Решение № 260446 от 31.05.2021, Районен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр. Русе, 31.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД-РУСЕ, V-ти граждански състав, в публично заседание на 12 май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател:

ТАТЯНА ИЛИЕВА при секретаря МИГЛЕНА

КЪНЕВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.д.№ 5853 по описа на 2020 г., за да се произнесе съобрази:

Ищецът „Теленор България“ ЕАД заявява, че във връзка с Разпореждане № 262117/04.11.2020 г., постановено по ч.гр.д №

4198/2020 г. по описа на Районен съд-Русе, на основание чл.415 ГПК, предявява установителен иск за вземането си спрямо Н.В.А. в размер на 715.63 лв. Твърди, че между последния и

,,Теленор България" ЕАД били сключени: Договор за мобилни услуги № *********, Заявленне за пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор и Договор за лизинг, всички от 06.08.2018 г. Съгласно договора за мобилни услуги, на клиента бил предоставен мобилен телефонен номер **********, пренесен от друга мрежа в Теленор (със стандартна месечна абонаментна такса 24.99 лв. с вкл.ДДС) и мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dua1 B1ack. Предоставянето на устройството било уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ била 427.57 лв. с ДДС. За ползването й, на основание чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължавал да извърши 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 18.59 лв. с ДДС, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера. Ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 5 бр. фактури, издадени в периода м.09.2018 г.-м.01.2019 г. Във всяка от тях били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от договорите, сключени между него и клиента, подробно посочени в исковата молба. След предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, поради изпадането му в забава, операторът издал фактура № **********/15.01.2019 г., включваща задължения за заплащане на неустойка за предсрочното му прекратяване в общ размер на 210.50 лв., както и предсрочно изискуем остатьк от лизингови вноски за предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство SAMSUNG Galaхy J7 2017 Dua1 B1ack в общ размер 353.21 лв. с вкл. ДДС. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги за номер ********** (преди 08.08.2020 г.) били уредени от страните в т.11 от Договора за мобилни услуги № *********/06.08.2018 г. Абонатьт дължал и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора и 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги. Размерът на неустойката за номер ********** бил 210.50 лв. Сумата представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС (по 20.82 лв. всяка), а именно: 62.46 лв., ведно с добавена разликата в размер на 148.04 лв. между стандартната цена на SAMSUNG Galaхy J7 2017 Dua1 B1ack без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 06.08.2018 г. и дължимата обща преференциална цена по договора за лизинг от 06.08.2018 г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги. Настъпването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право била неизпълнението на паричните задължения на лизингополучятеля, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. Настъпването на предсрочната изискуемост на остатъка от цената на лизинговата вещ не било обвързано с разваляне на договора за лизинг и не е довело до никакви допълнителни задължения за лизингополучателя по договора за лизинг, тъй като, в който и момент след възникването му да е било реализирано това право на лизингодателя, начислената сума е щяла да представлява механичен сбор от лизинговите вноски, дължими до изтичането на договора.

Доколкото устройството не било върнато, цената му не била напълно изплатена и не били предприемани действия по разваляне на договора за лизинг (на основание чл. 10 от Общите условня), вкл. и от лизингополучателя и договорът запазил първоначално уговорения си срок на действне. За мобилно устройсгво SAMSUNG Galaхy J7 2017 Dua1 B1ack предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски бил 353.21 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на 19 неначислени лизингови вноски. Предвид това, общата сума, начислена във фактура № **********/15.01.2019 г., била 563.71 лв. Изискуемостта на вземанията на „Теленор България" ЕАД по всяка от фактурите настъпила 15 дни след издаването й.

Поради неплащане от ответника на паричните му задължения,

„Теленор България" ЕАД депозирало заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 4198/2020 г. по описа на РС-Русе и издадена заповед за изпълнение на парично задължение.

Претендира да бъде постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по приложеното заповедно производство. Претендира присъждане на разноските по двете производства.

В депозирания отговор на исковата молба назначеният особен представител на Н.В.А. оспорва фактическите твърдения, изложени в исковата молба, както и съдържанието на представените фактури. Счита, че посочените в тях суми по пера не отговарят на действителното фактическо положение. Ответникът не дължал претендираните от ищеца суми, тъй като последният не изпълнил задълженията си по чл.12 от ОУ към договора за лизинг. Обявената предсрочна изискуемост не била съобщена на ответника. Посочената вноска по чл.1, ал. 3 от договора за лизинг била неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.3, т.5, т.6 и чл.146, ал.2 от 33П. Така определена, същата обезмисляла закупуването на устройството, тъй като неговата цена и неустойката при отказ от закупуване били в един и същ размер. Неоснователна била претенцията за разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена. Твърди, че не е установена цената на устройството без абонамент. Оспорва „таксата за спиране на номер" и счита, че договорът за мобилни услуги не е предсрочно прекратен. Претендираната неустойка като прекомерна счита за нищожна. Т.11 от договора за мобилни услуги била неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.3, т.5, т.6 и чл.146, ал.2 от 33П.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 25.09.2020 г. по ч.гр.д.№ 4198/2020 г. по описа на РС-Русе, с която е разпоредено длъжникът Н.В.А. да заплати на „Теленор България“ ЕАД сумата 715,63 лв., представляваща неплатени задължения по фактури с №№ 7278035141/15.09.2018 г., 7279288729/15.10.2018 г., 7280675802/15.11.2018 г., 7282103835/15.12.2018 г. и **********/15.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 21.09.2020 г., както и разноски по делото в размер на: 25 лв. държавна такса и 360 лв. адв.възнаграждение с вкл. ДДС. Длъжникът е призован по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът дава указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

