Акт от 27.02.2017, Административен съд - Монтана

Р Е Ш Е Н И Е № 80/27.02.2017 г.

Административен съд -

Монтана, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари ,през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

Членове: МАРИЯ НИЦОВА

БИСЕРКА БОЙЧЕВА при секретаря……...А.А. и с участието на прокурора……...Г.А.………като разгледа...............докладваното от съдията………….БИСЕРКА БОЙЧЕВА....КАНД№69/2017г. по описа на Административен съд-Монтана............................. взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ,ал.1 ЗАНН.

С решение от 21.12.2016г.,постановено по АНД№1718/2015г.,

Районен съд-Монтана е отменил наказателно постановление №12-000753/21.10.2016г. на Директора на Дирекция”ИТ”-Монтана ,с което на „К*** ”ЕООД,гр.С*** ,представлявано от З.С.,в качеството му на работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000лв.,на основание чл.416,ал.5 от КТ във връзка с чл.414,ал.3 от КТ ,за нарушение на чл.61,ал.1 от КТ.

Горното решение е обжалвано с касационна жалба от Директора на Дирекция”ИТ”-Монтана,с искане да бъде отменено решението на МРС, като неправилно и незаконосъобразно и респективно да бъде потвърдено наказателното постановление . В съдебно заседание не се явява ,но в писмено становище ,вх.№293/22.02.2017г.,чрез юрк.Кръстева излага съображения за отмяна на решението.

Ответникът по касацията –„К*** ”ЕООД,гр.С*** ,представлявано от З.С. не се явява ,но в писмено становище вх.№300/23.02.2017г. ,чрез адв.Д*** иска да се остави в сила обжалваното решение ,по подробно изложени съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна,а решението на съда за правилно.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна,в срока по чл.211 АПК ,поради което се явява процесуално допустима,а разгледана по същество се явява основателна ,по посочените по-долу съображения.

Решението на Районен съд-гр.Монтана е неправилно и незаконосъобразно.От фактическа страна по делото е установено,че на ответника в настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение№12-000753/11.10.2016г. и наказателно постановление №12-000753/21.10.2016г.за това ,че при извършена проверка на 04.10.2016г. в 16,30ч. от контролните органи на „ИТ”-Монтана по спазване на трудовото законодателство ,в обект на фирмата „Външно саниране на бл.* “,находящ се в гр.Монтана,ж.к.“М*** “ е констатирано ,че дружеството в качеството му на работодател е допуснало лицето Д*** С*** Б*** да работи като „общ работник ”в обекта преди да му предостави копие от уведомлението до ТД на НАП по чл.62,ал.3 от КТ ,с което е нарушил чл.61,ал.1 от КТ ,за което му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв. на основание чл.416,ал.5 от КТ във връзка с чл.414,ал.3 от КТ. От тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Съгласно чл.61,л.1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.Съгласно разпоредбата на чл.63,ал.1 и ал.2 от КТ,която е императивна работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите,а също да не допуска работника до работа,без да му е връчил въпросните документи. Безспорно е установено при проверката на 04.10.2016г.и на 11.10.2006г. ,че не е бил сключен трудов договор между работодателя „К*** “ ЕООД и лицето Д*** С*** Б*** ,като такъв е сключен едва след проверката и съставяне на акта за установяване на нарушение,видно от писмо на ТД на НАП-В*** Т*** ,офис Монтана на л.24 от въззивното дело.В този смисъл ,съдът не споделя доводите на съда ,че поради сложни договорни отношения не е ясно с кое точно дружество е следвало да бъде сключен трудов договор

–дали с Община Монтана ,или с консорциума от 3 фирми –като изпълнители по договора ,или директно с дружеството „К***

“ЕООД ,в качеството му на подизпълнител.Настоящата инстанция не споделя и доводите на адв.Д*** в писмена защита ,в качеството му на пълномощник на ответника ,че лицето е на граждански договор с доверителят му „К*** “ЕООД /такъв не е приложен по делото ,при което този факт не е доказан/,и посредством технически ръководител е изпълнявал определена работа ,за определено време и с определен резултат,при което липсват елементите на трудово правоотношение между него и лицето. След като дружеството „К*** “ЕООД се явява подизпълнител по договор между Община Монтана и Консорциум от 3 фирми ,именно на него са възложени строителните работи от консорциума от фирми,при което трудовия договор следва да бъде сключен с него ,в качеството му на подизпълнител.За последователността на тази теза навежда и обстоятелството ,че след съставяне на АУАН на 11.10.2016г. ,на същата дата когато е извършена и проверката от контролните органи на ИТ-Монтана ,е сключен трудов договор от „К*** “ЕООД с лицето ,видно от писмо на ТД на НАП на л.24 от въззивното дело.При това ,като е достигнал до други правни изводи ,въззивният съд е нарушил материалния закон ,при което неговото решение ,като незаконосъбразно ,следва да се отмени и вместо него да се постанови друго решение, с което наказателното постановление следва да се потвърди .

Неприложим в конкретния случай е чл.415в ,ал.1 от КТ ,т.к. съгласно ал.2 на посочената разпоредба същата не важи за нарушения по чл.61,ал.1 и чл.63,ал.1 и ал.2 от КТ.

Водим от гореизложеното, административният съд

Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 21.12.2016г.,постановено по АНД№1718/ 2015г.по описа на Районен съд-Монтана И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №12-000753/ 21.10.2016г. на Директора на Дирекция”ИТ”-Монтана ,с което на „К*** ”ЕООД,гр.С*** ,представлявано от З.С.,в качеството му на работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000лв.,на основание чл.416,ал.5 от КТ във връзка с чл.414,ал.3 от КТ ,за нарушение на чл.61,ал.1 от КТ.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.