Решение № 260035 от 28.09.2020, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 260035/28.09.2020 година гр. Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Варненският апелативен съд наказателна колегия

На шести август две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛИНА

ЛАЗАРОВА

ГЕОРГИ

ГРЪНЧЕВ

Секретар: Соня Дичева

Прокурор: Станислав Андонов като разгледа докладваното от съдия Грънчев ВНОХ дело

№ 179 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда №1 от 30.01.2020г. по НОХД №397 по описа за 2019 год. Добричкият окръжен съд е признал подсъдимия С.С.С. за виновен в това, че на 17.01.2019г. в с.Дончево, общ.Добричка, направил опит умишлено да умъртви В.Р.А., като деянието останало недовършено - в стадия на опита, по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 115 вр. чл. 18, ал.1 и чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години, което да изтърпи чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС при първоначален строг режим. С присъдата съдът е признал подсъдимия С. за невиновен и го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение по чл.116, т.11, пр.1 от НК, относно осъществяването на престъплението по хулигански подбуди.

Със същата присъда подсъдимият С. е осъден да заплати направените по делото разноски в полза на Държавата; зачетено е предварителното му задържане на основание чл.59 ал.1 от НК; налице произнасяне досежно веществените доказателства по делото.

Въззивното производство пред Варненския апелативен съд е образувано по жалба на подсъдимия С., чрез неговия защитник, с оплакване за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, поради явна несправедливост на наложеното наказание. Молбата е за намаляване размерът на наказанието лишаване от свобода на основание чл.55 или 58 от НК, както и за преквалификация на деянието по чл.118 респ.чл.119 от НК.

В съдебно заседание пред въззивния съд подсъдимият участва чрез интернет връзка. Представлява се от защитник. Последният поддържа изцяло изложените в жалбата основания.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата в насока на несправедливост на наложеното наказание. Развива доводи за липсата на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, Предлага на съда, с оглед на специалната превенция, да намали наказанието към минимума, предвиден в закона- до 10-12 години лишаване от свобода.

В последната си дума пред настоящата инстанция подс. С. изразява съжаление за извършеното. Моли за намаляване на наложеното наказание.

Въззивният съд, след преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира, че жалбата на подсъдимия С. е основателна по изложените по-долу съображения:

Съдебното производство пред Окръжен съд-Добрич е проведено по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, тъй като подсъдимият С. и неговият защитник са направили искане да не се провежда разпит на посочените в обвинителния акт свидетели, както и на вещите лица във връзка със заключенията им по съдебните експертизи.

При констатиране на това искане, с определение по реда на чл.372, ал.3 от НПК, първоинстанционният съд е одобрил изразеното съгласие и е обявил, че при постановяване на съдебният акт непосредствено ще се ползва съдържанието на протоколите за разпит на свидетелите и на заключенията на вещите лица по изготвените експертизи, тъй като същите са приобщени при условията и реда, предвидени в НПК.

Окръжният съд е анализирал подробно събраните доказателства и изградил изводите си въз основа на установените факти. От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка, която изцяло се споделя от настоящата инстанция:

С.С. живеел в къща в с.Дончево, общ.Добричка, ул.“Пета“ №25. Пострадалият В.А. имал постоянно местоживеене ***. На 17.01.2019г. пристигнал в с.Дончево с автомобил, управляван от негов роднина на гости на подсъдимия.

Преди обед, около 10 часа, свидетелят Д.посетил дома на подсъдимия, но не го открил. Малко по късно, стоейки на улицата видял, че С. се връща, придружаван от В.А.. Тримата влезли в къщата и седнали в остъкленото антре да се почерпят.

Изпили голямо количество алкохол.

Към 16,00 часа се провел разговор за ремонт на покрива и дюшемето на къщата на подсъдимия. Пострадалият А. предложил услугите си като майстор, обещавайки минимални разходи. Подсъдимият С. казал, че може да заплати общо осемстотин лева. Свидетелят А. заявил, че ще свърши услугата само за петстотин лева. Това предложение изведнъж ядосало подсъдимия, който неочаквано се нахвърлил върху А. и започнал да му нанася юмручни удари в областта на главата, поваляйки го на пода. Д.се опитал да спре С., но след като не успял излязъл от антрето в двора на къщата.

Междувременно пострадалият А. се опитвал да се предпази от нанасяните удари, изтегляйки се към входната врата. Подсъдимият продължил нападението като взел кухненски нож и с него успял да причини две порезни рани над дясното ухо на А., порезна рана по предната повърхност на шията, както и непроникващо прободно нараняване над лявата хълбочна кост. Въпреки понесените удари пострадалият А. успял да излезе от антрето и достигнал вратата на двора. Там бил застигнат от подсъдимия. Той носел масивен чук с еднометрова дръжка. С него повалил пострадалия А. по гръб на тротоара пред къщата, след което продължил да нанася множество силни удари с чука по главата и тялото на А.. Действията на подсъдимият били възприети от случайно преминаващия свидетел М.М.. Последният забелязал намиращият се в безпомощно състояние свидетел А.. Видял как подсъдимият С. нанася множеството силни удари с чука върху тялото на пострадалия .

М. се опитал да спре подсъдимия, казвайки му, че може да го убие. В отговор подсъдимият С. подгонил М. и захвърлил по него чука, след което се върнал отново към лежащият в безпомощно състояние А.. Виждайки, че отново се насочва към пострадалия, свидетелят М. го застигнал и дръпнал якето му отзад. В резултат на това подсъдимият загубил равновесие и паднал по гръб, удряйки тила си в пътната настилка и останал да лежи там зашеметен от травмата.

