Решение № 1294 от 08.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1294 гр. Пловдив, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20265330200974 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-1030-005038 от 31.05.2021г. на Началник Група към ОДМВР-Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ с което на И. А. И., ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: за нарушение на чл. 137А, ал.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП; за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 10 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП.

В жалбата и в допълнително депозирана до съда молба по хода на делото, чрез пълномощника на жалбоподателя адв. П., се прави искане за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно. Релевират се доводи, че НП не е надлежно връчено на жалбоподателя, поради което същото не е влязло в сила, както и че е изтекла давността за реализиране на административнонаказателната му отговорност.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. С придружително административната преписка писмо излага писмено 1 становище за законосъобразност на издаденото НП и за потвърждаване на същото. Направено е и възражение за намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски възнаграждения.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от лице, което има право за обжалване и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е допустима.

С Решение № 1535/10.02.2026 г. по административно дело № 2639/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, влязло в законна сила на 10.02.2026 г., е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25 1030¬000787/12.11.2025 г. В рамките на същото производство е бил обсъден и въпросът относно редовността на връчването на наказателното постановление, предмет на настоящото производство. След назначена и приета съдебно-графологична експертиза е установено, че подписът върху разписката за получаване на наказателното постановление не е положен от жалбоподателя, поради което е прието, че наказателното постановление не е било надлежно връчено. По тези съображения се приема, че жалбата против наказателното постановление, чието връчване е обсъдено по приключилото административно производство, е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

На 01.05.2021г. в с.Калояново жалбоподателят И. управлявал автомобил „МЕРЦЕДЕС Ц 180“, с рег. № ********, чужда собственост. Около 14:10 часа на ул.“Асен Гаргов“ срещу № 21, бил спрян за проверка от полицейски служители, сред които и актосъставителя С. С. П. на длъжност мл. автоконтрольор към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна Полиция“ Пловдив осъществяващи контрол на движението на пътя. В хода на проверката било констатирано, че водачът управлява автомобила като не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано, както и че не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към СУМПС от съответната категория.

За констатираните нарушения на жалбоподателя бил съставен АУАН с 2 бланков номер АА849342 от 01.05.2021г. в негово присъствие, както и в присъствието на един свидетел очевидец. Актосъставителят квалифицирал нарушенията като такива по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, както и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят И. подписал акта без вписани в него възражения, като писмени такива не постъпили и в законоустановения седемдневен срок по чл.44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушенията били описани и квалифицирани по сходен начин с тези дадени в съставения АУАН, като на жалб. И. били наложени административни наказания, ,Глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено от него нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл.

183, ал. 4, т. 7, пр. 1 и „Глоба‘‘ в размер от 10 лева за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1,2 от ЗДвП.

Жалбоподателя бил правоспособен водач тъй като имал издадено СУМПС.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на редовно съставения АУАН, справка за нарушител водач, справка картон на НП от АУС АНД, справка регистрация и собственици, писмо № 317000-4678/10.03.2026г. на ОД на МВР, писмо рег. № 103000-5557 екз./10.03.2026г. на ОД на МВР, съдебно графическа експертиза, С Решение № 1535/10.02.2026 г. по административно дело № 2639/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, писмо рег. № 103000-6107 екз.2/13.03.2026г. на ОД на МВР, писмо рег. № 103000-6976/23.03.2026г. на ОД на МВР, писмо рег. № 103000-8734/07.04.2026г. на ОД на МВР, писмо рег. № 103000-11374/30.04.2026г. на ОД на МВР, оправомощителни заповеди, които съдът кредитира като относими, непротиворечиви и достатъчни за изясняване на релевантните по делото факти.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вменените му административни нарушения по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

От доказателствения материал по делото се установява по несъмнен 3 начин, че на 01.05.2021 г. жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Мерцедес С 180“ в с. Калояново, като при извършената му полицейска проверка е било констатирано, че управлява автомобила без да използва обезопасителен колан, с който същият е оборудван, както и че не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. Тези фактически констатации са обективирани в съставения АУАН, който е подписан от жалбоподателя без възражения, като такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Отделно от това в хода на настоящото съдебно производство жалбоподателят не оспорва извършването на процесните нарушения и не ангажира доказателства, които да оборят отразените в акта фактически констатации.

