Решение № 34 от 17.02.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Ловеч, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА

Членове:

ИВАН И.

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ИВАН И. Въззивно гражданско дело № 20254300500118 по описа за 2025 година за да се произнесе,съобрази :

Производство по чл. 435, ал. 2 от ГПК.

В Ловешки окръжен съд е постъпила жалба от С. Д. И., ЕГН **********, адрес: **********, чрез Адвокат М. Д. Ц. от АК - Варна, адрес:

**** Срещу Разпореждане на ЧСИ В. П. от 10.12.2024 г. за приключване на изпълнителното производство по и.д. 20248790400304 с посочено правно основание чл. 435, ал. 1, т.3 пр. трето от ГПК.

В жалбата сочи,че не е доволен от Разпореждане на ЧСИ В. П., постановено на 10.12.2024 г. , с което съдебният изпълнител е разпоредил приключване на изпълнителното производство по и.д. 20248790400304, поради което в законно установения срок го обжалва пред Ловешки Окръжен съд /ЛОС/. Същото му е изпратено на адреса на електронната поща на 17.12.2024г.

Счита,че обжалваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, 1 постановено при липса на основание за приключване на и.д.

Приема следната фактическа обстановка:

Изпълнително дело № 304/2024 г. по описа на ЧСИ В. П. е образувано през 2024 г. от взискател С. Д. И. срещу длъжника С. П. Д..

Пояснява,че изпьлнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен титул - изпълнителни листове, издадени въз основа на влезли в законна сила решения по гр.д. 80'2024 г. по описа на ЛОС и по гр.д. 1103/2020 г. по описа на PC - Троян, съгласно които решения, длъжникът С. П. Д. е осъдена да заплати на Г. Д. В. (праводател на взискателя), парични суми, обективирани в и дадените изпълнителни листове.

При образуването на и.д. 304/2024 г. с цел обосноваване на активната процесуална легитимация на взискателя С. Д. И. са представени още: Договор за цесия от 05.07.2021 г., съгласно който Г. Д. В. е прехвърлила в полза на С. Д.

И. всички свои вземания предмет на посочените по-горе съдебни производства - гр.д. 80/2024 г. по описа на ЛОС и по гр.д. 1103/2020 г. по описа на PC - Троян, ведно с всички права и привилегии, произтичащи от тях.

Цесията е надлежно съобщена на длъжника С. Д., като уведомлението за това, вкл. и договорът за цесия са й връчени лично в проведеното на 10.09.2021. г. о.с.з. по гр.д. 80/2021 г., по описа на ОС - Ловеч. Връчването е надлежно отразено в протокола от съдебното заседание, препис от който е представен при образуване на изпълнителното дело.

Доколкото прехвърлянето на вземанията е осъществен във етап, когато и двете цитирани съдебни производства са били висящи пред съответните съдилища , на основание чл. 226, ал.1 ГПК, производствата са продължили между първоначалните страни, т.е. от Г. В. срещу С. Д., като на основание чл.

226, ал.2, приобретателят С. И. е встъпил като трето лице - помагач по делата.

Това е причината в изпълнителния лист да фигурира името на предходния кредитор, но от изложеното по-горе се установява, че считано от 2021г. носител на процесиите парични вземания е приобретателят С. Д. И..

Последният е надлежно активно легитимиран да изисква предприемане на действия по принудително изпълнение с цел удовлетворяването си като кредитор, което е и направил, чрез образуване на и.д. 304/2024 г., в началото на 2024 година.

Почти една година след образуването на и.д. 304/2024 г. от 2 приобретателя С. Д. И. и много след като на длъжникът беше надлежно връчена ПДИ, след предприемане на действия по принудително изпълнение и събиране на част от вземанията на взискателя, му било изпратено съобщение от ЧСИ В. П. с изх. Xs 47947/21.11.2024 г., с което ЧСИ В. П. му указал, че следва да депозирам молба за прекратяване на и.д. 304/2024 г. и да му плати разноски, включително и такса по т.26. Към жалбата прилагам цитираното съобщение, описано като Доказателство № 1.

