Решение № 369 от 26.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. София, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова в присъствието на прокурора Антоанета Николова Близнакова (АП-София) като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000600768 по описа за 2021 година образувано по въззивна жалба от подсъдимия Б.И., чрез адвокат К. Т., и допълнително депозирано изложение към нея, срещу присъда № №

260054/05.04.2021 г., по нохд № 5307/2019 г. на Софийски градски съд, НК, 11 състав.

С присъда № 260054/05.04.2021 г. Софийски градски съд, НК, 11 състав, е признал подсъдимия Б. А. И., с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 27.08.2018 г., около 17:40 ч., в гр. София, в автобус № 280, на спирката на МГТ на СУ, „Св. Климент Охридски“, отнел чужда движима вещ - 1 бр. златен синджир от 4,30 грама, 14 карата, на обща стойност 322,50 /триста двадесет и два лева и петдесет стотинки/ лева, от владението на Н. Н. А., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила издърпал от врата на пострадалата А. инкриминираната вещ, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени 1 престъпления от общ характер, като за тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, както следва:

- с присъда по НОХД № 17254/2015г. на Софийски районен съд, влязла в законна сила на 07.03.2016 г., за престъпление по чл. 198 , ал. 3, вр. ал. 1 от НК, с която му е било наложено наказание “Лишаване от свобода”, като е намалено така определеното наказание с една трета и е осъден на две години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим

- със споразумение по НОХД № 1037/2015 за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл.

63, ал. 1, т. 3 от НК, вр. с чл. 54 НК е осъден на „ Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, като във връзка с чл. 69, ал. 1 НК изтърпяването на същото е отложено за срок от три години.

- с присъда по НОХД № 5550/16 г., в сила от 09.11.2016 г., на основание чл. 194, ал.

1 НК, във вр. чл. 54, ал.1 от НК е осъден на лишаване на свобода за срок от 6 месеца.

- с присъда по НОХД № 3686/17г., в сила от 16.10.2017 г., за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и чл. 58а, ал. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение на основание чл. 69, ал. 1, вр, чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал.

1, б. „а” и б. „б“, вр. чл. 54, ал. 1 от НК го е ОСЪДИЛ и му е наложил наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 5 / пет / години, като на основание чл. 57, ал. 2 от ЗИНЗС е постановил същото да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

Съдът е осъдил И. да заплати по сметка Републикански бюджет направените разноски на ДП в размер на 186 / сто осемдесет и шест лв. /, като и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК на по 5 лв. за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.

Съдът е постановил вещественото доказателство по делото - 1 бр. златен синджир от 4,30 грама, 14 карата на обща стойност 322,50лв. да бъде върнат на Н. Н. А. след влизане в сила на присъдата, а останалите веществени доказателства да останат по делото.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Б.И., чрез адвокат К. Т., и допълнително депозирано изложение към нея, в които се съдържат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Счита се, нямало достатъчно годни доказателствени средства, уличаващи го в извършване на престъплението и в съответствие с чл. 303 от НПК присъдата не можела да почива на съмнения и предположения. Основното възражение, което се прави, е, че в показанията си свидетелите А. А. и С. Я., служители в заложна къща „Доверие”, които били абсолютно безпристрастни, коментирали факта, че заложният билет бил регистриран в софтуера на заложната къща в 11.24 ч. на 27.08.2018 година, а деянието било извършено на същата дата, но следобед около 17.40 ч., тоест не било възможно да се заложи „ограбена” вещ в предхождащ времето момент. Прави се и възражението, че определеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години при „строг“ режим било явно несправедливо и неправилно определено с оглед на всички индивидуализиращи отговорността обстоятелства. Същото било несъобразено с целите на специалната и генералната превенция. На основание чл. 334, т. 2 от НПК се прави искане първоинстанционната присъда да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият И. да бъде признат за невинен и оправдан за извършеното престъпление.

В съдебно заседание жалбата се поддържа на същите основания, като защитата допълва, че по делото не било проверено дали софтуера на заложната къща функционира правилно и че по делото имало само един свидетел – пострадалата, която твърди, че извършител е подсъдимия, но по делото нямало никакви други доказателства, подкрепящи 2 нейното твърдение.

