Решение № 4511 от 26.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4511 гр. София, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Андреева

Членове:

Елена Маврова

Стилияна Григорова като разгледа докладваното от Елена Маврова Въззивно гражданско дело № 20231100510949 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 9284 от 08.09.2024 г. от длъжника „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу разпореждане за разноски от 28.08.2023 г. на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 на Камарата на ЧСИ по изпълнително дело № 20238400400684.

В жалбата се поддържа, че приетото адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело в размер на 6 177 лв. е прекомерно и не съответства на правната и фактическа сложност на делото, поради което следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК до 200 лв. за образуване на изпълнителното дело.

Поддържа се, че въз основа на законовата делегация на чл. 36 ЗА, Висшият адвокатски съвет може да определи само минималните възнаграждения на адвокатските възнаграждения, но не и тези в случаите на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Жалбоподателят сочи, че извършените по изпълнителното дело процесуални действия не са необичайни и не налагат определянето на такова адвокатско възнаграждение. Единствените извършени от пълномощника на взискателя действия са подаване на молба за образуване на изпълнително дело с посочване на способа на изпълнението. Не са извършвани други процесуални действия, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от НМРАВ, а именно: процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Освен това, длъжникът е застрахователно дружество, поради което и своевременно получаване на сумите по изпълнителния лист е било сигурно за взискателя. Това е така предвид гарантираната от закона лесна събираемост на задълженията от застрахователите, тъй като същите са нормативно задължени да образуват и поддържат технически резерви, част от които е финансовия резерв за предстоящи плащания по доброволно или съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. Възразява срещу дължимостта на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, тъй като същата се събира от събраната сума. Възразява и срещу 1 размера на разноските и таксите по съдебното изпълнение, съгласно раздел I и II от ТТР към ЗЧСИ – обикновени и пропорционални, посочени в поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20238400400684. Счита, че е налице неяснота по какъв начин е изчислен размера на материалния интерес, таксите и разноските дължими от длъжника, като сочи, че същите за недължими, като при условията на евентуалност моли да бъдат намалени.

Взискателят по изпълнителното дело К.Д.К., чрез адв. А.Д. е депозирал становище във връзка с частната жалба, в което сочи, че същата е неоснователна, като поддържа, че е дължима пропорционална така, а отделно от това е представен договор за правна защита и съдействие, за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 6 180 лв., което е съобразно НМРАВ на база на материалния интерес по делото. Поддържа, че в молбата за образуване на изпълнителното дело не се съдържа упълномощаване на съдебния изпълнител по чл. 18 от ЗЧСИ, а е посочен способ за събиране на вземането – запор, който именно представлява действие по водено на делото.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител поддържа, че жалбата е неоснователна, защото с оглед депозирана на 28.08.2023 г. молба от взискателя и поради неплащане в срока за доброволно изпълнение, е наложен запор върху банкови сметки на длъжника в „ОББ“ АД, като сумата е преведена от банката на 01.09.2023 г. вследствие на наложения запор. Сочи, че за материален интерес 182 617 лв. дължимото адвокатско възнаграждение за представителство по изпълнителното дело и извършване на действия за удовлетворяване на взискателя, каквито са извършени по делото, се определя по реда на чл. 10, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от НМРАВ. Сочи, че таксите са определени в ТТР към ЗЧСИ.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, настоящият състав намира за установено следното:

Жалбата е допустима (ТР 3/2015 г. от 10.07.2017 г.на ОСГТК на ВКС), а разгледана по същество и е частично основателна.

Изпълнително дело №20238400400684 по описа на ЧСИ М.Ц. е образувано по молба от К.Д.К., чрез адв. А.Д. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, за събиране на парично вземане за застрахователно обезщетение, въз основа на изпълнителен лист от 31.07.2023 г., издаден по гр.д. № 3303/2022 г. на САС, ГО, 7 състав.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие с адв. С.Ч., в който е посочено, че е уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 6180 лв. Посочен е изпълнителен способ – запор върху банкови сметки

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 04.08.2023 г., в която е посочено, че се дължат и 48 лв. с ДДС разноски по изпълнителното дело, както и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 8 395,13 лв. в полза на частния съдебен изпълнител, както и сумата от 6180 лв. за възнаграждение за адвокат.

На 07.08.2024 г. от страна на длъжника „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е депозирано възражение срещу размера на адвокатското възнаграждение и дължимите такси. В същото се поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 53 от Етичния кодекс на ЧСИ, частният съдебен изпълните приема само онези разноски по изпълнението, които са оправдани с оглед фактическите обстоятелства по делото.

С разпореждане от 07.08.2023 г. е наложен запор и възнаграждението за адвокат 2 е намалено на от 6180 лв. на 6177 лв. Разпореждането е връчено на длъжника на 29.08.2023 г.

На 28.08.2023 г. е депозирана молба от взискателя с искане за налагане на запор.

На същата дата е изпратено запорно съобщение до „ОББ“АД, като на 01.09.2024 г. по сметка на съдебния изпълнител е преведена сума в размер на 198 255,65 лв.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските. В тази връзка следва да се има предвид, че разноските следва да се определят към приключване на делото, като се отчете сложността на делото при релевирано искане за прекомерност на адвокатското възнаграждение (ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, приложима е нормата на чл. 10, т. 2 от НМРАВ. Безспорно, в случая е дължимо адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лв.

Не е налице обаче извършването на изпълнителни действия от страна на процесуалния представител на взискателя с цел удовлетворяването на вземането, поради което за разликата над 200 лв. до претендираните 6 177 лв., разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат. Извод в обратен смисъл не следва от факта, че е поискано налагане на запор с допълнителна молба, доколкото още в молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил този способ, който по аргумент от чл. 426, ал. 2 от ГПК, е изискването свързани с редовността й.

В подкрепа на изложеното е и нормата на чл. 507, ал. 1 от ГПК, съгласно която запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника.

Дължимата е пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като в базата за изчисляването й, съдебният изпълнител не е включил разноски за възнаграждението за адвокат по изпълнителното дело. Доводите в частната жалба, че такава не се дължи изобщо, не кореспондират с нормативната уредба, доколкото същата е изрично предвидена при събиране на парично вземане.

Видно от поканата за доброволно изпълнение от обикновените такси единствено е начислена такава за образуване на изпълнителното дело и връчване на покана за доброволно изпълнение, в общ размер на 40 лв. без ДДС, които са дължими по т. 1 и т.5 от ТТР към ЗЧСИ.

Доколкото жалбата е насочена срещу акт на съдебния изпълнител за разноските, настоящият състав намира, че не следва да се кумулират нови разноски и такива не следва да бъдат присъждани на жалбоподателят.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба от 08.09.2024 г. подадена от длъжника „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД разпореждане на съдебния изпълнител от 28.08.2024 г. в 3 частта за разноските, по изпълнително дело № 20238400400684 на ЧСИ М.Ц., с което са приети разноски за адвокат в размер на 6 177 лв., и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение, прието за събиране в полза на взискателя К.Д.К. до размера от 200 лв., дължимо за образуване на изпълнително дело

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от 08.09.2024 г. от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД по изпълнително дело № 20238400400684 на ЧСИ М.Ц., в частта, в която се иска да бъдат отменени, евентуално намалeни пропорционалните и обикновените такси по горепосоченото изпълнително дело.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4