Решение № 3885 от 19.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3885 гр. София, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Десислава Ст. Чернева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100501445 по описа за 2022 година

Производството по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 4211/26.11.2021 г., постановено по гр. д. № 36049/21 г. по описа на СРС, 167 състав, е отхвърлен предявения от В. А. А. срещу „ЧЕЗ Разпределение“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаВ. за установено, че В. А. А. не дължи на „ЧЕЗ Разпределение“ АД сумата от 1045,08 лв., представляваща стойност на електроенергия, начислена за периода от 12.11.2020 г. до 11.02.2021 г. по фактура № 0003363789/29.04.2021 г. въз основа на констативен протокол за проверка на неточно измерВ. и/или неизмерВ. на електрическа енергия № 1026195/11.02.2021 г. за електроснабден имот, находящ се в с. Алино, община Самоков, с клиентски № 530001731227. С решението В. А. А. е осъден да заплати на „ЧЕЗ Разпределение“ АД на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата от 450 лв., представляваща сторени разноски в производството пред СРС.

Подадена е въззивна жалба от В. А. А. срещу решение № 4211/26.11.2021 г., постановено по гр. д. № 36049/21 г. по описа на СРС, 167 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неспазВ. на 1 материалния закон и че е необосновано. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответното дружество притежава материалноправна легитимация да претендира сумите по процесната фактура, която произтичала от разпоредбата на чл. 56 ПИКЕЕ /обн., ДВ бр.

35/30.04.2019 г./. Твърди, че чл. 56 ПИКЕЕ противоречи на разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ, според която Общите условия на крайния снабдител съдържат задължително ред за уведомяВ. на клиента при извършВ. на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ в полза на крайния снабдител на потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяВ., промяна в схемата на свързВ. или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.

120, ал. 3 ЗЕ. Поддържа, че е налице противоречие между разпоредбите на чл. 56 ПИКЕЕ и чл. 98, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ относно това кой има право да извърши корекция на сметка на потребител при установено неточно измерВ., като според ЗЕ сумата по корекцията се дължи на крайния снабдител, а според ПИКЕЕ от 2019 г. сумата се дължи на оператора на електроснабдителната мрежа. Посочва, че съгласно чл. 15, ал. 3 ЗНА при противоречие между правилник и нормативен акт от по – висока степен правораздателният орган е длъжен да приложи акта от по – висока степен.

Твърди, че в случая това е Законът за енергетиката, който не предвижда възможност за електроразпределителното дружество да коригира едностранно и в своя полза сметката за консумирана електрическа енергия на крайните клиенти, поради което счита, че крайният доставчик не е материално легитимиран да задължи потребителите, а материално легитимиран за процесното вземане е крайният снабдител. Поддържа, че при наличие на разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ ЗЕ не може да се приеме, че чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ делегира компетентност на КЕВР да определи, че сумата по корекцията ще се дължи на оператора на електроразпределителната мрежа вместо на крайния снабдител. Поддържа, че въззиваемото дружество не притежава лицензия за търговия с електрическа енергия и няма договорни отношения с потребителя за продажба на електрическа енергия, поради което не може да възникне за него право да задължава потребителите да заплащат суми за корекция на сметки. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че дори Общите условия на въззиваемото дружество да не 2 отговарят на изискВ.то на чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, то корекцията е извършена законосъобразно. Поддържа, че действащите през процесния период ОУ на въззиваемото дружество не съдържат клауза, с която да се урежда реда за уведомяВ. на клиента при наличие на основание за извършВ. на корекция на сметка. Твърди, че уговорката в чл. 25, ал. 1 от ОУ не представлява клауза, която да отговаря на законовото изискВ. на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй като в нея е предвидено единствено задължение за продавача на електрическа енергия да уведоми клиента за вече извършена корекция на сметка, но в нея не е разписан реда, по който да стане това. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ представлява разпределение на риска от обективно установено неотчитане, както и че по делото е установено реалното количество потребена електрическа енергия. Счита, че въззиваемото дружество не е доказало реалния размер на потребеното количество електрическа енергия, с което същото е обедняло, поради което предявеният иск следва да бъде уважен, а първоинстанционното решение да бъде отменено. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че отговорността на потребителя е безвиновна. Поддържа, че отговорността на потребителя е виновна, както и че в ЗЕ няма специална норма, която да дерогира общата норма на чл. 82 ЗЗД.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи иска. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД не е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание процесуалният й представител оспорва въззивната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5

ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.

12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание 124, ал. 1 ГПК. чл.

Ищецът В. А. А. твърди, че е потребител на електрическа енергия за 3 битови нужди в имот, находящ се в с. Алино, община Самоков, област София.

