Решение № 203 от 05.09.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Айтос, 05.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело № 20242110100635 по описа за 2024 година

Производството е образувано по молба на С. Б. Ш., ЕГН

**********, с адрес: ***, чрез вносителя Началник РУ Айтос, с искане за предприемане на мерки по ЗЗДН за извършено срещу молителката домашно насилие от Ш. Е. Ш., ЕГН **********, с адрес: ***. Молителят сочи, че с ответника са съпрузи от 2019г. Твърди, че на 30.7.24г., около 11ч., ответника осъществил спрямо молителя дом.насилие – обиждал я, нападнал я и я ритал в кръста, страхувайки се от действията на ответника. Поддържа в о.с.з молбата чрез пълномощника си, претендирайки разноски.

Ответникът намира молбата за неоснователна, молейки за отхвърлянето й, като излага различна фактическа обстановка за случая. Не оспорва наличието на влошени отношения между страните. Претендира разноски.

Съдът, като се запозна с доказателства и съобразявайки закона, прие следното:

Представена е декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е описан осъществен от ответника акт на дом.насилие по отношение на молителя на 30.7.24г., около 11ч., като в подкрепа на твърденията са ангажирани писмени и гласни доказателства /показанията на свид.Ф.С. и Р.Ш., ценени от състава съобразно чл. 172 ГПК/.

Безспорно страните са лица по см. на чл.3 ЗЗДН. Разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗЗДН дефинира като дом.насилие всеки акт на физическо, психическо и емоционално насилие, както и опитът за такова, принудителното ограничаване на личната свобода, на личния живот и личните права. Изложените в молбата факти за осъществен акт на дом. насилие спрямо молителя се подкрепя от декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, чиято доказателствената стойност не бе оборена, обуславящо извод, че дори и само въз основа на декларацията (съставляваща доказателство за описаните в нея факти и обстоятелства, при които е 1 извършено твърдяното дом. насилие) и на осн. чл. чл.13, ал.2, т.3 и ал.3 ЗЗДН съдът следва да уважи молбата. Твърденията в молбата се подкрепят обаче и от събраните гласни и писмени доказателства – представената медицинска документация /л.23-24 от делото/ и свид.показания на Ф.С. и Р.Ш., които ценени и анализирани в тяхната съвкупност по несъмнен начин установяват осъществения от ответника акт на дом.насилие. Макар посочените свидетели да не са били преки очевидци на извършения акт на дом.насилие, то техните показания изцяло подкрепят изложените в молбата обстоятелства, а освен това свид.С. непосредствено след инцидента е видяла и резултата от нанесените от ответника спрямо молителката удари с ритници в кръста на последната. Съдът не кредитира в тази връзка показанията на свид.Ж.В., т.к. същите са изолирани и не се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал, обсъден по-горе. Освен това същите са вътрешно противоречиви и нелогични – не става ясно какво е било точното местоположение на свидетеля, твърдящ да е станал пряк очевидец на случилото се, като същевременно е неприемливо за състава същият да е имал видимост към случилото се между страните в техният дом, а молителката да не е забелязала присъствието му в този момент. Извод за неоснователност на молбата не може да се направи и от представеното от ответника веществено доказателство, т.к. дори да се приеме, че същото е автентично не съответства нито на твърдения час на извършеното дом.насилие, посочен в молбата, нито доказва, че не е бил осъществен описания в молбата акт на дом.насилие, извършено от ответника и какво е било състоянието на молителката след инцидента. Ето защо молбата за издаване на заповед за защита следва да бъде уважена, като по отношение на извършителя на дом.насилие се наложат поисканите мерки за защита по чл. 5, ал.1, т.1,т.3 и т.4 ЗЗДН. Мярката по т.1 не е обвързвана с определен срок, а тези по т.3 и т .4 следва да са за срок от 12 месеца, който е съобразен с интезитета на принудата, осъществена върху пострадалата и като време е достатъчен, за да бъдат преодолени последиците от извършения акт на дом.насилие, да могат страните да преустановят конфликтните си отношения, съответно да започнат да общуват разумно помежду си по начин, че да уредят отношенията си, който срок следва да окаже необходимото превъзпитателно и предупредително въздействие спрямо ответника.

Няма основание за срок по-къс от определения, доколкото доказателствата са категорични, че инцидентът на 30.7.24г. не е случаен, а се касае до влошени отношения между страните, при които ответникът използва психическо и физическо насилие. Определеното разстояние по мярката по т.3 ще изпълни в пълна степен превантивната си и предупредителна функция, както и ще ограничи възможността за прояви на агресия и посегателства от ответника.

На осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН вр. чл.16 от ТДТССПРГПК на ответника следва да се възложи и заплащането на ДТ от 25 лв., както и сторените от молителя разноски в размер на 600 лв. – действително заплатено адв. възнаграждение, като за разликата до 900 лв. същото се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото ,т.е. възражението на адв.Я. е основателно.

По изложените съображения и на осн. чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 ЗЗДН, съдът РЕШИ:

2

РЕШИ:

НАЛАГА мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 ЗЗДН по молба на С. Б. Ш., ЕГН **********, срещу осъществено домашно насилие от Ш. Е. Ш., ЕГН **********, както следва:

ЗАДЪЛЖАВА Ш. Е. Ш., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. Б. Ш., ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА на Ш. Е. Ш., ЕГН **********, да приближава С. Б. Ш., ЕГН **********, жилището й, местоработата, местата за отдих и социални контакти на последната, на разстояние no-малко от 10 м., за срок от 12 месеца.

ЗАБРАНЯВА на Ш. Е. Ш., ЕГН **********, да осъществява контакт с С. Б. Ш., ЕГН **********, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от 12 месеца.

ОСЪЖДА Ш. Е. Ш., ЕГН **********, да заплати на С. Б. Ш., ЕГН **********, сумата от 600 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА Ш. Е. Ш., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС-Айтос ДТ от 25 лв.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Да се издаде заповед за защита.

Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

Предупреждава Ш. Е. Ш., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в 7-дн. срок, считано от 9.9.24г. на осн.чл.15, ал.7, изр.2 ЗЗДН вр.чл. 17, ал.1 ЗЗДН.

Препис от настоящото и от заповедта да се връчи на страните и да се изпрати служебно на РУ-МВР.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

3