Прокурорът счита първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна, като не намира, че са налице основания за нейната отмяна. Според прокурора обвинението било доказано по несъмнен начин от събраните по делото гласни доказателства, установени с показанията както на пострадалата от престъплението свидетелка Н.А., така и от показанията на свидетелите Л., А. и Я.. В подкрепа на обвинението били и данните от протокола за проведеното разпознаване на лице, при което пострадалата категорично разпознала извършителя на деянието, а именно подсъдимия И.. Доказателствата били обсъдени внимателно от първоинстанционния съд, както поотделно, така и във взаимовръзка, който стигнал до единствен несъмнен извод, а именно - че деянието, предмет на обвинението, е реализирано от подсъдимия И.. Наложеното наказание било справедливо и в съответствие с целите на наказанието по чл. 36 от НК. Били отчетени както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. Не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосноват отменяне на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Въз основа на гореизложеното се иска да бъде потвърдена постановената присъда като правилна и законосъобразна, а жалбата оставена без уважение.

Частният обвинител счита присъдата за правилна, законосъобразна и справедлива.

Размерът на наказанието напълно съответствал на отегчаващите обстоятелства. Деянието било извършено в условията на опасен рецидив. Счита, че подсъдимият е обществено опасен, с престъпни нагласи и престъпно поведение. Наложеното му наказание напълно отговаряло на целите на чл. 36, ал. 1 от НК. Пострадалата акцентира, че лично разпознала подсъдимия по отличителни негови външни белези, тъй като по време на деянието била много стресирана и запомнила всички негови черти, като в нея се запечал неговият образ.

Подсъдимият бил записан от камерите как бяга и всички в автобуса го видели, че той побягва. Иска се присъдата да бъде потвърдена.

Съдът, като прецени изложените в жалбата и направените от страните в съдебно заседание пред въззивната инстанция доводи и съображения, и като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 27.08.2018 г. следобед подсъдимият И. бил в района около СУ „Св. Климент Охридски“, Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ и паметник „Васил Левски“.

Около 17.40 часа пострадалата свидетелка Н. Н. А. била на спирката на МГТ на СУ„Св. Климент Охридски“ и впоследствие се качила на автобус № 280 от СУ „Климент Охридски“ с посока към кв.“Изток“ и седнала на първата седалка зад шофьорската кабина.

Същата носела на врата си златен синджир /с тегло около 4,30 грама, 14 карата/. В същия автобус се качил и подсъдимият И. и свидетелката А. го забелязала, тъй като й направило впечатление, че той бил и на спирката преди качването в автобуса. Преди автобусът да потегли по маршрута си подсъдимият И. издърпал със сила от врата на свидетелката А. златния синджир, описан по-горе, слязъл от автобуса и побягнал към бул.“Васил Левски“.

След като отнел със сила инкриминираната вещ от А., И. видял случайно братовчед си - свидетеля Л. - и му казал, че е откраднал ланец. Впоследствие И. дал ланеца на приятелката си Д. Т. / понастоящем негова съпруга /, която още същия ден го заложила от свое име в заложна къща „Доверие“ в гр. София, кв.“Красна поляна“, ул. „Н. Мушанов“ № 100. В заложната къща Т. се легитимирала с личната си карта пред свидетеля А. Й.

/служител в заложната къща/. Същият й издал заложен билет № 02400032425/27.08.2018г. и й заплатил сумата от 147 лева. Впоследствие от заложна къща „Доверие“ с протокол за доброволно предаване от 24.10.2019 г. предали на органите на ДП заложния билет и заложения с него златен синджир / с тегло около 4,30 грама, 14 карата /.

3

Съдът е приел, че от представената справка за съдимост на подсъдимия И. се установява, че същият е осъждан многократно и настоящото деяние е извършено при условията на опасен рецидив, тъй като преди това е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК.

Основният съд, при съблюдаване на приобщената доказателствена съвкупност и след анализ на нейното съдържание, е очертал горепосочените правнозначими фактически обстоятелства за предявеното срещу подсъдимия обвинение и в съответствие с изискванията на материалния закон е формирал заключение за престъпна съставомерност на деянието му по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б“, НК.

