Решение № 972 от 15.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 972 гр. Б***, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б***, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20252120201487 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Й. Д., ЕГН **********, чрез адв. С. К. от БАК, срещу Наказателно постановление № 25-7779-000115/07.04.2025 г., издадено от началник на РУ Камено при ОД на МВР - Б***, с което за нарушение на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв., а за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са му наложени административни наказания - "глоба" в размер на 80 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец.

В жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, представлява се от адв. С. К. от БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не се представлява и не изразява становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

На 14.03.2025 г., около 10:15 часа, в с. В*****, жалбоподателят Д. Й. Д. управлявал автобус В******, с пътнически курс от гр. Б*** към с. В****. Жалбоподателят бил в центъра на селото, но не спрял на местната спирка, а на ул. К**** и М***, пред дом № ***, в близост до пенсионерския клуб, където слязъл един пътник. След което жалбоподателят тръгна с автобуса предприемайки завой наляво към спирката, навлизайки в площада, където 1 по това време се намирала св. М. Д.. Последната чакала именно този автобус и бързайки тръгнала към него за да го спре за да му даде плик с документ. В този момент настъпило съприкосновение и автобусът я ударил по гърдите със страничната част. В резултат на удара св. Д. паднала по гръб на асфалта и си ударила главата в земята. Жалбоподателят възприел случилото се, спрял автобуса, слязъл, отишъл при пострадалата и я попитал защо се е ударила в него. След това взел носения от нея плик с документ, който трябвало да занесе на друга жена в с. К****, и набързо се качил в автобуса и потеглил, тъй като закъснявал по график. След подаден сигнал на тел. 112 на място пристигнал екип на МВР и линейка, която откарала св. Д. в болницата. При прегледа е установен външен хематом на главата без опасност за живота и е настанена за лечение в неврологично отделение на УМБАЛ Дева М..

Свидетелят Д. Т. се свързал по телефона с жалбоподателя и му казал да се върне на мястото на проишествието, което същият сторил.

На място свидетелят С. П. съставил на жалбоподателя АУАН, като приел, че с поведението си същият е осъществил състава на нарушението по чл. 37, ал. 2 от ЗДвП, за това, че направил неправилно завИ.е наляво, навлизайки в площада, не пропуснал пешеходката М. Д., движейки се на пътното платно, блъскайки я и допускайки ПТП, както и за това по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, тъй като не изпълнява задължението си, като участник в произшествие с пострадали хора не уведомява компетентната служба на Министерството на вътрешните работи. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателя, който го е подписал с възражения и получил препис от него. На 19.03.2025 г. водачът входирал и писмени възражения.

На 07.04.2025 г. било издадено и атакуваното в настоящото производство НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в

АУАН, като административнонаказващият орган е счел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП, като на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв., а за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, са му наложени административни наказания - "глоба" в размер на 80 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец.

На 13.01.2026 г. РП - Б*** е прекратила образуваното Досъдебно производство № 59/2025 г. по описа на РУ - Камено поради липса на престъпление.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира. Показанията на свидетелите С. П., Д. Т., М. Д., И. И. и Р. Ж., са логични, без съществени противоречия и навеждат на осъществяване на изложената по-горе фактическа обстановка, и затова съдът ги кредитира.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото НП, относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид на така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от 2

ЗАНН (НП е връчено на 09.04.2025 г., а жалбата е подадена на 23.04.2025 г.), от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник на РУ в ОДМВР – Б*** (л. 25-гръб). АУАН е съставен от компетентно лице – полицейски инспектор в РУ - Камено (л. 25-гръб, л. 35 - 41), който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП е компетентен да съставя актове за нарушения по този закон. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок.

На първо място, по отношение на разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП, съдът намира, че в тази част на наказателното постановление не се доказа по безспорен начин извършено нарушение. Посочената разпоредба предвижда задължение за водача на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, да пропуска пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска. Фактическият състав на нарушението включва следните елементи (юридически факти): 1) лицето да има качеството на водач на нерелсово пътно превозно средство (като напр. лек автомобил, товарен автомобили, автобуси и др.); 2) да предприема маневра завИ.е наляво или надясно; 3) извършваната маневра от водача да е с цел преминаване в крайпътна територия; 4) да не пропусне пътните превозни средства и/или пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска.

В конкретния случая няма спор по дело, че жалбоподателят е управлявал автобус по междуселищната линия гр. Б*** - с. В****, т.е. той е имал качеството на водач на нерелсово пътно превозно средство (по смисъла на § 6, т. 25 от ЗДвП).

На второ място, водачът на автобуса е направи завой наляво към спирката, намираща се на площада.

Не са налице обаче останалите две предпоставки от състава на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП.

