Решение № 223 от 19.12.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Бургас, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20222000500366 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ против решение № 260225 от 29.06.2022 г. по гр.дело №1957/2020 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен искът й против И. С. В. и П. С. Ж. по чл.153, ал.2 ЗПКОНПИ.

Иска се отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен. Според въззивника, решаващият съд неправилно е уважил възражението на ответниците за изтекла погасителна давност по отношение на недвижимия имот, предмет на иска, а в частта, с която се претендира отнемане на равностойността на дружествени дялове, неправилно е прието, че предмет на отнемане може да бъде само налично имущество. След влизане в сила на решението за развод между П. С. Ж. и С.В.Ж., между тях е допусната делба, одобрена с протокол за съдебна спогодба от 29.09.2017 г. по гр.дело №5195/2015 г. на БРС. Налице е ново имуществено разпореждане с имота, подлежащ на отнемане, от която дата, според въззивника, е започнала да тече нова погасителна давност. Прави анализ и съпоставяне чл.144 ЗПКОНПИ и разпоредбите на ЗОПДИППД /отм./ с довода, че по отношение на П. Ж. е налице самостоятелно основание за отнемане на имущество, придобито незаконно от страна на нейния баща.

Досежно претенцията за отнемане на равностойността на дружествени дялове от И. В., комисията счита, че решението е в противоречие с практиката на 1

БАС в посочени две решения от 2011 г. Сочи, че претенцията е насочена към равностойността на дружествените дялове, а не към самите дялове, тъй като последните са дялове от имуществото на дружеството, пропорционални на дела от капитала и обхващат цялото съдържание на членственото правоотношение, съвкупността от права и задължения на съдружника в тяхната взаимност и съвкупност.

В отговор на въззивната жалба, подаден от П. Ж., чрез адв. Ст. С., се иска оставянето без уважение като неоснователна. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл.152, ал.2 ЗПКОНПИ, давността започва да тече от датата на придобиване на имуществото, а не от датата на прехвърлянето му на роднини по права линия. Сочи се и липса на разпоредба, която да урежда спирането и прекъсването на давността в хипотезата на чл.144 ЗПКОНПИ.

Счита за логично и обосновано, че в настоящия случай моментът на незаконно придобиване на имуществото е този, в който С. е закупил имота от община С. – юридическият факт, който поражда за комисията субективното право да иска отнемането му. Договорът за продажба е сключен на 08.06.2009 г. и от тази дата започва да тече срокът по чл.152, ал.2 ЗЗД.

Отговор на въззивната жалба е подаден и от адв. Н. А., особен представител на И. В.. Моли за оставянето без уважение като неоснователна. Твърди, че по делото не са събрани доказателства И. В. да се е разпоредила с дяловете, чиято равностойност се иска, в каквато хипотеза на отнемане подлежат дружествените дялове, а не тяхната равностойност, ако страната не се е разпоредила с тях. Поддържа изводите на съда, че при липсата на осъдителна присъда спрямо проверявания С., уважаването на иска по би било в нарушение на чл.2 ЗПКОНПИ и на презумпцията за невиновност, съгласно чл.4, т.1 и т.5 от Директива 14/42/ЕС. Сочи, че ответницата е придобила дяловете от своя баща чрез приемане на наследството по опис, следователно не следва да престира повече от това, което е получила. Решението е съобразено и с актуалната съдебна практика , според която при наличие на имуществото, съдът не може да отнеме неговата равностойност.

Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.

По съществото на спора, настоящата инстанция, в рамките на наведените във въззивната жалба доводи, доказателствата по делото и с оглед предвиденото в закона, намира следното:

С обжалваното решение е отхвърлен искът по чл.153 и сл. ЗПКОНПИ на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество против И. С. В. от гр. П. и П. С. Ж. от гр. Б. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 13 000 лв., както следва: от И. В.,

2 на основание чл. 150, вр. чл.142, ал.2, т.1, вр. чл.141 ЗПКОНПИ, - сумата от 2 400 лв., равностойността на 240 дружествени дяла от капитала на „Ел Пи Ес“ ЕООД с ЕИК 102854938;

- сумата от 500 лв., равностойността на 50 дружествени дяла от капитала на „Доломит-М“ ЕООД с ЕИК 102836721;

- сумата от 1 200 лв., равностойността на 120 дружествени дяла от капитала на „И Пи Ем“ ЕООД с ЕИК 201798659; от П. Ж., на основание чл.144, вр. чл. 142,, ал.2, т. 1, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ, - недвижим имот, представляващ УПИ ***, *** по плана на с. П., Б. област, с площ от 890 кв.м., при граници: от две страни – улици, УПИ *** и УПИ ***,с пазарна стойност 8 900 лв.

