Решение № 259 от 19.02.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4375/2023
- Вид
- Решение № 259
- Подписан
- 19.02.2024
- В сила
- 11.06.2024
- Състав
- Светослав Николаев Узунов
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 100, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 137а, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 180, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 70, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 58 · Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение
РЕШЕНИЕ
№ 259 гр. Пловдив, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330204375 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-005610 от
05.08.2022г., издадено от Началник група в ОДМВР-Пловдив, Сектор Пътна полиция - Пловдив с което на К. Б. Т. с ЕГН **********, са наложени административни наказания:
- „глоба“ в размер на 50лв. за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП;
- „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДВП;
- „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Т., в жалбата и в съдебно заседание излага конкретни съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление и моли съда да го отмени. Претендира разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на НП, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на 26.06.2023г., а жалбата е подадена на 06.07.2023г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери от фактическа страна следното:
1
На 05.07.2022г. жалбоподателят Т. се движел по път II-86.
Придвижването му ставало с товарен автомобил Ситроен Берлинго с рег.
№ ****, който той управлявал. Около 12,17 часа на същия ден стигнал до кръговото кръстовище, образувано между път II-86 и бул. Кукленско шосе.
Междувременно, в района на кръговото кръстовище бил позициониран полицейски патрул, включващ служителите св. П. и св. Г.. Полицейските служители забелязали, че водачът не носи обезопасителен колан, както и че автомобилът бил без включени светлини, поради което предприели действия по спиране на автомобила и извършването на проверка. При извършената проверка полицейските служители установили, че водачът не носи СУМПС, контролен талон и СРМПС.
При така установеното, св. П. съставил АУАН, който бил подписан от водача, без да се релевират възражения. Впоследствие било издадено обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността, на първо място въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното. Съдът констатира и че същият е бил подписан без възражения от жалбоподателя, който не е подал възражения и впоследствие в 7-дневния срок от връчването му.
В конкретния случай съдът намира, че гореописаната фактическа обстановка, включително констатациите в АУАН, изцяло се потвърждават от събраните по делото гласни доказателства- показания на свидетелите П. и Г., които поддържат описаното в АУАН.
Жалбоподателят възразява в насока, че е имал поставен колан, както и че фаровете на автомобила са автоматични и се включват при всяко потегляне. Твърденията на жалбоподателя обаче останаха недоказани в производството. По отношение на твърдяното носене на предпазен колан не са представени никакви доказателства, оборващи описаното в акта. По отношение на твърдението, че фаровете на автомобила са автоматични, е изискана справка от работодателя на жалбоподателя и собственик на автомобила – Специализирано поделение ИМС /БУЛПОСТ/ на Български пощи, в която да отговорят дали и автомобилът е оборудван със система за автоматично включване на фаровете при движение на автомобила, както и дали същата е функционирала към 05.07.2022 г. Видно от отговора на работодателя вх. № 105729/21.11.2023г., служебният автомобил Ситроен Берлинго с рег. № **** не е оборудван със система за автоматично включване на фаровете, поради което и съдът намери, че твърдяното от жалбоподателя се явява недоказано от фактическа страна. Нещо повече – твърдението му, че автомобилът е бил с автоматично включващи се светлини, дори затвърждава обстоятелството, че същите не са били пуснати от него при предприемането на управлението. Същевременно обстоятелството, че автомобилът е нямал такива, може да му се вмени във вина, доколкото същият е бил длъжен и е могъл да знае, че при предприемането на управление на този автомобил, светлините му не се включват автоматично.
2
Съдът съобрази и възраженията на жалбоподателя, свързани с твърдяната извършена проверка за алкохол, но доколкото няма данни да е било осъществено такова нарушение, нито има повдигнато обвинение за такова, дали е била извършена такава проверка, или не, се явява ирелевантно в настоящия процес. Все пак за пълнота следва да се посочи, че съгласно чл.
58 от Инструкция № 8121з-749 от 20 октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, водачите се спират за проверка, както когато има нарушение на правилата за движение по пътищата (чл. 58, т. 1 от Инструкцията), каквито са били констатирани, така и когато начинът на движение и поведение поражда съмнения към водача на МПС за преумора, употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (чл. 58, т. 3 от Инструкцията).
Преценката дали да се извърши проверка за алкохол се извършва от полицейския служител самостоятелно и доколкото както вече се посочи, липсва повдигнато такова обвинение, не подлежи на изследване от съда.
