Определение № 93 от 16.05.2023, Районен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 93 гр. Монтана, 16.05.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Частно наказателно дело № 20231630200496 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

С Постановление от 18.04.2023г. Районна прокуратура гр.Монтана е прекратила наказателното производство, образувано за това, че на 24.09.2014г., в гр.Монтана, пред надлежен орган на властта – следовател в ОСлО Монтана, В.П, бил набеден Г. Ц. Н. от гр.Б в престъпление по чл.311, ал.1 от НК, като знаел, че е невинен и набеденият е бил привлечен към наказателна отговорност по НОХД № 730/2017г. на РС Монтана – престъпление по чл.286, ал.2 вр. с ал.1 от НК. Производството е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, поради недоказаност на обвинението.

Срещу горното постановление е постъпила жалба от Г. Ц. Н., с оплакване за незаконосъобразност и неправилност. Поддържа искане за връщане на делото на прокурора за допълнително разследване и задължителни указания относно прилагането на закона, с цел разкриване на обективната истина.

Доказателствата по делото са писмени – приложеното ДП № 15/2022г. по описа на РУ Монтана.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и логическо единство, а така също във връзка с оплакванията в жалбата и доводите и становищата на страните, приема за установено следното:

Подадената жалба е в срока по чл.243, ал.4 от НПК и от лице, имащо 1 правен интерес от обжалване на прокурорския акт и се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче съдът намира, че същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В хода на разследването са извършени необходимите процесуалноследствени действия, с оглед разкриване на обективната истина и изясняване на фактическата обстановка, като е установена следната:

През 2013г. бил подаден сигнал пред служител на ОДМВР – Монтана в който се твърдяло, че Г. Ц. Н. в качеството си на Директор на СОУ „Васил Левски” гр.Б е назначил на работа свои близки с помощта, на които е източил средства от бюджета на училището при извършени СМР на покрива на същото.

Въз основа на този сигнал започнала проверка, след което било образувано сл. д. № 24/2014г. по описа на ОСлО - Монтана срещу Г. Ц. Н. от гр.Б, за установяване дали в качеството на длъжностно лице - Директор на СОУ „Васил Левски” гр.Б, в периода от 28.03.2011г. до края на месец май 2011г. присвоил парични суми, собственост на община Б, отпуснати за ремонт на покривната конструкция на СОУ „Васил Левски”, връчени в качеството му на Директор на

СОУ „Васил Левски ” гр.Б престъпление по чл.201, ал.1, пр.1 от НК.

Г. Ц. Н. бил привлечен с постановление от 11.09.2015г. в качеството на обвиняем за престъпление по чл.202, ал.1, т. 1 вр. чл.201 вр. с чл.311, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.3 вр. с ал.1 от НК, като с постановление от 04.10.2016г. РП – Монтана прекратила частично наказателното производство по сл. д. № 24/14г. по описа на ОСлО при ОП –Монтана, в частта, в която е повдигнато обвинение спрямо Г. Ц. Н. за извършено престъпление по чл.202, ал.1, т.2 вр. с чл.201 вр. с чл.311, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.3 в вр. с ал.1, тъй като обвинението не било доказано.

На 22.11.2016г. спрямо Г. Ц. Н. било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.311, ал.1 от НК. На основание чл.247, ал.1, т.1 от НПК Районна прокуратура - Монтана внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 24/2014г. по описа на ОСлО при ОП Монтана против Г. Ц. Н. от гр.Б за извършено престъпление по чл.311, ал.1 от НК. С присъда № 59/20.11.2017г. по НОХД 730/2017г. по описа на 2

PC- Монтана, Г. Ц. Н. е признат за виновен по обвинение за престъпление по чл.311, ал.1 от НК. В хода на досъдебното производство били разпитани свидетели, сред които и АГА от гр.Б. Г. Н. се запознал с протокол за разпит на свидетеля А от 24.09.2014г. и приел, че го е набедила.

В мотивите към присъдата по НОХД № 730/2017г. по описа на PC Монтана, съдът се позовава и на показанията, дадени от св.А в частта им относно твърденията й, че на покрива на училището единствените изпълнители на ремонта са били СА, ДИ, ЛЛЛ и ВИ. А не е разпитвана като свидетел по НОХД № 730/17г. по описа на МРС, тъй като съдебното наказателно производство е протекло по реда на Глава 27 НПК.

Недоволен от присъдата на РС - Монтана, Г. Ц. Н. обжалвал пред Окръжен съд - Монтана и с решение от 19.06.2018г. по ВНОХД № 139/2017г. Окръжен съд - Монтана изменил присъдата на PC - Монтана и лишил Н. от право да заема длъжността „директор на държавно и общинско училище” за срок от една година. С Решение № 517/19.12.2018г. по ВНЧД № 1198/2018г. на Апелативен съд - София, образувано на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК по искане за възобновяване на наказателно дело от Н., Апелативен съд – София, възобновил производството по НОХД 730/2017г. по описа на РС-Монтана, отменил присъдата на РС - Монтана от 20.11.2017г., както и решението по ВНОХД № 139/2017г. на ОС - Монтана, като признал за невиновен подсъдимия Н. и го оправдал за престъпление по чл.311, ал.1 от НК.

Н. поддържа, че твърденията на АГ А от гр.Б са лъжливи и че тя го е набедила в извършване на престъпление. Според Н., свид. А е подвела следователя, прокурора и РС -Монтана. А е заявила, че на въпроси относно показанията й, които е дала като свидетел по досъдебно производство № 24/2014г. пред следовател В.П ще отговаря след като се консултира с адвокат и добавя, че не е подала тя сигнала за образуване на въпросното досъдебното производство, била е призована от полицейски служители и в тази връзка е дала показания, а не по нейна инициатива.