Ищцовата комисия е осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд – Бургас държавна такса от 520 лв., а на ответницата П. Ж. – 970 лв. съдебни разноски. Решаващият съд е приел, че за проверяваното лице С. С., б.ж. на гр.

Б., наследодател на ответниците, е установено значително несъответствие в имуществото по смисъла на пар.1, т.3 от ЗПКОНПИ, надвишаващо 150 000 лв., което обосновава извод за наличие на обосновано предположение по чл.107 ЗПКОНПИ, че дадено имущество на лицето е незаконно придобито.

Намерил е за основателно възражението на П. Ж. за изтекла погасителна давност, съгласно чл. 152, ал.1 ЗПКОНПИ, по отношение на недвижимия имот. Досежно претендираните суми, представляващи паричната равностойност на дружествени дялове, е направил извод, че след като В. не се е разпоредила с въпросното имущество, не подлежи на отнемане неговата парична равностойност, поради липса на основанията по чл.142 ЗПКОНПИ.

Така постановеното от Бургаския окръжен съд решение, преценено служебно, съобразно изискванията на чл.269, изр. 1 ГПК, е валидно и допустимо, като произнесено от законен състав на компетентния съд по надлежно предявен и допустим иск в редовно развило се съдебно производство.

По въпросите, касаещи правилността на обжалваното решение, в рамките на чл.269, изр. 2 ГПК по посочените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното:

Искът е за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и има правното си основание в чл.153 и сл. ЗПКОНПИ.

Не се спори от фактическа страна, че по повод постъпило уведомление от 17.10.2018 г. на Окръжна прокуратура- Бургас за образувано ДП № 547/2014 г. на ОД на МВР - Бургас срещу виновното лице за това, че през периода 01.01.2009 г. – 31.10.2012 г. в гр. Б. при условията на продължавано престъпление, избегнал установяването на данъчни задължения в особено 3 големи размери, като потвърдил неистина в подадени справки-декларации по ДДС – престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал. 1, т.2, вр. чл.26, ал.1, попадащо в обхвата на чл. 108, ал.1, т.18 ЗПКОНПИ , събрани в хода на разследването доказателства за осъществен от С. П. С. състав на горепосоченото престъпление, като с постановление на ОП-Бургас от 17.10.2018 г. наказателното производство е прекратено, тъй като деецът е починал, ищцовата комисия с протокол от 16.11.2018 г. е образувала проверка за установяване дали е налице значително несъответствие в имуществото на лицето С. П. С., б.ж. на гр. Б., починал на ***, за периода от 16.11.2008 г. до 16.11.2018 г. С решение № 571 от 17.03.2020 г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество в периода от 16.11.2008 г. до 17.01.2014 г. против наследниците на починалия, негови деца, И. С. В. и П. С. Ж., и съпруга на последната С.В.Ж..

В резултат на установеното, комисията е приела наличие на значително несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице в размер на 442 577,20 лв., при придобито имущество на стойност 14 170,80 лв. и отрицателен нетен доход от 525 739,65 лв., като на 29.07.2020 г. комисията е взела решение под № 1383 за внасяне в съда на искова молба по чл. 153, ал.2 ЗПКОНПИ. Разглежданият иск е предявен на 04.08.2020 г.

Съгласно чл. 153 и сл. ЗПКОНПИ, комисията предявява осъдителен иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество срещу проверяваното лице и други предвидени в закона лица, включително наследници или заветници до размера на полученото от тях /чл.150 от закона/. В производството пред съда комисията представя доказателства за вида и стойността на придобитото през проверявания период имущество, обстоятелствата по надлежно започнала проверка, наличието на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице и др. обстоятелства за произхода на имуществото.