В началото на месец декември 2024 г. , депозирал, чрез ССЕВ, отговор на цитираното съобщение, с който заявил на ЧСИ, че не желае прекратяване на изпълнителното дело, както и че не съществува правна норма, която да го задължава, в качеството му на взискател, да изпълнява подобни указания на ЧСИ за депозиране на Молба за прекратяване на изпълнителното дело. Заявил още, че в качеството си на взискател не дължи авансови такси за действия, които не е изисквал да бъдат извършени, а още по-малко дължи разноски но т.26 ТТРЗЧСИ. Дори поискал делото да бъде прехвърлено на държавен съдебен изпълнител, защото очевидно ЧСИ В. П. не желае да изпълнява задълженията като съдебен изпълнител.Сочи,че прилага отговора като доказателство № 2.

Въпреки становището му, изразено в горния отговор, на 17.12.2024 г,, му било връчено обжалваното разпореждане за приключване на изпълнителното, дело, което обжалва по следните съображения.

1. Първо счита, че по никакъв начин не е налице каквото и да с основание за приключване на производството по и.д. 304/2024 г. Според чл.

433, ал.2 ГПК, Изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението, което в случая не е така. Обръща внимание, че в качеството му на взискател не е получил вземанията си, за събиране на които е образувано и.д. 304/2024 г. и не е налице основание за приключване на изпълнителното производство.

Второ, счита, че не може да бъде извършено прихващане с вземане на длъжника от предходния кредитор, както е поискал процесуалният представител на длъжника, с депозирана по и.д. 304/2024 г., на 18.11.2024 г. молба, Нещо повече, с тази молба му се противопоставя някакво вземане на длъжника от трето лице и по отношение на това претендирано вземане, той не е компетентен да заяви становище, а още по-малко да получи изявление за 3 прихващане, най-вече поради факта, че в случая не става въпрос за насрещни вземания между длъжника и него. Въпреки това, оспорва претиндираното от длъжника вземане, с което С. Додс желае да прихване задължението си към него и твърди, че не е налице основание за това. Отново обръща внимание, че Г. В. му е прехвърляла вземането си от С. Д. пред 2021 г., а той лично е образувал изпълнителното дело през 2024 г. Тук буди недоумение,според него, и въпросът защо подобно искане за прихващане се заявява едва в края на 2024 г. и то при изложените по-горе обстоятелства,

Наред с горното, счита, че институтът на прихващане засяга материално правен въпрос, свързан с погасяване на евентуални насрещни вземания, но който въпрос, при липса на съгласие между страните носители на тези вземания, както е в случая, ЧСИ няма право и компетентност да се произнася. Погасяването на задължения чрез прихващане е извън предмета на изпълнителното производство, особено в случая, когато дори не става въпрос за насрещни задължения и ЧСИ няма право да разрешава този въпрос, така както няма право да правораздава. Счита, че ЧСИ В. П. извършва действия извън компетентността и правомощията си, погазвайки нормативната уредба и дори опивайки се да окаже принуда на взискателя - сам да поиска прекратяване на и.д,, като същевременно обаче и да му плати почти 4000.00 лева разноски, каквито изобщо не му се дължат, при липса на изпълнение на паричното вземане, още по-малко пък му се дължат от взискателя.

Счита,че следва да се вземе предвид и факта, че в мотивите на обжалваното разпореждане липсва каквато и да с конкретика и обосновка, с кое точно насрещно вземане, ЧСИ с счел, че е погасено вземането на взискателя, към кой момент, според ЧСИ е настъпило това погасяване, дори и какъв вида,характера и е размерът на взаимно погасените насрещни вземания.

Всичко това, ако изобщо може да се обсъжда въпрос за прихващане, за което продължава да твърди, че няма основание и по който спорен въпрос твърди, че ЧСИ не е компетентен да се произнесе и да разреши, следва да бъде добре аргументирано, но очевидно г-н В. П. е счел, че не следва или не може да изложи мотиви в тази част. Ето защо при така приетата от ЧСИ фактическа обстановка, жалбоподателят остава в пълно неведение, какво негово вземане по вид и размер, е счел за погасено чрез прихващане съдебният изпълнител и в кой момент според последния е настъпило това. Вземанията, предмет на изпълнителните листове, въз основа на които е образувано и.д. 304/2024 г. са 4 различни по характер и вид, като включват лихвоносни главници, законна лихва и разноски. Какво с насрещното вземане на длъжника от взискателя, какъв е неговият вид и размер, какво остава от по-голямото вземане след прихващането.