Посочва, че при проверка на текущите си задължения установил, че за периода от 12.11.2020 г. до 11.02.2021 г. има издадена фактура № 0003363789/29.04.2021 г. на стойност 1045,08 лв. Твърди, че при извършена справка в Център за обслужВ. на клиенти на ответното дружество му било обяснено, че е била извършена проверка на електромера му, при която било установено, че електромерът не измерва точно потребяваната електрическа енергия. Посочва, че при проверката бил съставен констативен протокол, въз основа на който ответното дружество едностранно коригирало сметката на дружеството за електрическа енергия за минал период и съставило процесната фактура. Твърди, че ответното дружество не притежава пасивна материалноправна легитимация да претендира сумите по процесната фактура.

Посочва, че като клиент на ответното дружество в качеството му на оператор на електроразпределителната мрежа на обособена територия по см. на чл. 88 ЗЕ, чл. 104а и § 1, т. 34б, б. „а“ от ДР на ЗЕ получава от него само мрежовите услуги „достъп“, „пренос“ и „разпределение“ на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа до обекта си при публично известни Общи условия, но не и доставки на електрическа енергия.Твърди, че ответното дружество няма правно основание да извършва едностранна корекция на сметката на вече доставена от друго лице електрическа енергия.Поддържа, че начисленото количество енергия представлява „непоръчана доставка на стока“ по см. на Директива 97/7/ЕО /отм./, чл. 15 от Директива 2005/29/ЕО и чл. 27 от Директива 2011/83/ЕС от 25.10.2011 г.

Твърди, че ответното дружество няма законово правомощие да извършва корекция, както и да издава фактура за това. Счита, че нормите на ПИКЕЕ, които дават право на мрежовия оператор да извършва едностранна корекция на сметката за доставка на електрическа енергия от крайния снабдител, са незаконосъобразни, противоречат на ЗЕ и на Директива 2009/72/ЕО. Твърди, че констатациите на ответното дружество не обвързват ищеца, тъй като не е присъствал при извършВ. на проверката и не е бил уведомен за процедурата за извършВ. на корекция. Поддържа, че за да се ангажира отговорността на потребителя, следва да се докаже наличието на осъществен нерегламентиран достъп до електромера от страна на потребителя. Твърди, че при липсата на данни за това, не може да се презюмира виновно поведение на потребителя.

Посочва, че начислената с процесната фактура такса „задължение към 4 обществото“ не се дължи, тъй като количеството електрическа енергия не е реално доставена на обекта на потребление, а е изчислена по формула, посочена в ПИКЕЕ, а съгласно чл. 31, ал. 3 ПИКЕЕ такса „задължение към обществото“ се дължи за консумирана електрическа енергия. Твърди, че с процесната фактура ответното дружество претендира и заплащането на такса „пренос през електроразпределителната и електропреносната мрежа“, като сумата е изчислена на база начислено количество електрическа енергия по формула на ПИКЕЕ, а не въз основа на реално доставено количество електрическа енергия. Поддържа, че в ПИКЕЕ е уредена възможността за начисляВ.то им, но само при действително осъществена услуга пренос.

Твърди, че ответното дружество не е изпълнило задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ /в сила от

17.07.2012 г./ да измени Общите си условия, като включи в тях ред за уведомяВ. на клиента при извършВ. на корекция на сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Посочва, че в чл. 25, ал. 1 ЗЕ от ОУ на ответното дружество е предвидено задължение за уведомяВ., но не и ред, по който то да се извърши, поради което липсват гаранции, които да обезпечат правата на потребителя в корекционното производство. Поддържа, че процесният електромер е метрологично негодно средство за измерВ., поради което не е установено наличието на точен измерител на количеството преминала електрическа енергия, въз основа на която да се извърши изчислението на дължимата от потребителя сума. Твърди, че проверката по ПИКЕЕ е извършена с метрологично негоден еталонен уред. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /с ново наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД/ сумата в размер на 1045,08 лв., представляваща неоснователно претендирана сума от ответника за периода от 12.11.2020 г. до 11.02.2021 г., начислена по едностранна корекция на сметка, за която е издадена фактура № 0003363789/29.04.2021 г. Претендира разноски.

Ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД/ оспорва иска по основание.

Твърди, че са приети нови Правила за измерВ. на електрическа енергия, обн.

ДВ, бр. 35/30.04.2019 г., в които са регламентирани реда и начините за преизчисляВ. на количеството електрическа енергия при установяВ. на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизиуализиран регистър на средството за 5 търговско измерВ.. Посочва, че процесната проверка е била извършена след обнародВ.то и влизането им в сила, поради което същите били приложими.

Твърди, че новите ПИКЕЕ предвиждали, че фактурата за преизчисляВ. на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия следва да се издава от оператора на електроразпределителната мрежа, като за територията на Западна България това било ответното дружество. Посочва, че при извършената на 11.02.2021 г. проверка на средство за търговско измерВ. – електромер с фабричен № 11390943 на процесния обект, представляващ къща в с. Алино, било установено неправомерно присъединяВ. или намеса в измервателната система. Твърди, че проверката били извършена в присъствието на св. Л.В., тъй като ищецът не бил открит на адреса. Посочва, че при проверката бил съставен констативен протокол