Решение № 7999 от 28.11.2017, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9901/2017
- Вид
- Решение № 7999
- Подписан
- 28.11.2017
- Състав
- СТЕЛА БОРИСОВА КАЦАРОВА, ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ, ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА ТАШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.31, ал.2 · Закон за собствеността
Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 28.11.2017г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретар Цветелина Д. като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 9901 по описа за 2017г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 03.10.2016г., гр.д.292/14г., СРС, 38 с-в признава за установено по предявен от Р.З.Г. срещу Държавата, представлявана от МРРБ иск с правно основание чл.108 ЗС, че Р.З.Г. е собственик на 1/9 ид.ч. от имот, представляващ реална част от УПИ I, кв.3, индивидуализиран с възстановените 618 кв.м. по букви А-Б-Е-Д-А съгласно заключението на вещото лице М.по гр.д.655/1994г., включен в парцел I-За ЦИНТИ, кв.3, одобрен със заповед №
РД-50-09-56/1989г., при граници: бул. „Г.М.Димитров“ и от три страни УПИ /парцел/ I-За ЦИНТИ, кв.3 на основание наследство и съдебно решение от 10.07.1995г. на СГС, III-б с-в, гр.д.655/1994г., осъжда Държавата, представлявана от МРРБ да предаде владението на имота на Р.З.Г. и да му заплати сумата 60 лв. – разноски, като отхвърля предявения от Р.З.Г. срещу Държавата, представлявана от МРРБ иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за сумата 6 000 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на имота през периода 01.12.2008г. – 31.12.2013г.
Срещу решението в частта, с която е уважен иска постъпва бланкетна въззивна жалба от ответника по него - Държавата, представлявана от МРРБ. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемият
– ищецът Р.З.Г. оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на бланкетните оплаквания по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
Въззивната жалба е бланкетна.
Поддържат се общи оплаквания, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като неправилно е отхвърлено възражението на ответника за изтекла придобивна давност. Поради неуточнения характер на твърдените пороци на решението, не е възможно упражняване на инстанционен контрол върху него. С оглед липсата на конкретни оплаквания в жалбата и при съобразяване на чл.269, изр.2 ГПК, въззивният съд не дължи служебна проверка за правилност на решението, доколкото в произнасянето е ограничен от посоченото в жалбата. Поради това, същото следва да се приеме за правилно.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която искът е уважен.
Решението в останалата част, с която е отхвърлен искът по чл.31, ал.2 ЗС като необжалвано е влязло в сила.
Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и не установява направени разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.10.2016г., гр.д.292/14г., СРС, 38 с-в в частта, с която се признава за установено по предявен от Р.З.Г. срещу Държавата, представлявана от МРРБ иск с правно основание чл.108 ЗС, че Р.З.Г. е собственик на 1/9 ид.ч. от имот, представляващ реална част от УПИ I, кв.3, индивидуализиран с възстановените 618 кв.м. по букви А-Б-Е-Д-А съгласно заключението на вещото лице М.по гр.д.655/1994г., включен в парцел I-За ЦИНТИ, кв.3, одобрен със заповед № РД-50-09-56/1989г., при граници: бул. „Г.М.Димитров“ и от три страни УПИ /парцел/ I-За ЦИНТИ, кв.3 на основание наследство и съдебно решение от 10.07.1995г. на СГС, III-б с-в, гр.д.655/1994г., като се осъжда Държавата, представлявана от МРРБ да предаде владението на имота на Р.З.Г..
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.