Решение № 287 от 06.03.2025, Районен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Плевен, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Д.а Банкова при участието на секретаря Станислава Т. Станева като разгледа докладваното от Зорница Д. Д.а Банкова Гражданско дело № 20244430103523 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Пред ПлРС е депозирана искова молба от Р. П. Д. А, ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, Ц. П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:*** и Л.

П. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** против „***” ЕООД, ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление: ***.Твърди се, че по силата на

Решение

№74/20.01.2022г., постановено по гр.дело

№20214430105996/2021г. по описа на Районен съд-Плевен, ищците са собственици по давност и наследство при равни права, на следния недвижим имот:ДВОРНО МЯСТО, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №1138 извън регулация с площ от 1620 кв.м., по КВС е №331008, в местността „Дворните места”, с площ от 1624 кв.м. по КККР на гр.***, с идентификатор ***, находящо се в землището на гр.***, с административен адрес: гр.***, ***, заедно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА, ГАРАЖ,

ВТОРОСТЕПЕННИ СГРАДИ И НАВЕС при съседи наимота: ПИ №1136 на Х.Н. Д., ПИ №1137 на П.П. Д., път и пасище/мера.Твърди се, че в гореописаният имот е изграден кладенец с дълбочина 35м., регистриран в Басейнова дирекция „Дунавски район” със заявление с вх.№РКП- 1

2737/15.01.2007г. На 07.06.2023г. уличния водопровод, разположен на изток от уличната регулационна линия, по протежение на имота на ищците в гр.*** на ***, е аварирал, в резултат на което терена около имота е бил силно наводнен.

Изпуснатата вода от водопровода е достигнала до основите на стопанската постройка и кладенеца, вследствие на което бетоновата настилка пред същите е силно напукана и пропаднала в отделни участъци, основата на оградата на имота е поддала и в резултат на пропадането и на усукването са се появили пукнатини по зидарията на оградата. Колоните при металните порти са се усукали, изместили са се от вертикалната си равнина и са притиснали металните колони на металните порти, в резултат на което портата не може да се отвори. Кладенеца е затрупан, като дълбочината му до пръстта е 14,5м„ а същият е бил 35м. дълбок, т.е. затрупани са 20,5 метра.С оглед обезпечаване на доказателствата по ч.гр.дело№20234430104679/2023г. по описа на Районен съд-гр.Плевен е изслушана и приета съдебно-техническа и оценителна експертиза, от заключението на която се установява, че между аварията на уличния водопровод и уврежданията в имота на ищците е налице причинноследствена връзка. Видно от експертизата вещото лице е дало заключение, че стойността за отстраняване на причинените имуществени вреди в имота е в размер на 9317,97лв., както и че кладенеца не може да се използва по предназначение. Вещото лице е дало заключение, че стойността на разходите за разчистване и изграждане наново на кладенеца възлиза на 6928,72лв.

Вещото лице е приело, че причината за срутването на кладенеца и имуществените вреди, настъпили в имота, е спукването на етернитовия водопровод, овлажняването на почвата в местата на спукването и пропадането на терена, в резултат на това овлажняване. В производството по обезпечение на доказателствата по ч.гр.дело№20234430104679/2023г. по описа на Районен съд- гр.Плевен са направени разноски за адвокатско възнаграждение-750лв.. депозит за вещо лице-400лв. и държавна такса-25лв.Претендира се сумата от 9317,97лв./девет хиляди триста и седемнадесет лева и 97ст./ частичен иск от общо 40 000лв./четиридесет хиляди лева/-представляваща обезщетение за имуществени вреди, произхождащи от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 07.06.2023г. до окончателното изплащане на задължението, като и разноските в настоящето производство и по обезпечаване на доказателствата.

За ответника в срока по чл.131 от ГПК, процесуалния представител е 2 оспорил предявения иск, направил е възражение за съпричиняване, като е развил подробни съображения в отговор и писмена защита.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Безспорно между страните по делото е, че ищците са собственици на процесен имот при равни права:ДВОРНО МЯСТО, представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №1138 извън регулация с площ от 1620 кв.м., по КВС е №331008, в местността „Дворните места”, с площ от 1624 кв.м. по КККР на гр.***, с идентификатор ***, находящо се в землището на гр.***, с административен адрес: гр.***, ***, заедно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА, ГАРАЖ, ВТОРОСТЕПЕННИ СГРАДИ И НАВЕС при съседи наимота: ПИ №1136 на Х.Н. Д., ПИ №1137 на П.П. Д., път и пасище/мера.Не е спорно, че на 07.06.2023г. уличния водопровод, разположен на изток от уличната регулационна линия, по протежение на имота на ищците в гр.*** на ***, е аварирал, в резултат на което терена около имота е бил силно наводнен.

Изпуснатата вода от водопровода е навлязла в имота на ищците и са причинени вреди.

Спорен по делото е въпросът до каква степен спукването на водопровода е допринесло за претендираните от ищците вреди и налице ли е съпричиняване в следствие на характера на почвите- льосови и от действия на ищците -неукрепване на вещта- кладенец, за която търсят обезщетението.

Изложените в исковата молба обстоятелства, дават основание на съда да приеме, че предявените субективно съединени искове срещу ответника "ВиК" ООД, са правно основание чл.50 от ЗЗД.

Предявен е осъдителен иск на собственици на недвижим имот срещу ВиК оператор за сума, съставляваща обезщетение за вреди, причинени на имуществото им от наводнение вследствие аварирал уличен подземен водопровод, определено по размер на разходите за отстраняването им, черпещ правното си основание в разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД.

