Присъда № 10 от 11.05.2022, Районен съд - Сливница

Производството е образувано по тъжба от частния тъжител В. В. В. срещу подсъдимия Н. Т. Р. за извършени от него две престъпления по чл. 146, ал.1 от НК, а именно: 1/ За това, че на 23.10.2020 г. за времето от 08.39 часа до 14.34 часа в гр. Д, С. област, ул. „............., е казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителката, в нейно присъствие, като в чат по социалната мрежа „Фейсбук“, на лични съобщения, написал: „Ще ти еба майката побъркана.“, „Така че го духай“, „Тя ти е чистила кожата от кревата.“, „Страхлива лъжлива бабичка.“ и 2/ За това, че на 26.10.2020 г. за времето от 10.59 часа в гр. Д, С. област, ул. „............., е казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителката, в нейно присъствие, като, в чат по социалната мрежа „Фейсбук“, на лични съобщения, написал: „Вампир.“, „Ти излезе смешната и жалката.“, „Така, че го духай.“ Тъжителката е предявила срещу подсъдимия и граждански иск за сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за нанесените й от твърдените престъпления неимуществени вреди.

В съдебно заседание тъжителката, чрез своя процесуален представител адв. М. поддържа обвинението, така, както е формулирано в тъжбата. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен по повдигнатите му обвинения и да му наложи предвиденото в закона наказание, както и да уважи в пълния му размер предявения граждански иск.

В съдебно заседание подсъдимият Н.Р. заявява, че не може да плати парите, но ще си плати разноските по делото. В обясненията си пред съда същият излага доводи за това, че жена му К.Л.Л. си е изработила парите, които тъжителката й е била дала в аванс, за да си плати здравните осигуровки, но въпреки това тъжителката е продължила да търси от тях тези пари. Признава, че може и да е прекалил с обидите в някой от чатовете си с тъжителката в социалната мрежа „Фейсбук“.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Н. Т. Р., ЕГН **********, е българин, български гражданин, осъждан, с адрес: с. ............., ул. „............. Същият е работник в „.............

Частната тъжителка и граждански ищец В. В. В. и подсъдимия се познават, тъй като двамата живеят в гр. Д. През пролетта на 2020 г. тъжителката И. попитала подсъдимия дали може да намери жена, която да й почиства дома. Подсъдимият й предложил услугата да й извършва К.Л. - жената, с която той се намирал във фактическо съжителство. Към този момент последната била бременна в 6-ти -7-ми месец. Двамата постигнали уговорка частната тъжителка да даде на заем на К.Л. сумата от 480 лева, за да може тя да си плати здравните осигуровки, заради предстоящото раждане на дете. К.Л. почиствала срещу заплащане дома на тъжителката около 3-месеца и преустановила тази дейност непосредствено преди да роди. Няколко месеца след това частната тъжителка писала на подсъдимия в социалната мрежа „Фейсбук“ като се поинтересувала кога ще й бъде върната заетата сума. Подсъдимият отговорил, че жена му си е изработила тези пари и не се налага да ги връща. Тъжителката заявила, че си води записки за дадената в заем сума, на което подсъдимият отвърнал да провери в тях. Тъй като тъжителката И. продължила да настоява, на 23.10.2020 г. за времето от 08.39 ч. до 14.34 ч. и на 26.10.2020 г. в 10.59 ч. подсъдимият й изпратил съобщения в социалната мрежа „Фейсбук“, съдържащи унизителни за честта и достойнството й изрази, а именно: „Ще ти еба майката побъркана.“, „Така, че го духайл“, „Тя ти е чистила кожата от кревата.“, „Страхлива лъжлива бабичка.“, „Вампир.“, „Ти излезе смешната и жалката.“, „Така, че го духай.“

Посочената фактическа обстановка се установява от гласните и писмени доказателства и по-конкретно: обясненията на подсъдимия Н.Р. и показанията на свидетеля П. Георгиев И., от приложената разпечатка от социалната мрежа „Фейсбук“, удостоверяваща 1 съдържанието на воден между тъжителката и подсъдимия чат в периода: 22.10.2020 г. – 26.10.2020 г., както и от приложените справка за съдимост на подсъдимия и експертно решение на ТЕЛК на тъжителката. Съдебният състав счита, че същите са събрани по надлежния процесуален ред и спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото.

Възприетата фактическа обстановка се установява в пълнота от обясненията на подсъдимия и показанията на разпитания по делото свидетел – П. И., които са непротиворечиви и взаимно допълващи се и които кореспондират изцяло с останалите доказателства, събрани по делото, поради което следва да бъдат кредитирани от настоящия съдебен състав.

Установява се от материалите по делото, че обидните квалификации са били нанесени спрямо тъжителката и в нейно присъствие /под формата на лични съобщения в профила й в социалната мрежа „Фейсбук“/, което квалифицира деянията като такива по чл. 146, ал. 1 от НК.

От разпита на свидетеля И. се установява също така, че случилото се разстроило сериозно тъжителката.

Изложеното по-горе налага единствено логичния извод, че действително на инкриминираните дати, време и място, подсъдимият е осъществил престъпните състави на деянията, в които е обвинен.

Причини за извършването им според съда са ниската правна култура на подсъдимия, незачитане на установения правов ред, личността и достойнството на другите.

Отегчаващи отговорността обстоятелства са липсата на критично отношение към деянието и наличието на предходни осъждания.

Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства – направените самопризнания.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Тъжбата срещу подсъдимия Н. Т. Р. е внесена за две престъпления, съставомерни по чл. 146, ал.1 от НК.

Обект на това престъпление са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността.

Съставът на обидата е очертан в чл. 146, ал. 1 НК: “който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие”.

Законът не уточнява и не ограничава обидното действие или бездействие, достатъчно е чрез него да се унизява честта или достойнството на друго лице и то да е казано или извършено в негово присъствие, независимо от начина и формата на казването или извършването.

В правната доктрина се приема, че обидата е умишлено унижаване чувството на лично достойнство на дадено лице, посредством неприлично, противоречащо на правилата на морала отнасяне с него.

За да е съставомерно престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, е необходимо казаното (или извършеното) да бъдат унизителни за честта или достойнството на другиго. Тъй като честта и достойнството са категории, присъщи само на личността, то безспорно под другиго, наказателният закон има предвид само физическо лице.

Според чл. 146, ал. 1 НК обидните думи или действия трябва да са казани или извършени в присъствието на засегнатото лице.

Това означава, че обиденият трябва да е в състояние, да има обективна възможност да 2 възприеме унизителната спрямо него проява. В този смисъл и ВС приема, че за осъществяване състава на чл. 146, ал. 1 НК не е достатъчно обиденият физически да присъства на мястото, където са казани обидните думи и изрази или са извършени обидните действия (жестове, мимики и др.). Необходимо е още те да бъдат възприети от него. Това ще стане, като ги чуе или види.

В доктрината и съдебната практика присъствието на обидения се разбира в по-широк смисъл – като възможност за пряко или посредствено възприемане на обидната проява.

Същевременно под “другиго” законът разбира самото обидено лице; присъствието на други, трети лица не е необходимо. Несъмнено е, че по действащия наказателен закон е наказуема само присъствената обида; неприсъствената (задочната) обида е несъставомерна. За да бъде обидата присъствена, трябва тя да е възприета от потърпевшия по волята на дееца.

Следва да се отбележи, че при наказателните дела от частен характер частната тъжба определя рамките на наказателното производство и оттам предмета на доказване. В тежест на тъжителя е да докаже, по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият е извършил деянието, в което е бил обвинен. В конкретния случай такова доказване според настоящия съдебен състав беше проведено успешно.

Беше установено по безспорен начин, че на описаните дата, час и място /социалната мрежа „Фейсбук“/, подсъдимият е отправил към тъжителката обидни реплики, а именно:

„Ще ти еба майката побъркана.“, „Така, че го духай“, „Тя ти е чистила кожата от кревата.“, „Страхлива лъжлива бабичка.“, „Вампир.“, „Ти излезе смешната и жалката.“, „Така, че го духай.“, които тя несъмнено е възприела, видно от приложената по делото разпечатка от водената между тях комуникация в социалната мрежа, представена от самата тъжителка.

Цитираните изрази имат смисъл и съдържание, което накърнява честта и достойнството на личността и с оглед общоприетия смисъл, съдът ги приема за обидни.

Осъществен е съставомерният резултат, изразяващ се в настъпването на съставомерните общественоопасни последици – пострадалата се е почувствала обидена и засегната.

Налице са и останалите признаци, обективиращи съставомерността на деянието, а именно: обидата е нанесена в присъствието на пострадалата.

Горното налага извода, че подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на две престъпления по чл. 146, ал. 1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянията си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко и целенасочено се е стремял към тяхното осъществяване. Съзнавал е, че думите, които е употребил спрямо тъжителката са обидни, като целта му е била именно да накърни нейното достойнство и чест и да я унижи.

С оглед на всички гореизложени съображения, съдът намери, че следва да бъде ангажирана наказателната отговорност спрямо подсъдимия за престъпленията, в които е обвинен.

При определяне размера на наказанията за извършените престъпления по чл. 146, ал.

1 от НК, съдът взе предвид мотивите и подбудите за извършването им (да демонстрира неприязън и неуважение към личността на тъжителката, както и да урони честта и достойнството й), степента на обществената опасност на деянията и дееца.

Предвид баланса на отегчаващи и смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, както и предвид социалния статус на подсъдимия, съдът намира, че на същия следва да бъде определено наказание към минималния размер за предвиденото за престъплението наказание - глоба.

3

С оглед на горното съдът определи наказанието „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, което настоящият съдебен състав намира за справедливо и съобразено с характера и тежестта на извършеното и личността на дееца.

Частният тъжител В. В. В. е предявила осъдителен граждански иск в наказателния процес срещу подсъдимия Н.Р. за заплащане на сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от престъпните деяния. Предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, резултат от престъпленията, за които подсъдимият е привлечен към наказателна отговорност. Гражданският ищец е пострадалият от престъплението, поради което е легитимиран да иска обезщетение и е конституиран като страна.

Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Следователно, за да бъде уважена исковата претенция следва по делото да се установи наличието на следните предпоставки, които се явяват елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: 1/ деяние /действие/, а именно, че подсъдимият е извършил процесното деяние; 2/ вредата, а именно, че ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди в претендирания размер; 3/ противоправността на деянието и 4/ причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите неимуществени вреди. Вината се предполага до доказване на противното.

С оглед на установената по делото фактическа обстановка, съдът намери, че предявеният от тъжителката срещу подсъдимия граждански иск, представляващ обезщетение за причинените й неимуществени вреди е основателен и доказан по правното си основание и размер.