На 06.08.2018 г. между „Теленор България“

ЕАД и Н.В.А. са сключени договор за мобилни услуги № *********, договор за лизинг, подписано е и заявление за пренасяне на номера в мрежата на Теленор. Съгласно контрактите, на ответника бил предоставен мобилен тел. номер **********, пренесен от друга мрежа в Теленор (със стандартна месечна абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС) и мобилен телефонен апарат SAMSUNG, модел Galaxy J7 2017 Dua1 B1ack. Цената на устройството с абонаментен план била 427.57 лв. с вкл. ДДС, а стандартната му цена е 649.90 лв. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължил да заплати цената на лизинговата вещ на 23 месечни вноски, всяка в размер на 18.59 лв. с ДДС, като същите се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги.

От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза и приложените от ищеца 5 бр.фактури, издадени в периода м.09.2018 г.-м.01.2019 г. се установяват следните обстоятелства:

Съгласно фактура № 7278035141/15.09.2018 г. за отчетен период 15.08 – 14.09.2018 г. ответникът е следвало да заплати сумата 53.62 лв. /с приспадане на надвнесените от предишни плащания 0.79 лв./, включваща: 24.98 лв. абонаментна месечна такса, 0.90 лв. такса за спиране на номер, 9.94 лв. използвани услуги извън абонаментния план и 18.59 лв. лизингова вноска. Съгласно фактура № 7279288729/15.10.2018 г. за отчетен период 15.09 – 14.10.2018 г. ответникът е следвало да заплати сумата 44.47 лв., включваща: 24.98 лв. абонаментна месечна такса, 0.90 лв. такса за спиране на номер и 18.59 лв. лизингова вноска. Съгласно фактура № 7280675802/15.11.2018 г. за отчетен период 15.10 – 14.11.2018 г. ответникът е следвало да заплати сумата 43.57 лв., включваща: 24.98 лв. абонаментна месечна такса и 18.59 лв. лизингова вноска. Съгласно кредитно известие № 7282103835/15.12.2018 г. на ответника се възстановява сума в размер на 8.33 лв. и се начислява дължимата за м.12.2018 г. лизингова вноска в размер на 18.59 лв., с което задължението на потребителя се е увеличило с 10,26 лв. Във фактура № **********/15.01.2019 г. са начислени: 210.50 лв. неустойка поради прекратяване на договора за мобилни услуги и 353.21 лв. предсрочно изискуеми лизингови вноски по договора за лизинг. Така общият размер на задълженията на ответника по процесните фактури и кредитно известие възлиза на търсената от ищеца сума от 715.63 лв.

Поради забавено плащане на фактурираните за отчетния период 15.09 – 15.11.2018 г. и потребени от ответника услуги, договорът за мобилни услуги е прекратен на 05.12.2018 г. Вследствие на това потребителят дължи неустойка в трикратния размер на месечния абонаментен план или сумата 62.46 лв. без ДДС, както и разликата между стандартната цена на лизинговото устройство и общата лизингова стойност, пропорционално на оставащия срок или сумата 148.04 лв.

Незаплатените от Н.А. лизингови вноски за предоставеното му мобилно устройство са 23 бр. на стойност 427.57 лв. Същият, съгласно чл.1, ал.3 от договора, дължи и неустойка в размер на една погасителна вноска или 18.59 лв.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.

В настоящия случай, дружеството предявява иск за сумата 715.63 лв. – предмет и на издадената заповед за изпълнение по приложеното заповедно производство, като наведеното в исковата молба основание за дължимост на претендираната сума съвпада с това, визирано в заповедта за изпълнение.

Ангажираните в хода на производството доказателства обуславят извод, че страните по делото са обвързани от облигационни правоотношения, основани на договор за мобилни услуги, договор за лизинг и заявление за пренасяне на номера в мрежата на Теленор, сключени на 06.08.2018 г., по силата на които ищцовото дружество предоставило на ответника уговорените мобилни услуги като титуляр по мобилен номер 359 876255130, както и мобилно устройство – марка SAMSUNG, модел

Galaxy J7 2017 Dua1 B1ack, което клиентът се задължил да изплати за срок от 23 месеца, на равни лизингови вноски, всяка в размер на 18.59 лева. Не се оспорва истинността на представените с исковата молба писмени доказателства. Предвид приложените фактури (в които се съдържа подробна информация за ползваните услуги) и заключението на приетата по делото съдебно–икономическа експертиза, доколкото не се твърди неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в отчета на доставените мобилни услуги, следва да се приеме, че абонатът дължи заплащането им в уговорения между страните срок. Тяхната стойност, съгласно приетото експертно заключение, възлиза на: 66.61 лв. месечни абонаменти и 9.94 лв. потребление извън абонамента /СМС-съобщения, роуминг услуги и услуги с добавена стойност-СМС/ММС//.