Правната квалификация на иска се обуславя от фактите, изложени в исковата молба - в случая твърдения, че претърпените вреди са произлезли от самата вещ - аварирал подземен уличен водопровод, в резултат на което са причинени вреди в имота на ищците- намокрени са основи на стопанска 3 постройка, кладенец, пропукване и пропадане на места на бетонова настилка, усукани колони на порта и затрупан кладенец.В случая се претендират вреди за кладенеца.Отговорността на юридическото лице е по чл. 50 от ЗЗД за вреди от вещ вследствие проява на нейните същностни/вътрешни, специфични качества, свойства и недостатъци, без да е осъществявано някакво особено въздействие върху нея от органи или длъжностни лица. Отговорността по чл.

50 ЗЗД не е отговорност за лично Д.ие, нито е такава за чужди действия. Тя е обективна и безвиновна. При нея отговорността е солидарна за собственика на вещта и лицето, под чийто надзор тя се намира според икономическата логика комуто ползите, нему и тежестите. Както е изяснено в Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС, когато при ползването на дадена вещ не са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила и са произлезли вреди от вещи, отговорността е по чл. 50 от ЗЗД. В този смисъл, отговорността е налице и в случаите, когато не е известна причината за повредата на вещта, от която са произлезли вредите. Следователно за причинени от вещ вреди се носи отговорност и тогава, когато не е съществувала техническа възможност за пълното й обезопасяване. Именно такъв е настоящият случай при съобразяване, че не се касае до конкретни действия, свързани с неправилна експлоатация, а до вещ /подземен водопровод/, разположена под земята и изложена на въздействието на средата, без възможност за пълен контрол във всеки един момент на техническото й състояние и обезопасяване. Присъща на подземните водопроводи е потенциалната опасност от причиняване на вреди при тяхната експлоатация, каквито и грижи да бъдат полагани, без обективно да има техническа възможност за пълно отстраняване на опасността от аварии, съответно настъпването на вредите, да бъде предотвратено. За да приеме, че веща, от която са произлезли вредите за ищците се намира под надзора на ответника по смисъла на чл. 50 от ЗЗД, съответно следва да се ангажира неговата отговорност за обезвреда, съдът съобрази следното: Основополагащ принцип е, че всеки гражданин следва да има достъп до вода за питейно-битови цели като основна жизнена потребност - чл. 2а, ал. 1, т. 2 от Закона за водите и чл. 3, ал. 1 от Закона за водоснабдителните и канализационните услуги. Според чл.

19, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, по правило водностопанските системи и съоръжения на територията на общината са публична общинска собственост, но същевременно законът установява монопол за извършване на дейностите 4 по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, както и за предоставяне на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане- чл. 198о от Закона за водите. Тези дейности могат да бъдат извършвани само от точно определени правни субекти - ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Операторът, който разполага с монополно положение за обособената територия, по силата на чл. 198 и сл. от Закона за водите е длъжен да извършва дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите от обособената територия. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съобразно която ВиК операторите, какъвто оператор е и ответното дружество, са длъжни да поддържат водоснабдителната и канализационната система в съответствие с техническите изисквания, с изискванията за безопасност при работа и с изискванията за опазване на околната среда.С оглед на посочената нормативна уредба, ВиК оператор е материално правно легитимиран да отговаря по предявените искове за вреди от ВиК съоръжение в обслужваната от него обособена територия, след като тя е под негов изключителен надзор, а по делото ответникът не оспорва, че района в гр.***, е именно под неговия надзор.

По делото са били назначени три експертизи- по обезпечение на доказателствата по чл.207 от ГПК от инженер- конструктор, хидроинжинер и последната от хидрогеолог. ВЛ по първоначалната експертиза е посочило и за другите твърдяни вреди-намокрени основи на стопанска постройка и кладенец, пропукана и пропаднала бетонова настилка, пукнатини в зидарията на основата на оградата на имота, вследствие намокряне и пропадане, усукани колони на метални порти и т.н. , но в случая е спор за кладенеца и следва да се обсъди точно този въпрос. Общото между становищата ва ВЛ-а е, че са настъпили вредите – повреда на кладенеца в такава степен от спукания водопровод, че се налага изграждане на нов и че е имало хидрофорна помпа на стария кладенец, която е ползвана от ищците, като се черпели вода от стария кладенец. Установява се, че връзките, които свързват етернитовите тръби на водопровода на ответника и които имат срок на годност и се износват имат 5 срок на годност и са възможни подобни повреди.Съдът счита, че за самия кладенец следва да се вземе предвид последното заключение, тай като е извършено от лице със необходимата специалност и за което и предходните две ВЛ-а са заявили какъв специалист е необходим.Същото е извършило проверка на място и по документи в Басейнова Дирекция.Посочило е, че тъй като водопровода е правен пред 60-70 годи, не ли спазени всички изисквания на съвременните нормативни актове.Посочило е, че:

„Аварията на водопровода е предшествана от теч следствие износване на уплътняване на тръбна връзка, която предизвиква прекъсване на водопровода по време на аварията.Водопросмукването от теч е продължителен период от време и наслагващ се процес при льосовите почти, каквито са установени на мястото, което се проявява като въздействие при достигане на критични нива на носимоспособността им , тъй като просмукването поради високата поритост та тези почви е много бързо и въздействието им върху инженерните съоражения е с наслагване във времето.“ ВЛ е посочило, че и влажният период оказва влияние върху почвите, предвид техния характер.В заключението си в т.1 е посочило, че високата степен на водонасищане от филтралацията и продължително време от теч от връзка на водопровода и аварията са причините за настъпването на вредите, като в с.з. е пояснило същите причини.