Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 761 от 16.10.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1231/2025
Вид
Решение № 761
Подписан
16.10.2026
Състав
Вяра Иванова Камбурова, Донка Янкова Русинова, Галя Василева Белева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.380, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432,ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 499, ал. 2 · Кодекс за застраховането

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 761 гр. Бургас, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Донка Янк. Русинова Въззивно гражданско дело № 20252100501231 по описа за 2025 година

Производството по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба, вх.№ 20587/13.05.2025 г. по описа на РС – Бургас, подадена от ЗК "БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, чрез адв. Мартин Гочев, срещу Решение № 834 от 14.04.2025 г., постановено по гр. д. № 5966/2024 г. по описа РС – Бургас.

С горецитираното решение, е уважен предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ , като ЗК"БУЛ ИНС" АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от

Изпълнителните директори Крум Крумов и Стоян Проданов е осъден да заплати на П. С. А., ЕГН **********, от ***, сумата от 19 184, 24 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на суми за ремонт на щетите, нанесени на МПС марка М., с peг. номер ***, в резултат на ПТП, настъпило на 23.03.2023г. в гр. К.***, по вина на водача на МПС марка П.*** с peг. номер *** – Д. Г. Г., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, както и сумата от 3997 лева за разноски по делото.

С въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност.

Поддържа се, че приетото от първоинстанционния съд заключение на съдебно-автотехническата експертиза е неправилно, доколкото в приложените документи към исковата молба и данните от „Силвър стар Ритейл“ ЕАД има данни, че от процесното ПТП е възникнала грешка при датчика за защита на капак на двигателния отсек. В допълнение се релевира, че вещото лице 1 посочва твърде висока цена на ремонта на автомобила по средни пазарни цени, мотивирайки заключението си с невъзможността да могат да бъдат вложени части от алтернативни доставчици и със завишена цената на труда.

Сочи се, че вещото лице не е изследвало дали са налични алтернативни части за този модел автомобили и не е изследвало достатъчен брой сервизи и цената на услугата за ремонт на МПС в тях, за да установи средно-пазарната цена на труда. Поради изложеното въззивникът счита, че в нарушение на съдопроизводствените правила районният съд не е допуснал изготвяне на исканата от страната повторна САТЕ, като се прави искане за допускане на такава пред въззивната инстанция.

В заключение моли въззивният съд да отмени решение № 834 от 14.04.2025 г., постановено по гр. д. № 5966/2024 г. по описа РС – Бургас и да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция, евентуално да уважи иска в по-малък размер.

Претендира сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Евентуално, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

В законовия срок е постъпил отговор на въззивната жалба от П. С. А., ЕГН **********, чрез адв. Лина Георгиева от АК – Бургас, с който жалбата се оспорва като неоснователна, а обжалваното решение се счита за правилно и законосъобразно. Сочи, че между страните не е спорна фактическата обстановка и начина на извършване на ПТП, не се оспорва и съдържанието на официалното писмо - становище от "Силвър стар Ритейл" ЕАД в гр. Бургас, с което ищецът е бил уведомен, че след направена диагностика са се установили множество запаметени и актуални грешки в различни електронни блокове.

Сочи също, че не се оспорват и представените официални фактури от доверения сервиз на М., нито размерът на платените суми, а спорна е определената сума за обезщетението, която се счита за неоснователно или при условията на евентуалност за силно завишена. Счита, че твърденията на въззивника, че вещото лице е изготвило заключение, в което е посочено, че уврежданията по процесното МПС може да настъпят и в движение на същото, не отговарят на обективната истина и на съдържащите се по делото доказателства. По отношение на определената сума за обезщетението, позовавайки се на експертното заключение, според което цената от 19184, 24 лева по фактурата е нормална цена за извършване на този ремонт в сервиз ,,М.“ за посочения период, счита, че сумата за ремонт не е завишена отговаря на пазарните цени за такъв ремонт.

Моли въззивният съд да потвърди решение № 834 от 14.04.2025 г., постановено по гр. д. № 5966/2024 г. по описа РС – Бургас. Претендира сторените по делото разноски пред въззивната инстанция. С въззивната жалба се заявяват доказателствен искания- извършване на повторна съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която да отговори на същите въпроси, посочени в първоначалната такава.

В откритото съдебно заседание пред Окръжен съд – Бургас, проведено на 24.11.2025 г., въззивникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД не е изпратил представител, но е депозирал писмено становище, с което е заявил, че поддържа въззивната жалба, не се противопоставя на даването ход на делото, излага съображения по 2 същество и претендира разноски. Въззиваемият се представлява от адв. Лина Георгиева, която поддържа отговора и моли за оставяне на жалбата без уважение.

Предявеният пред Районен съд - Бургас иск е с правно основание чл.

432,ал.1 от КЗ.

При извършена проверка за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия.

Бургаският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на П. С. А., ЕГН **********, от ***, против „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, представлявано от Изпълнителните директори Крум Крумов и Стоян Проданов, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19 184, 24 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на суми за ремонт на щетите, нанесени на МПС марка М., с peг. номер ***, в резултат на ПТП, настъпило на 23.03.2023г. в гр.

К.***, по вина на водача на МПС марка П.*** с peг. номер *** – Д. Г. Г., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Претендират се и разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 23.03.2023г в 7, 30 часа в гр. Китен Д. Г., като водач на МПС марка П.*** с peг. номер ***, предизвикал ПТП при движение на заден ход, като ударил собственото на ищеца МПС марка М. с peг. номер ***, при което му причинил редица имуществени вреди.