С оглед на изложеното, съдът намери, че описаната в АУАН фактическа обстановка е и действително осъществилата се, като презумптивната доказателствена сила на АУАН по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП не беше оборена в настоящото производство.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
От приложената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., се установява компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган – т. 2.1. вр. т. 1.3.2. за актосъставителя и т. 3.11. за административнонаказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 05.07.2022г., за нарушение от същата дата, а НП - на 05.08.2023г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Възражението, свързано с мястото на извършване на нарушението, е неоснователно – същото е посочено ясно и точно както в АУАН, така и в НП, и не буди съмнение. Следва да се посочи, че в АУАН и НП се посочва мястото на извършване на нарушението, а не мястото на извършване на проверката, т.е. при констатиране от страна на полицейските служители на нарушението при преминаването на жалбоподателя на кръстовището, дори същият да е спрян непосредствено след това, липсва задължение за посочване на конкретното място на извършване на проверката с неговия административен адрес.
Относно нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП:
3
Административно наказващият орган правилно е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП. Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие. При така приетото от фактическа страна, с факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие, обективният състав на нарушението е осъществен, като последващи действия на жалбоподателя по поставяне на колана са без значение за съставомерността на деянието. В случая не са изложени твърдения и ангажирани доказателства за наличие на някои от изключващите отговорността обстоятелства по смисъла на чл. 137а, ал.2 ЗДвП, поради което съдът счете, че жалбоподателят е допуснал визираното нарушение.
Приложена е и коректната санкционна норма на чл. 183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП за нарушението по чл. 137а, ал.1 ЗДвП. Предвидената санкция е в абсолютно определен размер от 50 лв., който изцяло кореспондира на определения от административно-наказващия орган.
Относно нарушението по чл. 70, ал. 3 от ЗДвП:
Административно наказващият орган правилно е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал и нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, през деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие – невключването на светлините. Видно от часа на нарушението – 12,17ч. е, че деянието е осъществено през деня, когато водачите също по закон са длъжни да включват светлините. При така приетото от фактическа страна, с факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие, обективният състав на нарушението е осъществен. От субективна страна вече се посочи, че дори жалбоподателят да е мислил, че автомобилът е имал автоматични светлини, включващи се при стартирането на автомобила, грешката му не се явява извинителна, доколкото същият както е бил длъжен, така и е могъл да знае, че автомобилът му няма такава система за включване на светлините (могъл е да научи това от работодателя си, или да провери дали светлините се включват при стартиране), при което деянието му ще се яви осъществено при условията на небрежност като форма на вина.
Приложена е и коректната санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП, доколкото в ЗДвП липсва предвидена изрична санкционна норма за този вид нарушения. В случая в резултат на нарушението липсват данни да е била създадена непосредствена опасност за движението, като такива не са въведени и в АУАН и НП, за да се приеме, че посоченото нарушение следва да се санкционира с по-тежкия състав на чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – в този изричен смисъл е и Решение № 2555 от 20.12.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2571/2021 г. Предвидената санкция е в абсолютно определен 4 размер от 20 лв., който изцяло кореспондира на определения от административно-наказващия орган.
Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, в одачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория. Това задължение е само за водач на МПС, тоест същият е длъжен да носи съответното свидетелство. В случая, от фактическа страна се установява, че жалбоподателят не е носил СУМПС и контролен талон именно при управление на МПС, поради което и деянието му се явява съставомерно. Приложена и правилната санкционна норма на чл.
183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а наложеното наказание – глоба в размер на 10 лева, е абсолютно определено в закона и правилно е било наложено на жалбоподателя.
Само за пълнота следва да се посочи, че след извършване на нарушението, но преди влизане в сила на наказателното постановление, е настъпила законодателна промяна, като след промените с ДВ, бр. 67 от 2023 г., в чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДВП е отпаднало задължението на водачите да носят контролен талон към СУМПС. Със същото изменение е премахнато и санкционирането на водачите по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за неносенето на талон. Тоест законодателят е преоценил обществената опасност на извършеното и то вече не представлява административно нарушение.
Същевременно обаче, в случая се установява не само неносенето на контролен талон, но и неносенето на СУМПС от съответната категория, поради което и осъщественото от жалбоподателя и към момента представлява нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДВП и се санкционира с предвидената в чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП санкция – глоба в размер на 10 лв.
Разпечатката съдържа 44 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7406418a-6a5a-4f2d-874b-6e069401de0d