Решение № 4580 от 07.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4580 гр. Пловдив, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330114036 по описа за 2025 година

Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 143 – 146 ЗЗП, както и по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

Ищецът Ц. А. М. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез ЕАД „Е. И.“, Булстат ***, със съдебен адрес: ***, е предявила против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, представлявано от Б. К. Б. и С. И. Г., искове за прогласяване недействителността на договор за потребителски кредит № *** г. и за осъждане на ответника да й заплати сумата от 50,00 лв., представляваща платена без основание сума по договора, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че по силата на процесния договор ответникът е предоставил кредит в размер на 600,00 лв., при договорен годишен лихвен процент, погасителен план и посочен годишен процент на разходите. С чл. 9 от договора били уговорени две допълнителни възнаграждения – такса „Бързо разглеждане на искане за кредит“ в размер на 218,30 лв. и такса „Динамично плащане“ в размер на 327,50 лв.

Ищцата поддържа, че тези уговорки представляват скрита част от цената на кредита, която не е включена в обявения ГПР. Според нея липсва икономическа еквивалентност между размера на таксите и реално предоставяна самостоятелна услуга, като чрез формалното им обозначаване като допълнителни услуги се заобикаля ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се нарушават правилата за прозрачност на общата цена на потребителския кредит.

1

Твърди се още, че клаузите не са индивидуално уговорени, а са предварително изготвени от кредитора; потребителят не е имал реална възможност да влияе върху съдържанието им; създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните и противоречат на добросъвестността. Навеждат се основания по чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, чл.

10а, чл. 19, чл. 21 и чл. 22 ЗПК и чл. 26 ЗЗД.

Ищцата твърди, че посоченият в договора ГПР не отразява действителното оскъпяване, доколкото от изчислението са изключени двете такси, които са предварително определени в самия договор и се разсрочват заедно с месечните вноски. Поради това според нея не е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за ясно и точно посочване на ГПР и общата сума, дължима от потребителя.

Ответникът „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, оспорва исковете. Не оспорва сключването на договор за кредит и предоставянето на сумата от 600,00 лв., но поддържа, че услугите „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ са доброволни и не са задължително условие за отпускане на кредита.

Според ответника тези услуги не следва да се включват в ГПР. Излага се, че потребителят сам е заявил желание да ги ползва, че присъстват в преддоговорната информация и че не са свързани с усвояването и управлението на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. По отношение на „Бързо разглеждане“ се поддържа, че действието предхожда отпускането на кредита, а по отношение на „Динамично плащане“ – че представлява допълнителна възможност, която се използва по инициатива на клиента.

Ответникът оспорва и твърдението за противоречие с добрите нрави, като сочи принципите на договорната свобода и еквивалентността на насрещните престации. Поддържа, че договорът съдържа всички задължителни реквизити, включително ГПР, и че не е налице основание за недействителност по чл. 22 ЗПК.

В отговора е направено възражение и срещу осъдителния иск по чл. 55 ЗЗД. Ответникът сочи, че към 28.10.2025 г. общо платеното по процесния кредит е 320,00 лв. при усвоена главница 600,00 лв., поради което според него не е налице надплащане. Представен е екранен образ от кредитната система на дружеството. Направено е и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

С определение № 2868/09.03.2026 г. съдът е приел представените писмени доказателства и е допуснал съдебно-счетоводна експертиза със задачи да установи какви разходи са включени в ГПР, с какъв процент се оскъпява кредитът при включване на таксите „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ и какъв е размерът на извършените плащания по пера.

В съдебното заседание на 18.05.2026 г. страните не са се явили и не са изпратили представители. Вещото лице Т. С. Р. е депозирало заключение, но тъй като същото не е било представено в срок и страните не са присъствали, съдът не е пристъпил към приемането му и е дал възможност то да бъде защитено в следващото заседание.

В съдебното заседание на 05.10.2026 г. и двете страни, макар редовно уведомени, не са се явили и не са се представлявали. Вещото лице се е явило лично, предупредено е за 2 отговорността по чл. 291 НК и е заявило, че поддържа заключението. Съдът е приел заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Докладвана и приета е молба на ищцовата страна от 02.10.2026 г. с индивидуализиран списък по чл. 80 ГПК. След липса на други доказателствени искания съдебното дирене е приключено и е даден ход на устните състезания.

Съдът, след като обсъди становищата и възраженията на страните, приетите писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *** г. Ответникът е финансова институция, предоставяща кредити в рамките на професионалната си дейност, а ищцата е физическо лице, което не действа в рамките на търговска или професионална дейност. Следователно правоотношението е потребителско и към него са приложими императивните правила на ЗПК, както и защитните норми на ЗЗП.

От договора и от заключението на вещото лице се установява, че чистата стойност на кредита е 600,00 лв. Уговорен е годишен лихвен процент 38,04 %, а посоченият в договора ГПР е 41,85 %. Общата сума за плащане по кредита, ако се вземат предвид само главницата и възнаградителната лихва, е 709,50 лв., разпредЕ. в 10 месечни вноски по 70,95 лв.

