Решение № 208 от 21.08.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. К., 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОДОР СТ. ТОДОРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно наказателно дело № 20245510200762 по описа за 2024 година М

О

Т

И

В

И

;

Обжалвано е наказателно постановление № ********** от 22.05.2024г. с което е наложено административно наказание – имуществена санкция.

Недоволен то това останал жалб. „Н.-*-**“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. К. общ. К. ул. "Т. П." № * които го обжалвате пред съда.

Мотивират жалбата си с обстоятелството,че не са извършили административно нарушение както и, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Редовно призовани чрез пълномощника си поддържат жалбата и молят съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Пълномощника претендира за разноски.

Представителя на възз. страна взема становище,че жалбата е неоснователна и обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. Също претендира за разноски.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства - показания на свидетел, писмени и след преценка поотделно и във съвкупност приема за установено следното;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН / нарушител/ поради което е допустима.

1

Разгледана по същество се явява основателна.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно-наказващия орган /АНО/ е приел и посочил,че жалб. „Н.-***“ ЕООД като собственик на недвижим имот представляващ УПИ **-**** за жилищно застрояване с площ 1448 кв.м. находящ се в гр. К. не е подал в срок данъчната си декларация с което нарушил законовите разпоредби на чл.14 ал.4 вр. ал.1 от ЗМДТ.

Установено било,че със заповед № ****/09.11.2023г. на кмета на Община К. която влязла в законна сила на 01.12.2023г. и която изменя и разделя урегулиран поземлен имот **-***-„ за ОДО“ на три нови парцела – **-**** – „ за ОДО“,***-**** – „ за ОДО“, УПИ **-**** „ за жилищно застрояване, която информация е от значение за определяне на данъка върху имота“.Дружеството виновно е нарушило 2- месечния срок определен в законовата разпоредба на чл.14 ал.1 вр. чл.14 ал.4 от ЗМДТ.

Двумесечния срок по чл.14 ал.4 вр. ал.1 изтекъл на 02.02.2024г., а жалб. е подал данъчна декларация с вх. № **********/14.02.2024г. което е след нормативно определения срок с което е нарушил разпоредбата на чл.14 ал.4 вр. ал.1 от ЗМДТ.

Поради това АНО е наложил административно наказание – имуществена санкция в размер 500 лв..

Жалб. не оспорва така посочена фактическа обстановка поради което и въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства съдът я приема за установена по несъмнен и безспорен начин.

Възраженията на жалб. направени в жалбата против обжалваното наказателно постановление и поддържани в съдебно заседание от пълномощника му,че не е извършил административно нарушение съдът приема.

Основанието за подаване на данъчната декларация по чл.14 ал.1 от ЗМДТ е влизането във сила на заповедта на АНО .

Заповедта за одобрението на плана за регулация на имот с УПИ **-**** е издадена на 09.11.2023г., не е обжалване и е влязла в законна сила на 01.12.2023г..

Съобразно разпоредбата на чл.61 ал.1 вр. чл.18а от АПК издадения административен акт или отказът от издаването на такъв се съобщава в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица.

Самото съобщаване се извършва по реда на чл.18а ал. 7-11 от АПК.

По делото няма представени доказателства по кой от способите предвидени в АПК е било осъществено съобщаването и дали такова въобще е било направено на заинтересованото лице което не е участвало в производството по издаването на индивидуалния административен акт каквото качество има цитираната по-горе заповед тъй като отговоря на определението дадено в чл.

21 ал.1 от АПК.

2

Предвид липсата на убедителни доказателства за такова съобщаване,че заповедта е влязла в сила не може по несъмнен начин да се установи кога е започнал да тече двумесечния срок за подаване на декларацията по чл.14 от ЗМДТ.

Това не дава възможност да се установи по категоричен начин има ли извършено административно нарушение и кога е било извършено и само по себе си това води до неправилност на атакуваното наказателно постановление и същото подлежи на отмяна.

Въпреки това съдът извърши служебно проверка на обжалваното наказателно постановление за законосъобразност.