По отношение на нарушението описано в т. 1 от НП по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП:

Съгласно разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато същите са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В случая се касае за лек автомобил от категория М1 по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 2, б. „а“ ЗДвП, поради което жалбоподателят, като негов водач, е бил длъжен да използва обезопасителния колан по време на движение. По делото не се установиха, а и жалбоподателят не твърди и не представи доказателства за наличието на някое от изключенията по чл. 137а, ал. 2 ЗДвП, освобождаващи го от това задължение.

Административното нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП е извършено виновно от жалбоподателя при форма на вина непредпазливост, подформа небрежност, доколкото последният макар и да не е предвиждал настъпилите общественоопасни последици е могъл да ги предвиди и е бил задължен по закон да управлява автомобила с поставения в него обезопасителен колан.

Ето защо, съдът приема, че с управлението на процесния автомобил без поставен обезопасителен колан жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и правилно е бил наказан за него на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП с Глоба в размер на 50 лева. Посочената санкционна норма е съответна на извършеното нарушение, а предвидената в нея санкция е определена от законодателя в твърд размер поради което не подлежи на допълнителна преценка от съда.

4

По отношение на нарушението описано в т. 2 по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП съдът намира следното:

От доказателствения материал по делото по несъмнен начин се установява, че към момента на извършената проверка жалбоподателят не е носил свидетелство за управление на моторно превозно средство и контролния талон към него. Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелството си за управление от съответната категория и контролния талон към него. Това задължение е безусловно и възниква за всеки водач при управление на моторно превозно средство. В случая жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение, като не се установиха, а и от страна на жалбоподателя не се твърдят обстоятелства, които да изключват административнонаказателната му отговорност. Отделно от това жалбоподателят нито при съставянето на АУАН, нито в хода на настоящото производство оспори факта, че не е носил свидетелството си за управление и контролния талон, както и не представи доказателства, които да опровергават установеното нарушение.

Административното нарушение по чл. 100, ал. 1 ЗДвП е извършено виновно от жалбоподателя при форма на вина непредпазливост, подформа небрежност, доколкото последният макар и да не е предвиждал настъпилите общественоопасни последици е могъл да ги предвиди и е бил задължен по закон да носи свидетелството си за управление на моторно превозно средство.

Поради гореизложеното съдът приема, че жалбоподателят е осъществил и състава на административното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП както и правилно е бил наказан за него на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1,2 от ЗДвП с Глоба в размер на 10 лева. Посочената санкционна норма е съответна на извършеното нарушение, а предвидената в нея санкция е определена от законодателя в твърд размер поради което не подлежи на допълнителна преценка от съда.

Предвид изложеното съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна и двете вменени му административни нарушения, като наказващият орган правилно е приложил материалния закон при ангажиране на административнонаказателната му отговорност.

Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като към момента на постановяване на настоящия съдебен акт административнонаказателната 5 отговорност на жалбоподателя е погасена давност.

Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите относно обстоятелствата, изключващи административнонаказателната отговорност, се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в закона не е предвидено друго. Съобразно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на Общото събрание на наказателната колегия на ВКС и Общото събрание на Втора колегия на ВАС, институтът на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 НК намира приложение и в административнонаказателното производство.

За процесните нарушения е приложима разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, която предвижда тригодишен давностен срок, а съгласно чл. 81, ал. 3 НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, надвишаващ с една втора предвидения в чл. 80 НК срок, т.е. четири години и шест месеца.

В случая административните нарушения са извършени на 01.05.2021 г., поради което абсолютната давност е изтекла на 01.11.2025 г. Към датата на постановяване на настоящото решение този срок е изтекъл, поради което административнонаказателната отговорност е погасена по силата на закона.

Това обстоятелство представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, независимо че извършването на административните нарушения е безспорно установено.