По т. 9.1 и т. 9.2 от договора кредитополучателят дължи отделно 218,30 лв. за „Бързо разглеждане на искане за кредит“ и 327,50 лв. за „Динамично плащане“. Тези суми се погасяват разсрочено едновременно с вноските за главница и лихва. При включването им месечната вноска достига 125,53 лв., а общият размер на всички предвидени плащания по погасителния план – 1 255,30 лв.

Следователно само допълнителните такси са общо 545,80 лв., което представлява приблизително 90,97 % от чистата стойност на кредита от 600,00 лв. Сумата, която потребителят следва да заплати по договора при включване на тези такси, е повече от два пъти по-висока от предоставената главница.

Съдебно-счетоводната експертиза установява, че договорният ГПР от 41,85 % е изчислен при включване единствено на възнаградителната лихва от 109,50 лв. Таксите за „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ не са включени в изчисляването му.

Вещото лице е извършило и алтернативно изчисление при включване на двете такси към разходите по кредита. При разходи общо 655,30 лв. – 109,50 лв. възнаградителна лихва, 218,30 лв. такса „Бързо разглеждане“ и 327,50 лв. такса „Динамично плащане“ – действителният ГПР възлиза на 431,26 %.

По отношение на плащанията вещото лице е констатирало, въз основа и на справка, предоставена от самия ответник, че ищцата е платила общо 320,00 лв. Плащанията са извършени на 04.04.2023 г. – 130,00 лв., на 30.05.2023 г. – 50,00 лв. и на 23.06.2023 г. – 140,00 лв.

Според счетоводното отнасяне на ответника с тези плащания са погасени 240,64 лв. главница, 78,11 лв. договорна лихва и 1,25 лв. законна лихва. В счетоводната система няма 3 отразени погашения по таксите „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно, обективно и изготвено въз основа на документите по делото и счетоводна справка на ответника. Заключението не е оспорено от страните, а в заседанието вещото лице го е поддържало. Дадените фактически изчисления са логични и вътрешно непротиворечиви.

По предявения иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД:

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като бъдат посочени допусканията, използвани при изчисляване на ГПР. Това изискване има за цел потребителят да може още при сключването на договора да установи реалната икономическа цена на кредита и да сравни предложението с други кредитни продукти.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя. В § 1, т.

1 ДР на ЗПК в понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се включват лихви, комисиони, такси, възнаграждения и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и следва да бъдат заплатени от потребителя, включително разходите за допълнителни услуги при предпоставките на закона.

Съдът намира, че процесните плащания не могат да бъдат изключени от икономическата цена на кредита само поради наименованието „допълнителни услуги“ и декларацията, че са доброволно избрани. Решаваща е икономическата функция на уговорката и връзката й с кредитното правоотношение.

Таксата за „Бързо разглеждане“ е уговорена в самия договор за кредит, начислена е предварително като фиксиран размер и се изплаща разсрочено заедно с погасителните вноски. Самото разглеждане на заявление за кредит и оценката дали да бъде предоставен кредит са присъща част от професионалната дейност на кредитора. Ускоряването на тази вътрешна процедура не превръща действието в независима услуга със самостоятелна икономическа цел за потребителя.

Таксата за „Динамично плащане“ също е уговорена предварително и е разпредЕ. във всяка месечна вноска. По същество тя е свързана с начина и режима на изпълнение на задължението по кредита – възможност за промяна, отлагане или адаптиране на плащанията – и се намира в непосредствена връзка с управлението на кредитното правоотношение.

Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Формалното обособяване на такива действия като „допълнителна услуга“ не може да дерогира императивната забрана.

Съдът съобразява Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024 г. по дело C-714/22, Profi Credit Bulgaria. В него е прието, че разходите за допълнителни услуги, даващи приоритет при разглеждането на искане за кредит и предоставянето на сумата, както и възможност за отлагане или разсрочване на месечните вноски, попадат в общите разходи по кредита, когато закупуването им е задължително за получаването на кредита или когато 4 представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита.

В настоящия случай съвкупността от договорните условия показва именно икономическо включване на двете такси в цената на кредита: те са фиксирани още при сключването, заложени са в погасителния план и се събират на равни части с всяка вноска. Ответникът не е представил доказателства за индивидуално формиране на цената на услугите според конкретен разход, нито за отделно, последващо ползване, от което да възниква задължението за плащане.

Не се установява и реална възможност на ищцата да влияе върху съдържанието на чл. 9 от договора. При оспорване на индивидуалното договаряне доказателствената тежест е върху търговеца по чл. 146, ал. 4 ЗЗП. Решение № 98/25.07.2017 г. по т. д. № 535/2016 г., I т. о. на ВКС приема, че самото подписване или приемане на предварително изготвена клауза не доказва индивидуално договаряне; необходимо е да е установено, че потребителят е имал реална възможност да влияе върху съдържанието й.