Решение № 60 от 15.02.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Стара Загора, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РУМЯНА АТ. ТАНЕВА при участието на секретаря Антонина Д. Динева Н. като разгледа докладваното от РУМЯНА АТ. ТАНЕВА Търговско дело № 20215500901301 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че в на 05.07.2020 г., около 06:30 ч., в с.

М., общ. ***, водачът С. В. Р., на лек автомобил марка и модел „*“, с peг. № ***, губи контрол над управлявания от него автомобил, напуска пътното платно вдясно по посоката си на движение и се удря в железобетонен електрически стълб, с което реализира ПТП. При инцидента е пострадал А. Н.

Я., който е пътувал в процесния лекия автомобила. За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 62/2020 г. На виновния водач е издаден и АУАН № GA 259266/05.07.2020 г.

След произшествието А. Я. е транспортиран до МБАЛ „***“ АД - гр.*, където е прегледан. Извършена е и консултация с неврохирург по повод получените наранявания, като е извършена хирургическа обработка на раните, поставена му е компресивна превръзка, както и полутвърда шийна яка. На 06.07.2020 г. постъпва в УМБАЛ „*“ АД - гр. *, в Клиниката по неврохирургия. Оплаква се от силни болки в главата, шията, тялото, порезни рани по челото и други. Назначени са му различни изследвания и прегледи от които са установени: разкъсно-контузна рана фронто-париетално с размери около 12 см.; болкови синдром в шиен отдел; нарушена 1 физиологична шиша лордоза; деформирана шийна лордоза; фрактура, ангажираща предната колона на тялото на С4; фрактура на предната дъга и на тялото на Ц2 двустранно и други. Поставена му е диагноза: Контузио капитис ет коли, ВЛК капитис /рана на главата/ и Фрактури на прешлени С 2 и С 4.

След клинично обсъждане е взето решение за провеждане на медикаментозно лечение в амбулаторни условия. Поставена е имобилизация с твърда шийна яка. Изписан е на 09.07.2020 г., като са му дадени препоръки да носи шийната яка за период от 6 месеца. Назначена му е терапия за дома.

Пътният инцидент причинил на А. Я. внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. Нараняванията в областта на шията и главата значително затруднили всички физически активности.

Изпитвал дискомфорт, скованост и силна болка в травмите на прешлените. Не можел да си движи врата нормално. Бързо се изморявал при минимална физическа активност. Изпитвал болезненост, умаляване и изтръпване от поставената твърда шийна яка, която е носил в продължение на 6 месеца.

Непосредствено след инцидента се оплаквал от замайване, главоболие и нестабилна походка. Не можел да спи спокойно от болките в шийните прешлени, както и поради неудобството от поставената имобилизация.

Сънувал кошмари, свързани с преживения инцидент. Търпял изключителни и поС.ни болки, които продължават и към настоящия момент.

Получените увреждания затруднили значително ежедневието на ищеца.

Силните болки от фрактурите създавали особен дискомфорт у пострадалия.

Нараняванията по главата, освен че били особено болезнени, загрозили значително външния му вид и това предизвиквало у ищеца несигурност, срам и неувереност. Същите неприятни чувства у пострадалия предизвиквали и белезите, които са му останали в травматичните части на тялото. Счупването на шийни прешлени засеганало възможността му свободно да извършва елементарни битови дейности и силно ограничило подвижността му. За продължителен период от време обръщал цялото си тяло, тъй като не можел да движи врата си и е страдал от дискомфорт и схващане. Нуждаел се е непрекъснато от чужда помощ при извършване на елементарни битови дейности, поради което чувствал, че е в тежест на семейството си.

Поради силния стрес, изживян в резултат на самия удар, А. Я. станал напрегнат, тревожен и раздразнителен. Затворил се в себе си и бил неуверен, 2 особено когато трябвало да общува с други хора, заради уврежданията и поС.ните болки. Твърди се, че към момента дълбоко е накърнена самооценката му поради загрозения външен вид, дължащ се на раните и белезите от тях, които ще останат завинаги. Изпитва страх от автомобили.

Психологическата травма, тревожността, депресивното съС.ие и напрегнатостта, отключени след злополуката, все още не са отминали. Към настоящия момент страданията персистират, като възстановяването му все още не е приключило. Ищецът изпитва и сега болки в травматичните области, които го правят нетрудоспособен.

С исковата молба се представя Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справка, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд, видно от които към момента на събитието, виновният водач, управлявал лек автомобил марка и модел „*“, с peг. № ***, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена със ЗАД „*“ АД, с полица № BG/23/119003289279, валидна от 27/11/2019 г. до 26/11/2020 г.

Ищецът отправил до застрахователя на отговорния за ПТП водач ответника ЗАД „*“ АД писмена претенция с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение - видно от молба вх. № 99-6056/20.08.2020 г. Във връзка с образуваната щета № 0411-041-0001-2020, видно от Писмо изх. № 99-7351/13.10.2020г., застрахователят определил застрахователно обезщетение в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева. Ищецът счита, че така определената сума не може да репарира действително претърпените от него вреди, поради което на основание чл. 432, ал. 1 КЗ предявява настоящата претенция по исков ред.

С оглед чл. 429, ал.3 от КЗ и обстоятелството, че застрахователят е уведомен на 20.08.2020 г. за настъпилото произшествие, видно от Молба вх.