В случая е установено, че С. С. не е привлечен като обвиняем, тъй като образуваното наказателно производство за престъпление, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 ЗПКОНПИ, е прекратено, поради смъртта на посоченото лице, в която хипотеза проверката пред комисията по специалния закон е допустима, съгласно чл.108, ал.2, т. 4 ЗПКОНПИ, при надлежно постъпило уведомление от съответната прокуратура. Посочените обстоятелства сочат на законосъобразно започнало и проведено от КОНПИ производство, последвано от предявен пред компетентния съд допустим иск.

Безспорно е по делото, че С. С. е роден на *** г. в с. П., Б. област.

Разведен е с решение за развод № *** г. на РС-Бургас. На *** същият е починал, с последен адрес в гр. Б.. Оставил е наследници две деца – И. С. В., родена на *** г. и П. С. Ж., родена на *** г. П. Ж. е направила отказ от наследство, вписан под *** г. в особената книга при РС-Бургас. И. В. е приела наследството по опис, с вписване в особената книга на съда под № *** г., като описаното имущество включва: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. К., Б. област и лек автомобил „***“, придобити съответно през 2005г. и 4

1992 г., преди проверявания период. В обхвата на този период попада следното прието по опис имущество: 1. От 500 дружествени дяла от капитала на „Ес Пи Ес“ ЕООД с обща номинална стойност 5 000 лв., 240 дружествени дяла придобити в проверявания период; 2. От 500 дружествени дяла от капитала на „Доломит-М“ ЕООД с обща номинална стойност 5 000 лв., 50 дружествени дяла, придобити в проверявания период, 3. От 50 дружествени дяла от капитала на „Бляк Сии Инвестмънт“ ЕООД с обща номинална стойност 5 000 лв., 25 дружествени дяла придобити в проверявания период и 4. 120 дружествени дяла от капитала на „И Пи Ем“ ЕООД, с обща стойност 1 200 лв., придобити в проверявания период.

„Ес Пи Ес“ ЕООД е регистрирано на 28.08.2003 г. по ф.д. № 2169/2003 г. на ОС-Бургас, със седалище гр. Н., учредено от С. като едноличен собственик на капитала. На 05.05.2011 г. е прехвърлил на Г.А. 100 дружествени дяла по 10 лв. на обща стойност 1 000 лв., които на 11.10.2012 г. е изкупил обратно. На 07.03.2012 г. наследодателят е прехвърлил 70 дяла по 10 лв. на обща стойност 700 лв. на дъщеря си П. Ж., а на 09.03.2012 г. - 70 дружествени дяла на обща стойност 700 лв. на дъщеря си И. В., като дяловете на двете са изкупени обратно на 20.03.2013 г. Като наследник на С. С., И. В., на основание чл.157, ал.1 ТЗ, е продължила дейността на дружеството. С решение № 200 от 23.04.2015 г. по т.д.н. № 34/2915 г. на ОС-Бургас е открито производство по несъстоятелност на дружеството, с обявена начална дата на свръхзадълженост 31.12.2011 г., като несъстоятелността е обявена с решение № 356 от 09.10.2015 г.

На 05.03.2003 г. по ф.д. № 637/2003 г. на ОС-Бургас е регистрирано „Доломит-М“ ЕООД, гр. Н., учредено от С. и двете му дъщери при следното съотношение на капитала: за бащата – 4 500 лв., или 90% от капитала на дружеството, а за П. Ж. и И. В. – по 250 лв., или по 5% от капитала. На 10.09.2010 г. С. е изкупила дружествените дялове на Ж. и В.. Като наследник на своя баща, В. е продължила дейността на фирмата. Върху дяловете на дружеството има вписан запор в полза на НАП, наложен като обезпечителна мярка с постановление от 15.03.2018 г. на публичен изпълнител от ТД на НАП – гр. Пловдив по изпълнително дело № 376/2012 г. за задължения на В. към НАП в размер на 25 376,29 лв. към 13.11.2019 г.