В хода на досъдебното производство е разпитан в качеството 3 на свидетел ЙЦЙ, служител на ОДМВР - Монтана, извършил проверката.

Той заявява, че в конкретния случай ставало въпрос за придобит сигнал по оперативен път в края на 2013г., като сигналът бил подаден от оперативен сътрудник, чиито имена не следва да се разкриват, като се позовава на ЗЗКИ. Категоричен е, че сигналът не е бил подаден от АГ А от гр.Б. По данни на свид.Й в самия сигнал се твърдяло, че Г. Ц. Н. в качеството си на Директор на СОУ „Васил Левски” гр.Б е назначил на работа свои близки с помощта, на които е източил средства от бюджета на училището при извършени СМР на покрива на същото. За конкретния сигнал Й е изготвил докладна записка до преките си ръководители, като в тази връзка е регистрирана преписка с рег.№ ЗМ-125/2013г. по описа на ОДМВР Монтана.

По същата е извършил обстойна проверка, като с докладна записка преписката е изпратена по компетентност на Районна прокуратура Монтана с мнение за образуване на досъдебно производство по чл.201 от НК срещу Н.. В Районна прокуратура - Монтана същата е регистрирана с рег. № 2778/2013г. с наблюдаващ прокурор към онзи момент Районен прокурор ГБ. Преписката е връщана два пъти за допълнителна проверка, с конкретни указания, които са изпълнени. В едно от тези връщания било постановено да се снемат сведения от съседите на Г. Н., което е извършено. Й снел сведения от трима съседи на Г. Ц. Н. в изпълнение на указанията на наблюдаващия прокурор.

Досъдебното производство е приключило при напълно изяснена фактическа обстановка. Разследващият орган е събрал достатъчно гласни и писмени доказателства, в резултат, на което са изяснени обстоятелствата по делото. Събраните доказателства са обсъдени задълбочено и подробно в прокурорското постановление, поотделно и съпоставени помежду си, поради което направените изводи от прокурора се явяват обосновани. Прокурорът е обсъдил всички гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като е посочил кои от тях кредитира и на кои не дава вяра и поради какви причини. Именно заради тази пълнота, могат да се изведат и правни изводи, които съвпадат с наведените по приложението на материалния закон с обжалваното прокурорско постановление.

Основната роля на обвинението

4 е да повдига и поддържа обвинение, която не може да се изземва от съда, в т.ч. и в рамките на производство по чл.243 НПК. Съдът не разполага със законова възможност да указва на обвинението съобразно доказателствата какво по вид престъпление да разследва, в т.ч. и такова по смисъла на чл.286, ал.2 вр. с ал.1 от НК или по чл.290, ал.1 от НК, още повече да указва на обвинението да изготви обвинителен акт и да го внесе за разглеждане в съда.

Правомощието на съда е единствено при констатирана незаконосъобразност да даде указания на прокурора какви допълнителни доказателства да бъдат събрани, но в случая липсват такива данни.

От съществено значение в случая са показанията на св.А, дадени на 24.09.2014г. по сл. д. № 24/14г. по описа на ОСлО при ОП – Монтана пред следовател. Именно чрез тези показания, Н. счита, че е набеден и при предишното връщане на делото на РП Монтана тези показания са обсъдени в прокурорското постановление. Видно е от доказателствата по ДП № 15/22г., част от което са и приобщените доказателства от правно значение по сл. д. № 24/2014г., че показанията на А биха имали доказателствена тежест за обвинението „присвояване”, но за това обвинение наказателното производство спрямо Н. е било прекратено с постановление на РП – Монтана от 04.10.2016г. Видно обаче от данните по приложеното ДП № 15/22г. показанията на А са разследвани и за деяние по смисъла на чл.290, ал.1 от НК, което е обсъдено задълбочено от РП – Монтана в обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство от 18.04.2023г.

В прокурорското постановление са изложени доводи при прекратяване на наказателното производство и за това защо не е налице извършено престъпление от А по смисъла на чл.290, ал.1 от НК.

Изложени са мотиви от РП Монтана защо приема, че не е налице основание за повдигане на обвинение спрямо А, освен за престъпление по чл.286, ал.2 вр. с ал.1 от НК, и за такова по смисъла на чл.290, ал.1 от НК.

Възраженията в жалбата на Г. Ц. Н. се явяват неоснователни.

Разследването е приключило при напълно изяснена фактическа обстановка, няма допуснати пропуски в хода на досъдебното производство.

Разследващият орган е събрал и проверил относимите към предмета на обвинението доказателства.

5

Прокурорът в постановлението е обсъдил събраните доказателства на досъдебното производство, приел е за установена фактическа обстановка въз основа на същите, изложил е правни доводи защо приема, че не са извършени деяния по чл.286, ал.2 вр. с ал.1 от НК и по чл.290, ал.1 от НК от А, както от обективна, така и от субективна страна.

Съдът, в настоящето производство извършва проверка на обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство, и след преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че прокурорът е достигнал до обоснован правен извод, че обвинението не е доказано. Правилно е посочено прекратителното основание по чл.243, ал.1, т.2 от НПК.

Поради съвпадение на изводите, постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство се явява обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид гореизложените съображения и на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура гр.Монтана от 18.04.2023г., с което е ПРЕКРАТЕНО наказателното производство по досъдебно производство № 15/2022г. по описа на ОСлО при ОП - Монтана, образувано за престъпление по чл.286, ал.2 вр. с ал.1 от НК, поради недоказаност на обвинението, на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, изцяло като ОБОСНОВАНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана, в седемдневен срок от съобщаването му на страните / РП гр.Монтана и Г. Ц. Н./, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 6