Страните подписали двустранен протокол за пътнотранспортно произшествие от същата дата, в която описали начинът за предизвикване на ПТП. Към датата на ПТП Д. Г. имал сключена валидна застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество.

Твърди се, че на 23.03.2023 г., ищецът с пътна помощ превозил удареното МПС до сервиза на „Силвър стар ритейл“ ЕАД в гр. Бургас, с пробег 276 446 км., и го оставил за извършване на ремонт. С писмо от сервиза ищецът бил уведомен, че след направена диагностика са се установили множество запаметени и актуални грешки в различни електронни блокове, а не само описаните от него, като обяснението на сервиза било, че тези грешки са диагностицирани при пробег 276 432 км. и че същите са записани при скорост на въртене на 4-те колела от 0 км/ч, при ненатиснат спирачен педал.

Поддържа се, че всички допълнително диагностицирани грешки са в резултат на претърпяното ПТП, а не на друго действие на ищеца. За ремонт на констатираните повреди ищецът заплатил авансово сумата от 8000 лева с ДДС по фактура **********/05.04.2023 г., както и сумата от 11 184, 24 лева с ДДС по фактура ***/21.04.2023 г., или общо заплатена сума за ремонта възлизала на 19 184, 24 лева, заплатени от пълномощника на ищеца по банков път.

Посочва се, че на 24.03.2023 г., ищецът входирал при ответника 3 уведомление за щета под номер 2310009402, към което приложил опис на щетата и два броя декларации. Получил писмен отговор с изх. № ОК309412/10.05.2023г., с който бил уведомен, че ЗД „Бул инс“ АД отказват да изплатят застрахователно обезщетение по заведената претенция. Ищецът предоставил допълнително доказателства, че щетите са реални, вкл. и становището на официалния сервиз на М. за България - „Силвър стар ритейл“ ЕАД, но получил допълнителен отговор с изх. № ОК-409641/15.06.2023г., че ЗД „Бул инс“ АД отново отказват да изплатят застрахователно обезщетение и освен това бил обвинен, че предоставя документ с невярно съдържание.

Ищецът бил уведомен, че срещу Д. Г. Г. била образувана наказателна преписка с вх. № 434000-12011/2023 г. по сигнал на застрахователя за опит за измама, но тя приключила с решение, че не са налице състави на престъпления. Поддържа се, че отказите на ответника за изплащане на дължимото обезщетение за имуществени вреди са незаконосъобразни.

В срока по чл. 131 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва предявения иск по основание и размер, като моли за отхвърлянето му и за присъждане на разноски. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на МПС „П.***” с peг. № ***. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, наличието на виновно противоправно деяние на водача Д.

Г. Г., както и наличието на причинно - следствена връзка между щетите и деянието на водача Д. Г. Г.. Счита, че степента и характеристиките на описаните от ищеца вреди сочат, че те са нанесени при условия и динамика, които не кореспондират със заявеното, и са в резултат на събитие, което е различно от твърдяното. Прави евентуално възражение за съпричиняване в значителен размер. Твърди, че с официално с писмо с вх. № ок329879/17.05.2023 г. генералният дистрибутор на М. - Б. – „Силвър Стар Моторс“ ЕАД, е заявил, че активният преден капак на процесния автомобил се задейства, единствено при две условия: автомобилът трябва да е с включена клема 15 (подаден контакт) и скоростта на превозното средство трябва да бъде от 25 до 55 км/ч. Поддържа се, че това категорично изключва възможността МПС „М.” да е било в спряно състояние, както твърди ищецът.

Счита, че претендираната сума не отговаря на действителната стойност на причинените щети, като цените на боята, частите и часовата ставка са прекомерно завишени, както и че са надписани ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими, както и дейности и части, които не са били увредени вследствие на процесното събитие.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване изискванията на чл.380 от КЗ. Правилото на чл.380, ал.1 от КЗ задължава лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства, се 4 установява по безспорен начин, че въззиваемият е изпълнил изискването на чл.380, ал.1 от КЗ относно рекламационната процедура, но не е получил плащане.

По делото пред районния съд е приложено уведомление за щета № 23100009402/24.03.2023 г. за настъпило на 23.03.2023 г. ПТП, при което водачът на МПС, марка "П.", модел "***", peг. № ***- Д. Г. Г., при маневра на заден ход не е видял МПС марка М., модел ***, peг. номер ***, и го е ударил в предната част(л.12).

С писма от 10.05.2023г. и 15.06.2023г., застрахователното дружество е уведомило П. С. А., че не е налице основание за заплащане на застрахователно обезщетение по заявена претенция за щета №2310009402, тъй като уврежданията по автомобила му не кореспондират със заявеното събитие.

Посочва се, че според завода производител, задействането на активния преден капак на автомобил с идентификационен номер ***, пиротехническият задвижващ механизъм на предния капак се активира при следните две условия: автомобилът трябва да е с включена клема 15 /подаден контакт/; скоростта на превозното средство трябва да бъде от 25 до 55 км./ч. Твърди се, че сензорите за активиране на активния преден капак не са активни при паркиран и заключен автомобил, поради което застрахователното дружество е приело, че е налице опит за въвеждане на застрахователя в заблуда чрез предоставяне на документ с невярно съдържание.