Решение № 33 от 20.01.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Благоевград, 19.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Румяна Бакалова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20211200500804 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от В. ЗДР. Г. против решение № 8165/18.06.2021 г., постановено по гр.д № 876 по описа за 2019 г. на РС-Петрич.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че настоящото производство и иницирано въз основа на развило се заповедно производство по депозирано по пощата заявление по чл.417 от ГПК. Същото е изпратено по пощата на 25.1.2019 г., но счита, че заповедното производство е отпочнало на 28.1.2019 г., когато след получаването му е входирано от РС.

Счита, че в заповедното производство е издаден неправилен и незаконосъобразен акт, без да се съобразява чл. 7 и чл. 418, ал. 2, изр. 1 и ал.

3 ГПК. Изложени са съображения срещу представения в заповедното производство документ – извлечение от счетоводните книги, послужил за основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение.

Сочи, че към представения договор и последвалите анекси към него намира приложение чл. 143 ЗЗПотр. спрямо него, тъй като е физическо лице, обезпечаващо дълга на кредитополучателя „ЕТ „Е.Г. -78“. Сочи, че 1 договорите и анексите са били предварително изготвени от банката, като няма доказателства за обратното, поради което след като не се индивидуално уговорени са нищожни поради неравноправието им.

Съдът не е коментирал поставения от тях въпрос, че задължението му по договора следва да се счете, че е въз основа на поръчителство, а не в хипотеза на чл. 101 ЗЗД. Същият е обезпечил заема с личен имот. Предвид съдържанието вложено в клаузите, преследваната с договора и анексите цел, както и факта, че сумата е получена от ЕТ „Е.Г.-78“ – лице, различно от жалбоподателя, на последния му отрежда качеството на обикновен поръчител. Целта е той - Г. да обезпечи дълга на търговеца. Затова следва да се приложи чл. 147 ЗЗД и поради неспазване на визирания в него шестмесечен срок за предявяване на иска, считано от падежът на вземането, предмет на делото – 21.3.2013 г., при съобразяване, че срокът е преклузивен, исковете следва да се отхвърлят.

Оспорва се и извода на съда, че Г. е получил лично уведомлението за превръщане на договора в предсрочно изискуем. Сочи, че на отразената за получаване дата 27.1.2014 г. същият е бил на работа при ГКПП-Кулата, на отстояние 25 км. от адреса, поради което е невъзможно да лично да го е получил

Въззиваемата страна оспорва доводите в жалбата като неоснователни. Сочи, че датата на изпратеното по пощата заявление за образуване на заповедното производство е датата, от която се счита , че съдът е сезиран, на основание чл. 62, ал. 2, изр. 1 ГПК, а не както сочи ищеца от получаването и входирането му от съда. Изложени са съображения и срещу неоснователността на възраженията по отношение на представеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги.

Счита за неоснователни възраженията срещу неравноправните клаузи, тъй като същите са преклудирани – не са направени пред РС.

Изтъква, че ЗЗП е неприложим, тъй като В.Г. е встъпил като физическо лице, което не означава автоматично, че е налице потребителски договор.

Процесния договор е свързан с отпускане на средства за търговската дейност на обект кафе-аператив, за строеж и подобрения на имота, който е собственост на двамата съпрузи Е.Г. и В.Г.; същият е и ипотекиран в полза на банката. Сочи, че в настоящия случай усвоеният кредит не цели задоволяване 2 на непосредствени нужди на жалбоподателя, а финансиране на предприемаческа дейност, осъществявана посредством собствения му търговски обект, за чийто нужди е изтеглен кредитът т.е. получената сума е предназначена и използвана за осъществяване на професионална дейност.

Това обстоятелство сочи, че договорът няма за цел задоволяване на лични потребителски нужди на жалбоподателя и ЗЗПотр. е неприложим. Затова е без значение и дали клаузите са индивидуално уговорени. З. Г. не е потребител. Ако се приеме обратното да се съобразни, че клаузите за главница, лихви и такси са уговорени индивидуално с последващите допълнителни споразумения, в които страните са приели определени стойности на главницата, лихвите и таксите по договора.

Изтъква се, че по делото няма доказателства лихвата да е увеличавана. А освен това същата е в зависимост от БЛП, компонентите на който не се променят от волята на банката-кредитор.

По отношение неоснователността на доводите, че жалбоподателят е поръчител се сочи, че той е ипотекирал личен имот за обезпечение на дълга, за което няма пречка като съдължник да го направи.

Оспорва и възражението за непревръщане кредита за предсрочно изискуем, предвид доказването, че уведомлението за получаване е разписано лично от него. Несъстоятелни са доводите му за давност, предвид, че изискуемостта е обявена на 27.1.2014 г., а заявлението за образуване на заповедно производство е подадено на 25.1.2019 г. т.е. преди изтичане на 5 год. давностен срок. Ето защо молят решението да се потвърди, както и да им се присъдят направените разноски за настоящата инстанция.

БлОС счита жалбата за допустима. Подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.

С атакуваното решение РС е признал за установено в отношенията между страните, че ищецът „Ю.Б.“ АД, има вземания от ответниците, измежду които е и жалбоподателя В.Г. - по издадения изпълнителен лист и произтичащо от договор за кредит № ВL556 от 2006 г., изменен и допълнен с два анекса за сумата от 11 243,45 евро, представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея; за сумата от 5 875,56 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 21.8.2019 г. до 24.01.2019 г. и за сумата от 25,63 евро, представляваща застраховки за периода от 26.8.2013 3 г. до 24.1.2019 г. Решението е допустимо. Постановено е по иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК при спазване на условията за предявяването му. След възражение на длъжника, подадено в образуваното заповедно производство пред РС-Петрич под № 88/2019 г., по което по искане на „Ю.Б.“, АД е издадена заповед за незабавно изпълнение, за сумите, които са предмет и на исковото производство. Спазен е двуседмичния срок за подаване на възражение, което е подадено на 8.4.2019 г., преди връчването на заповедта за изпълнение, както и едномесечния срок за подаване на иска, от заявителя, считано от получаване на указанията за това на 17.5.2019 г., при подаден иск на 06.06.2019 г.