От събрания по делото доказателствен материал се установява, че с действията си жалбоподателят не е навлязъл в крайпътна територия. Последната се характеризира с очевидна, несъмнена, териториална обособеност, определено място, което се намира край самия път и до който крайпътен обект се стига по обслужващата зона по смисъла на § 1, т. 6 и 8 от ЗП. Законодателят е направил примерно изброяване в чл. 37, ал. 2 от ЗДвП без да е дал легално определение за белезите на крайпътната територия – това са двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни. Неслучайно и законодателят си служи и думата „навлизане“, което означава влизам някъде, влизам вътре, влизам в нещо, в стая, в обособени за паркиране места на предприятие, земеделско/животновъдно стопанство и други крайпътни обекти. В случая събитието е станало на самия открит площад на селото, който обаче се явява път по смисъла на § 6, т.1 от ЗДвП ("Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни 3 средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.), поради което и няма характеристиките на крайпътна територия (териториално обособено място, разположено до (край) път). Мястото на ПТП има й характеристиките на централно кръстовище по смисъла на § 6, т.1 от ЗДвП, тъй като това е територия в населеното място, където се събират няколко пътя, от и за различни посоки на движение в пространството, което само по себе си изключва наличието на крайпътна територия и действащите при навлизането й правила (Решение № 11 от 17.02.2020 г. на АдмС - Разград по к. а. н. д. № 147/2019 г. Решение № 48 от 24.03.2021 г. на АдмС - Габрово по к. а. н. д. № 135/2020 г.). В този смисъл жалбоподателят не е напускал и пътя по който се е движел. След като спрял в близост до пенсионерския клуб, където слязъл един пътник, водачът на автобуса продължил по пътя и предприел маневра по смисъла на § 6, т.78 от ЗДвП, като е завил наляво към спирката, навлизайки в площада, където по това време е била св. М. Д.. Последната, бързайки, тръгнала към самия автобус и със страничната му част е настъпило съприкосновение с пострадалата.

При този механизъм на ПТП не може да става дума за пропускане (даване на предимство, отнемане на такова) на пешеходеца, защото местоположението на автобуса и пострадалата не са покривали състава на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП. Или с други думи жалбоподателят е бил на самия път и не го е напускал, а пострадалата също е била на пътя и е предприела неоправдано действие, насочено към приближаване до движещо се ППС.

Позицията й е била активна (в поС.но движение) и такава, че тя се е падала отстрани, към задната част на автобуса, поради което и водачът обективно не е имал възможност да й предостави такова при извършената маневра на площада.

Ето защо, според настоящия съдебен състав, жалбоподателят не е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от ЗДвП и в тази част НП следва да бъде отменено.

По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, съдът намира, че в тази част на НП не е допуснато нарушение при описание на извършената и относима правна норма, и същото се доказа по безспорен начин.

Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, предвижда, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са пострадали хора да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи.

Според § 6, т. 30 ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, а съгласно т. 27 от ДР на ЗДвП - "участник в пътнотранспортно произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му.

От събраните по делото доказателства се установява, а и страните не спорят по делото, че жалбоподателят нито е останал на мястото на пътнотранспортното произшествие, нито е уведомил за него органите на МВР. Това се установява от показанията на всички свидетели и от самопризнанията на самия жалбоподател.

4

В случая, в резултат на съприкосновението с автобуса св. Д. е паднала по гръб на асфалта и си ударила главата в земята. Жалбоподателят е възприел удара, преустановил е движение, слязъл е, отишъл при пострадалата и я попитал защо се е ударила в него, след това е взел плика, който тя държала в ръката си, и бързо се качил в автобуса като потеглил без да уведоми полицията за настъпилото ПТП. От показанията на свидетелите С. П., Д. Т., М. Д. и И. И. се установява по категоричен начин, че жалбоподателят макар и да е възприел случилото се с пострадалата, след като взел писмото той си е тръгнал веднага, тъй като бързал за транспортния курс (дори според св. Д. водача не е изключил двигателя на автобуса). В тази си бързина жалбоподателят не е останал на място за да се увери в съС.ието на пострадалата и не е подал сигнал на тел. 112 за настъпилото ПТП. Налице са предпоставките за възникване на задължение на жалбоподателя по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДвП, като участник в ПТП с пострадало лице, да уведоми компетентната служба на МВР за настъпилото ПТП. Предвид това, обстоятелството, че жалбоподателят впоследствие е продължил движението си, без да уведоми органите на МВР, представлява нарушение на задължението по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДвП, тъй като за него е възникнало такова. В случая не е налице и извинителна причина за неизпълнение на задължението на водача да уведоми компетентните органи, тъй като в действията си същият се е ръководил единствено от това да довърши курса си, вместо да прояви нужната загриженост и да съдейства на пострадалото лице.