№ 99-6056/20.08.2020 г., то от тази дата върху претендираната сума следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното й изплащане.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ЗАД „*“ АД, да заплати обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на А. Н. Я., с ЕГН:

**********, в размер на:

50

000 /петдесет хиляди / лева обезщетение за претърпените 3 неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на ПТП от 05.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 20.08.2020г. до датата на окончателното изплащане.

Претендира направените по делото съдебни и деловодни разноски.

С отговора на исковата молба се оспорва се механизма на настъпилото ПТП. Счита се, че описаният в исковата молба механизъм не отговаря на действително развилия се. Посочва се, че не са налице достатъчно доказателства за безспорното установяване механизма на процесното събитие, като се счита, че изведеният в исковата молба не отговоря на действителния.

Във връзка с позоваването на констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 62 и предвид факта, че констативният протокол е създаден след ПТП, то съставителите му не са възприели пряко механизма на ПТП, с оглед на което се посочва, че в тази част констативния протокол няма официална удостоверителна сила, поради което се оспорва, като е направено искане да бъде инициирано производство в този смисъл.

На следващо място се счита, че процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото в ЗАД „***" АД МПС. Поддържа се, че в конкретния случай вина за получените увреждания има и ищецът. Твърди се, че пострадалият се е возил в автомобила без правилно поставен обезопасителен колан. От представените данни не ставало ясно ищецът къде в автомобила се е возил, но несъмнено не е бил водачът му, според Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 62. Счита се, че липсата на обезопасителен колан е довела до свободното движение на тялото на пострадалия из купето на автомобила, което е довело и до настъпилите травми. Твърди се, че в случай, че Я. ако е спазил законовото си задължение по смисъла на ЗДвП, то телесни увреждания въобще не биха настъпили или ако бяха настъпили, то те не биха били с такъв интензитет.

Застрахователят намира исковете в пълния им предявен размер за неоснователни, необосновани и неподкрепени с доказателства, счита същите за прекомерно завишени по размер. Намира размера на иска, предявен по чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането за неоснователно завишен и прекомерен, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД по 4 изложените съображения.

Оспорва твърдението на ищеца, че в следствие на процесното ПТП, търпи неимуществени вреди, които да обуславят претендираните размери на застрахователно обезщетение от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева), в рамките на настоящото производство.

Твърди, че ищецът не доказва да е търпял болки и страдания, които да обосновават търсеното обезщетение. Счита размера на исковете, предявени по Кодекса на застраховането за прекомерни, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, настъпило като резултат от нарушение на вменените му по смисъла на ЗДвП задължения. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, счита, че размерът на обезщетението следва да бъде намален, съобразно приноса на пострадалия. Посочва, че съгласно съдебната практика обективното съпричиняване е достатъчно за намаляване на обезщетението. Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.

Не на последно място оспорва твърдението, че за пострадалия са възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер вреди, както и оспорва твърденията за тяхната продължителност.

Посочва, че към настоящия момент не са налице данни, които да свидетелстват за наличие на усложнения в оздравителния процес по отношение на ищеца, напротив - в епикризата на пострадалия е поместено, че Я. е в добро общо съС.ие, след проведената медикаментозна терапия съС.ието се е подобрило и оплакванията са намалели, не са налице настъпили усложнения и след двудневен престой в болницата се изписва с подобрение.

Изтъква се факта, че в представената с исковата молба епикриза се посочва, че Я. не е пожелал да бъде настанен в първата посетена от него болница в гр. *, МБАЛ - * и самоволно я е напуснал, въпреки препоръката на лекарите. Посочва се, че противно на твърденията в исковата молба, в представените медицински документи няма данни в МБАЛ - * на Я. да е поставена шийна яка. Чак на другия ден е отишъл до УМБАЛ - К.ич, гр. *, където са го приели за лечение на твърдените травми. Цялото това поведение на пострадалия Я. говорело, че съС.ието му не е било влошено, както се 5 твърди в исковата молба, описаните болки и страдания далеч не са били в такъв интензитет, след като пострадалия сам е преценил, че не се нуждае от болнично лечение в деня на катастрофата.

Видно от представените медицински документи, нямало данни за налична нетрудоспособност, противно на твърденията в исковата молба.

Оспорват се твърденията в исковата молба, а именно, че ищецът е изпитвал силни и поС.ни болки от фрактури, които се твърди, че е получил вследствие на претърпяното ПТП. От така представените медицински документи ясно се виждало, че подобни фрактури не са лекувани, няма оплаквания за силни и поС.ни болки, за които пострадалият да е съобщил и да е потърсил медицинска помощ, а още по-малко да са затруднили ежедневието на същия.

На следващо място се счита, че описаните в епикризата увреждания не водят до безпомощно съС.ие, както се твърди в исковата молба. Счита се, че съС.ието на пострадалия е силно преувеличено, за да има нужда същият от чужда помощ за елементарни битови дейности.

В заключение на горното намира, че ищецът не представя убедителни доказателства, от които да е видно, че сочените в исковата молба вреди са настъпили и са в причинно-следствена връзка с ПТП от 05.07.2020г.

Предвид периода на възстановяване на ищеца, социалноикономическото положение на страната ни и направеното възражение относно съпричиняване на вредоносния резултат, както и размера на минималната и средната работна заплата към момента на настъпване на уврежданията, ответникът счита, че предявения размер е неоснователно завишен. В този смисъл поддържа, че настъпилото процесно събитие не бива да се превръща в повод за материалното замогване на ищца, а последния следва да бъде обезщетен в границите на претърпените от него вреди.