За да се произнесе по доводите в жалбата въз основа на закона, тезите на страните и събраните доказателства БлОС счита следното:

Не се спори, че с договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения“, сключен на 5.6.2006 г., „Б.П.Б.“, АД, чийто правоприемник е ищецът е предоставил на кредитополучателя ЕТ „Е.Г.-78“ кредит в размер на 25 000 лв., за строеж и подобрения на недвижим имот, който ще използва за своята дейност – кафе –аператив, находящ се на партерния етаж на бл. 20 в ж.к. „Самуил“, гр. Петрич, който кредитополучател се е задължил да върне, заедно с дължимите лихви в срок от 180 месеца - чл. 1 от договора. Според чл. 3 от договора кредитът и лихвите се погасяват на равни едномесечни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от настоящия договор, като видно от плана плащането се извършва на 21-во число на месеца.

Според подписания погасителен план – първата вноска е дължима на 21.8.2006 г., а последната на 20.06.2021 г. С анекс № 2 размерът на дълга е превалутиран в евро, като според погасителния план първата след подписването му вноска е дължима на 21.7.2012 г., а последната -на 20.6.2021 г.

На 14.11.2011 г. е подписан анекс № 1 към договора, както от страните по основния договор - банката и кредитополучателя, така и от „Ф.

Г.и“ ЕООД и ЕЛ. Н. Г., последните като съдължници.

Основния договор и анекс № 1 не са подписани от жалбоподателя В.Г..

В.Г. подписва на 20.6.2012 г. втория анекс към договора, наред с останалите страни в правоотношението –банката като кредитор; ЕТ „Е.Г.4 78“ в качеството на кредитополучател и „Ф. Г.и“ ЕООД и ЕЛ. Н. Г., като съдължници. Видно от съдържанието му, В.Г., както и В.Г. подписват договора като съдлъжници, видно от чл. 13а, ал. 1, където е посочено, че те встъпват при условията на чл. 101 ЗЗД като съдлъжници в задълженията на кредитополучателя ЕТ „Е.Г.-78“, произтичащи както от и при условията и сроковете на договора за кредит, но и по всички последващи анекси към него, вкл. настоящия анекс. Изрично в следващата алинея на чл. 13а от договора съдлъжниците В. и В.Г.и са заявили, че са съгласни с всички условия на настоящия договор за банков кредит и анексите към него от които произтичат задълженията, в които встъпва по силата на настоящото съглашение, като в следващата ал. 3 декларират, че са получили екземпляри, запознати са и приемат всички условия на договора за кредит и анексите към него, вкл. новия погасителен план

От тази договореност БлОС счита за законосъобразни изводите на РС, че жалбоподателят Г. не е поръчител, а съдлъжник на основание встъпването в дълга на кредитополучателя. Според чл. 101 ЗЗД Трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да се отмени или измени без негово съгласие.

Първоначалния длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници.

От уговорките в анекс № 2, според БлОС - не се установява воля на страните Г. да е поръчител. Не се установява Г. да се е задължил само и ако кредитополучателя не изпълни задълженията си, предвид чл. 138 ЗЗД, според който с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнението на неговото задължение. Видно е, че волята на страните е като съдлъжник Г. да отговаря за собствено, а не за чуждо задължение. Посочените в жалбата обстоятелства, че Г. е обезпечил заема с личен имот, че сумата е получена от ЕТ „Е.Г.-78“ – лице, различно от жалбоподателя, че целта на анекса е да обезпечи изпълнението на договора не води до друг извод, именно заради съдържанието на клаузите от втория анекс, от които ясно и недвусмислено е видно, че страните са се споразумяли Г. да встъпи в дълга наред с кредитополучателя като съдлъжник. При възможност при същите условия, при които е подписан договора по чл. 101 от ЗЗД да се сключи и договор за 5 поръчителство от значение за волята им са изявленията на страните за качеството, в което се съгласяват да участват в облигационото правоотношение.

За волята на страните Г. да е съдлъжник е видно и от даденото от него съгласие в чл. 13в от анекса за директно от кредитора служебно събиране на задължението от неговите банкови сметки при това – без да е посочен ред, в който да се търси задължението, който при поръчителството обикновено първо се търси от кредитополучателя, и едва при липса на изпълнение задължението се търси от поръчителите. Поради изложеното БлОС счита, че жалбоподателя няма качеството на поръчител по договора за банков кредит, поради което и не може да се ползва от защитата на поръчителя предвидена в чл. 147, ал. 1 ЗЗД.

Направеното в жалбата възражение за нищожност на договорни клаузи, поради неравноправието им съгл. ЗЗПотр. е допустимо.

Съдебната практика приема, че такива доводи за нищожност може да се навеждат за пръв път и пред въззивната инстанция.

За да е приложим ЗЗПотр. лицето което се позовава на предвидената в него защита, следва да е потребител.

Страните спорят дали В.Г. е потребител. За установяване на качеството "потребител" съдът следва да извърши конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото.

БлОС счита, че той има това качество, за което съобрази следното:

Според т. 1 на § 13 от ДР към ЗЗПотр. "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.