Разпоредбата на чл. 43 ал.4 от ЗАНН предвижда когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той да се изпрати на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване.

От справка в Търговския регистър е установено, че дружеството жалб. се представлява от двамата управители заедно или поотделно което им дава възможност да упълномощават конкретни лица да извършват действия от името и за сметка на дружеството.

В случая от приложеното по делото известие за доставяне е видно, че АУАН е бил връчен на К. К. като е налице отбелязване с друг почерк – делов… Липсва обаче посочване на конкретно упълномощаване за участие в процедура по установяване на административни нарушения и за представителство при съставя и/или връчване на АУАН.

Поради това съдът счита , че не е налице редовно упълномощаване, а от там лицето К. К. няма правомощия да получи акта от името и за сметка на дружеството, тъй като липсва изрично упълномощаване за това.

С оглед връчването на АУАН на К. К. без приложено пълномощно възниква задължение за АНО да провери надлежната представителна власт на лицето и след като установи, че същия не е упълномощен от единия или двамата управители, да даде нови указания във връзка с връчването на акта, за представяне на редовно пълномощно, или съответно явяване на управителите лично да го подпишат.

Налице е била и законова възможност да бъде отбелязано също така, че актът е съставен в отсъствие на нарушителя, тъй като след получаване на изрична покана не се е явило надлежно упълномощено лице, след което да бъде изпратен за предявяване и подписване.

Този пропуск е могъл да бъде отстранен от АНО по реда на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, но вместо наказващият орган да констатира нередовното връчване и да върне акта на актосъставителя за повторно извършване на процедурата и отстраняване на допуснатия порок, той директно е пристъпил към издаване на наказателно постановление, което само на това основание е незаконосъобразно.

Допуснато е нарушение и на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.1 от ЗАНН.

3

Не е посочена бащиното име на издалия наказателното постановление с което е нарушена императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.1 от ЗАНН .

Това нарушение води и до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, тъй като последното се поставя в невъзможност да научи кой е действителният издател на наказателното постановление и дали към дата на постановяваното му същият е имал това право.

Допуснато е и нарушение на императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН- законовите разпоредби въз основа на които е наложено административното наказание. Посочени са само тези за които се твърди,че са нарушени.

Не става ясно въз основа на коя административно-наказателна разпоредба, АНО е определил административната санкция.

Административно-наказателната дейност е репресивна такава поради което и законодателя е предвидил строго формални правила при осъществяването и, поради и което и най-малкото им нарушаване винаги води до незаконосъобразност.

Поради това е необходимо и посочване както законовите разпоредби на нарушения материален закон така и законовите разпоредби въз основа на който се налага административното наказание.

С тези пропуски от една страна е опорочено обжалваното наказателно постановление като краен акт на административно-наказателния процес, а пък от друга страна е ограничено правото на защита на нарушителя, което е функция на конкретно точно и ясно формулирано обвинение.

Тези нарушения не могат да бъдат преодоляни по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като този текст е приложим при условие, че са налице недостатъци в АУАН, които могат да се санират с НП.

Направените изводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление правят обсъждането на въпросите свързани със размера на санкцията, и др. поради което съдът не го прави.

В съдебното заседание пълномощника на жалб. направи искане за присъждане на разноски.

Жалб. е доказал плащане от 400 лв. по приложен договор за правна защита и съдействие 09.08.2024г., поради което на основание сега чл.63д ал.2 от ЗАНН вр.чл.144 от АПК следва да му бъдат присъдени разноски .

Размера на адвокатското възнаграждение, е съобразен със разпоредбата на чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в случая материалния интерес по делото е в размер до 1000 лева, поради което и минималното адвокатско възнаграждение от 400 лв., .

Това дава основание на съдът да счита, че следва разноските да му бъдат присъдени така както са направени.

Предвид обстоятелството, че настоящото дело не представлява фактическа и правна сложност, протече в едно съдебно заседание съдът счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размера който е направен а именно – 400 лева което е съобразено с разпоредбата на 4 чл.63д от ЗАНН.

Водим от горните мотиви съдът,