Съобразно изискванията на чл. 303, ал. 3 НПК, основният съд е изложил в мотивите си изводите за фактите и обстоятелствата, касаещи предмета на доказване, които настоящият състав споделя като правилни. Приетите за установени фактически положения, свързани с времето, мястото, начина и авторството на извършване на деянието от подсъдимия, очертаващи фактическия състав на престъплението и неговата правна квалификация, са в съответствие с доказателствата по делото и се подкрепят от тях.

Извършвайки необходимата проверка на доказателствената съвкупност съобразно изискванията на чл. 107, ал. 5 НПК и изследвайки същите обективно, всестранно и пълно, настоящият състав намира, че първостепенният съд е дал адекватна оценка на доказателствата според действителното им съдържание и е изградил правилно вътрешното си убеждение, което е отразил в мотивите на обжалвания съдебен акт, който се явява обоснован и законосъобразен.

За да признае подсъдимия за виновен в извършване на въпросното престъпление, решаващият съд е дал вяра на показанията на пострадалата свидетелка Н.А., като е приел, че същите са конкретни, логични и безпротиворечиви, подкрепящи се и от другите събрани по делото доказателства. Основателно съдът е игнорирал обясненията на подсъдимия като негова защитна позиция. Като неубедително е било отхвърлено становището на защитата на подсъдимия, че последният не е автор на деянието. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е отнел златния синджир от владението на пострадалата А., като го издърпал със сила от врата й.

За установяване факта на деянието и механизма на неговото извършване от страна на подсъдимия, правилно първоинстанционният съд е приел, че основно значение имат свидетелските показания на пострадалата свидетелка, която е и очевидец на извършеното престъпление. Съдът е отчел обстоятелството, че свидетелката е имала достатъчно време преди и по време на осъществяване на деянието да възприеме външността на подсъдимия, а впоследствие категорично го е разпознала, сочейки конкретни белези - черти на лицето /нос, уста, коса/, ръст, стойка на тялото. Свидетелката А. е дала показания не само за личността на подсъдимия, но и за осъществените от това лице действия спрямо нея, в резултат на които е бил отнет златния й синджир и лицето побягнало с отнета вещ. Съобразено е било от решаващия съд, че нейните показания не са изолирани, а се подкрепят и от другите събрани по делото доказателства. Съдът е взел предвид показанията на свидетеля Г. С., прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК, присъствал при разпознаването в качеството на поемно лице, установяващи, че А. убедено и по категоричен начин разпознала именно подсъдимия като извършител на грабежа, извършен спрямо нея. Въззивният състав счита, че изявленията на свидетелката почиват на лични и непосредствени възприятия и че в съдебно 4 заседание същата отново убедено е потвърдила възприетите обстоятелства относно деянието и подсъдимия. От данните по делото е видно, че не са били налице пречки, свидетелката да може да възприеме непосредствено подсъдимия, а след това да възпроизведе и негови характерни черти и поведение. Настоящият състав намира, че категоричното разпознаване на подсъдимия от страна на пострадалата правилно е формирало извод на първостепенния съд досежно авторството на деянието, тъй като е напълно логично тя да има ясни спомени и възприятия, които да са били повлияни и формирани от преживяния стрес и отрицателни емоции във връзка с деянието, от което тя непосредствено е пострадала. От вниманието на решаващия съд не е убягнало, че сочените от нея обстоятелства във връзка с извършеното деяние и неговото авторство се подкрепят и от обстоятелството, че А. е разпознала в инкриминираната вещ, заложена в деня на грабежа от съпругата на подсъдимия Д. Т., своята собствена, която й е била отнета именно от И.. Отделно от това А. е удостоверила по делото и собствеността на вещта, като е представила касова бележка за закупуването й. За авторството на деянието съдът е кредитирал и взел предвид и обстоятелството, че инкриминираната вещ е била заложена в заложна къща „Доверие“ от Д. Т., която към този момент, съвпадащ и с дена на деянието, е живеела заедно с подсъдимия. Възползвайки се от това обстоятелство и правото си по чл. 119 НПК, същата не е дала показания в съдебното производство. Фактът на залагането на вещта обаче се установява от приложения по делото заложен билет, издаден от заложната къща на нейно име.