Междувременно случилото се между М. и подсъдимия С. било възприето от свидетелката Венета Иванова, която подала сигнал до ЕЕНСП 112. Екип на СМП транспортирал пострадалия до УМБАЛ“Св.Марина“-гр.Варна.

При приемането в болницата на пострадалия А. бил констатиран тежък травматичен шок и дифузна мозъчна травма, което наложило поставянето му на изкуствена белодробна вентилация и интензивно лечение в условията на реанимация. По спешност било проведено оперативно лечение по възстановяване на лицевите кости.

Пострадалият се е намирал в постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота, което неизбежно е щяло да доведе до настъпването на смъртта му.

Успешната медицинска интервенция предотвратила смъртта на А.. Лечението продължило до 30.01.2019г.

Фактическата обстановка се приема за установена, както от първостепенния съд, така и от въззивната инстанция въз основа на обясненията на подсъдимия и доказателствените средства събрани в хода на досъдебното производство. показанията на свидетелите В.А., Цанко Диков, М.М. и Венета Иванова, констатациите, отразени в протокола за оглед на местопроизшествието, иззетите като веществени доказателства чук и нож, заключенията по назначените съдебномедицинските експертизи, касаещи претърпените от А. увреждания, приложената медицинска документация, относно оказаната на пострадалия медицинска помощ, осъществените физическо и психиатрично-психологическо обследвания на С., експертния анализ на веществените доказателства. Установените факти се базират изцяло на събраните по делото доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните доказателствени средства.

Окръжният съд е извършил подробен анализ на събраните по делото доказателства, като ги е обсъдил, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Анализирал е задълбочено и прецизно на всички свидетелски показания. Обстойно е обсъдил заключенията да съдебната психолого-психиатрична експертиза и на съдебномедицинските експертизи. Отделно внимание е отделил и на веществените доказателства по делото. Съпоставил е фактите, установени чрез свидетелските показания, заключенията на вещите лица, веществените доказателства и медицинските документи по делото и въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка. Фактите по делото не се оспорват от подсъдимия и защитата, поради което въззивният съд намира, че не следва подробно да се анализират обстоятелствата по делото, доказателствата и доказателствените средства, върху които те се основават.

Въз основа на установените факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Изложил е убедителни аргументи, относно обективната и субективна страна на престъплението и в резултат, на което е дал правилна квалификация на деянието, квалификация, която се споделя и от настоящата инстанция. Съдът прецизно е анализирал всички признаци от обективната и субективна страна на престъплението, като е подкрепил изводите си с установените по делото факти. Приел е, че подсъдимият С.С. с деянието си и е осъществил състава на престъплението по член 115 във вр. чл.18, ал. 1 от НК, като на 17.01.2019г. в с.Дончево, общ.Добричка, е направил опит да умъртви В.Р.А.. Окръжният съд детайлно е разгледал всички признаци от състава на престъплението по чл. 115 от Наказателния кодекс. Анализирал е действията на подсъдимия и установените по делото факти, правилно са подведени под съответната норма на Наказателния кодекс. Съдът е изложил доводи за изпълнителното деяние на подсъдимия. Нанасяйки множество силни удари с масивен чук в областта на главата на пострадалия и причинявайки дифузна травма на главния мозък с изпадане в травматична кома, множество счупвания на лицевия череп с наличие на кръв във всички околоносни синуси, двустранно счупване на страничните и долните стени на очниците, както и двустранно счупване на яблъчните кости, подсъдимият С. е причинил постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота на пострадалия А.. Без оказаната своевременна и адекватна медицинска помощ това състояние неизбежно е щяло да доведе до настъпването на смъртта на А.. В този аспект налице е довършен опит по смисъла на чл. 18, ал. 1, пр.2 от НК. Правният анализ на първоинстанционният съд по отношение на това, че деянието е останало недовършено - на фазата на довършен опит по смисъла на чл. 18 ал. 1 от НК се споделя изцяло от въззивната инстанция.

Съдът е анализирал и субективната страна на престъплението, осъществено от подсъдимия.

Приел е, че престъплението е извършено при условията на пряк умисъл, тъй като подсъдимия е съзнавал, че посредством използваното средство и вследствие на множеството силни удари в главата на пострадалия причинява съвкупност от физически и функционални увреждания, несъвместими с живота, като пряко е целил настъпването на смъртта на пострадалия. Съдът е намерил, че прекият умисъл се доказва от избраното за нападението оръжие - голям чук с масивна метална глава и около еднометрова дръжка; многобройност на нанесените удари и упражнената сила, използването на захват с две ръце и максимален замах; локализирането на уврежданията в областта на лицевата част на главата с многофрагментно разтрошаване на кости и възникване на въздушни включвания в меките тъкани около нанасяните фрактури; интензитета на нападението, започнало с нанасянето на юмручни удари в лицето на пострадалия, преминало през посегателство с масивен нож и нанасяне на порезни рани, продължаването на деянието с нанасянето на множество удари с чук, при това след като съпротивата е била прекратена и А. е изпаднал в безпомощно състояние.

Съдът правилно оправдал частично подсъдимия по обвинението по първоначално повдигнатото обвинение по т.11, пр.1 от чл.116 от&nbsp НК. Квалифициращото обстоятелство предполага чрез убийството да се цели да се покаже явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала и към личността. Такова деяние се съпътства от непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. В конкретния случай, нападението е започнало в битова обстановка и в присъствието на един свидетел-очевидец, а е довършено на тротоара пред къщата, поради опита на пострадалият да се спаси от нападението. Действията на подсъдимия не са имали за цел да демонстрират пренебрежение към обществените порядки, а са били подчинени единствено на личните отношения между подсъдим и пострадал.