4. Не на последно място, моли ЛОС да вземе предвид, че е налице съществена разлика между ПРЕКРАТЯВАНЕ И ПРИКЛЮЧВАНЕ на изпълнително производство, което са два напълно различни процесуални института.

Прекратяването може да се осъществи на основание чл. 433, ал.1 и съобразно изложените от т.1 до т.8 основания за това. Приключването всякога е свързано с изпълнение на задължението (каквото в случая не е налице) и събиране на разноските. Ако изобщо може да се обсъжда въпросът за прихващане с вземане от праводателя на взискателя, което е спорен въпрос и изисква разрешаване от компетентен орган и което твърдя, че в случая не може да бъде извършено още по-малко с изявление отправено до настоящия взискател и при изричното му противопоставяне, което заявява отново, то при всички случаи, това прихващане по аргумент на чл. 104, ал.2 ГПК, може да се осъществи към момента в който вземанията са били насрещни, т.е. не покъсно от момента предхождащ сключването на договора за цесия или 05.07.2021 г.Приема за напълно несъстоятелно да се счита, че прихващането е извършено след образуване на изпълнителното дело, което отново подчертава, че е образувано от цесионера и ако се прехваща с вземане на цедента, то това означава, че към датата на образуването на и.д. взискателят не е бил носител на процесното вземане, което от своя страна означава, че не е налице основанието по чл. 433, ал. 2 ПТК. Изявление за прихващане следва да бъде своевременно заявено от надлежната страна, което в случая не е така. В подкрепа на горното е факта, че първо, ЧСИ указа на взискателя сам да поиска прекратяване на и.д. (неясно на какво основание), а след това, при отказ от страна на последния да изпълни безумните указания на ЧСИ, счета делото за приключено, неясно към кой момент.

Предвид изложеното, моли ЛОС да отмени Разпореждане на ЧСИ В. П. от 10.12.2024 1. за приключване на изпълнителното производство по и.д.

20248790400304 и да му присъди разноски в настоящото производство по обжалване.

5

Прилагам и моли ЛОС да приеме следните доказателства:

Съобщение от ЧСИ В. П. с изх. № 47947/21.11.2024 г,

Депозиран от взискателя на 05.12.2024 г. отговор на горното съобщение.

Пълномощно и договор за правна защита и съдействие.

Постъпило е и становище от С.

П.

Д.,

ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. Й.М. - Софийска адвокатска колегия, ЛН *********, с адрес: **** относно жалба срещу разпореждане от 10.12.2024 г. за приключване на производството по ИД 20248790400304

Сочи,че в указания срок излага становище относно жалба срещу разпореждане от 10.12.2024 г. за прекратяване на производството по ИД 20248790400304. Счита разпореждането за законосъобразно и моли ЛОС да остави жалбата без уважение, поради изложените съображения.пояснява,че на 18.11,2024 г. до взискателя С. Д. И. било отправено изявление за прихващане на задължението по горепосоченото дело.

Въз основа на направеното прихващане съдебният изпълнител е приел, че вземането на С. И. е изцяло погасено и на 10.12.2024 г. производството по делото правилно е било приключено.

1. Обратно действие на извършеното прихващане

Извършеното прихващане има обратно действие (ех tunc ефект) и е в сила от момента, в който са били налице законовите предпоставки за осъществяването му. В случая на 18.11.2024 г. до взискателя С. Д. И. е отправено изявление за прихващане на задължението по горепосоченото дело.Съгласно чл. 103 и 104 от ЗЗД, когато са налице две насрещни, ликвидни и изискуеми вземания, те могат да бъдат прихванати с едностранно изявление на една от страните. Това води до погасяване на задълженията от момента, в който са изпълнени законовите условия за прихващане, а не от датата на изявлението.