Определение № 2037 от 29.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2037 гр. София, 29.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20261100603356 по описа за 2026 година Настоящото производство е по реда на чл. 345 ал.1 вр. чл.341 ал.2 вр. чл.250 ал.5 изр.2 вр. ал.1 т.2 НПК.

Предмет на въззивна проверка е постановено разпореждане от 25.04.26г. по НЧХД № 2482/26г. по описа на СРС, 94-ти състав, с което е прекратено наказателното производство по делото в частта относно обвинението за престъпление по чл.182 ал.2 НПК, реализирано посредством неизпълнение на постановено със съдебно решение на СРС по гр.д.№ 58517/17г. задължение на П.С.К. за изпращане на частния тъжител Н.Н. на видеа с детето А.Н. Н. в седмиците, извън определения на тъжителя режим на лични контакти с детето. Основният довод, възприет от първостепенния съд, се изразява в липса на обективна и субективна съставомерност на описаното в тъжбата деяние, доколкото горното задължение не представлява част от същинския режим на лични отношения.

Срещу разпореждането е подадена частна жалба от адв.Луканов, повереник на тъжителя Н.Н. с изложено твърдение за незаконосъобразност на същото и с отправено искане за неговата отмяна и връщане на делото за разглеждане по същество от друг състав на СРС. Релевира се довод за неоснователно стесняване обхвата на инкриминираното деяние по неизпълнение на съдебно решение относно упражняване на родителски права и в тази вр. се навеждат доводи досежно съдържанието на самите родителски права, които доводи са подкрепени и с възприети от върховния съд становища, отразени в конкретно цитирана задължителна съдебна практика.

Съдът, след като се запозна с изложените в частната жалба доводи и след като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в рамките на 1 преклузивния срок по чл.342 ал.1 НПК, от активно легитимирано лице с изявен правен интерес, притежаващо качеството на страна в процеса и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.

Производството по НЧХД № 2482/26г. е образувано по повод депозирана тъжба против лицето П.К. с вменено й престъпление чл.182 ал.2 НК, като в последствие и в изпълнение на дадени от съдията-докладчик указания е подадена нова молба с допълнения и уточнения на инкриминираната деятелност. В тази насока въззивният съд ще съсредоточи своя коментар само и единствено досежно фактите в тъжбата, свързани с проверявания прекратителен акт.В самата тъжба се сочи обстоятелството на постановено и влязло в законна сила съдебно решение, по силата на което на К. е вменено задължение за изпращане на ЧТ на видеа с детето, като това задължение не е изпълнено в рамките на период, визиран като „от 14.08.25г. насам … и досега е налице ежеседмично неизпълнение“.Досежно начина на отграничаване на инкриминирания период липсват изложени от основния съд съображения, поради което този въпрос се изключва от обхвата на въззивната проверка.

По мнение на въззивния съд, СРС неправилно е интерпретирал горните факти, като такива, кореспондиращи с деянието по чл.182 ал.2 НК във втората му хипотеза, а именно „неизпълнение на съдебно решение относно лични контакти с детето“ и е разсъждавал в този аспект.Този подход е изцяло погрешен и несподелим – изначално гражданският съд е взел решение, че при упражняване на своите родителски права тъжителят Н. има право за получаване на видеа с детето, на което право съответно кореспондира и задължението на майката М.К. да изпраща такива.Т.е. изложените в тъжбата факти касаят и са съотносими към визираното деяние „неизпълнение на съдебно решение относно упражняване на родителски права“; в случая не се касае за лични контакти, а за упражняване на родителски права, признати с постановеното гражданско решение.

При горните съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия, като самият съдия-докладчик следва самостоятелно да прецени наличието на основания за отвод по делото.

Водим от горното настоящият съдебен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 25.04.26г. по НЧХД № 2482/26г. по описа на СРС, 94-ти състав, с което е прекратено наказателното производство по делото в частта относно обвинението за престъпление по чл.182 ал.2 НПК, реализирано посредством неизпълнение на постановено със съдебно решение на СРС по гр.д.№ 58517/17г. задължение на П.С.К. за изпращане на частния тъжител Н.Н. на видеа с детето А.Н. Н. в седмиците, извън определения на тъжителя режим на лични контакти с детето.

2

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3