Решение № 170 от 05.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Бургас, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20252120203704 по описа за 2025 година

Производството е по реда чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „М.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, против Наказателно постановление № ******-F******/********г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция ,,Оперативни дейности“ в ГД ,,Фискален контрол“ – ЦУ НАП-Бургас, с което за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ (Наредбата), вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС, му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 6500 лева.

Жалбоподателят оспорва обжалвания акт като незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че административнонаказващият орган не се е запознал с подаденото писмено възражение срещу АУАН, като с това са нарушени принципите на истинност и равенство между страните в административнонаказателния процес. Счита, че наказателното постановление е издадено от некомпетентен орган. Поддържа, че неправилно е приложен чл. 7, ал. 1 от Наредбата, тъй като жалбоподателят не е извършил нарушението, за което му е наложена имуществена санкция – фактическата обстановка, при която се твърди, че е извършено нарушение и фактите, свързани със самото нарушение са описани неточно, непълно и невярно. Поддържа, че дружеството не попада в кръга на задължените лица по чл. 3 от Наредбата, които визира чл. 7 от същата, като твърди, че дружеството попада в изключението на чл. 3, ал. 1 от Наредбата. Сочи, че административнонаказващият орган не е извършил индивидуализация на наказанието, което е наложил. Счита, че нарушението представлява маловажен случай. Моли, в случай, че наказателното постановление не бъде отменено на посочените основания, то да се измени, като бъде наложена имуществена санкция в минималния размер.

В съдебно заседание за дружеството жалбоподател, редовно призовано, се явява 1 надлежно упълномощен представител адв. М. Д. от АК - София. Моли за отмяна на НП по подробно изложените основания в жалбата, като посочва още едно процесуално нарушение, а именно различното посочване на годината когато е извършена проверката и кога е било извършено самото нарушение. Твърди, че в наказателното постановление, в акта и в протокола на няколко места е посочена 2024 г., а на други места се сочи 2025 г., като счита, че това ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй като не могат да се установят сроковете за давност за съставяне на акта. Претендират се разноски.

За административнонаказващия орган - Началник отдел „Оперативни дейности“Бургас, Дирекция ,,Оперативни дейности“ в ГД ,,Фискален контрол“ на НАП, редовно призовани, се явява юрк. Ч., която моли за потвърждаване на НП. Счита, че жалбоподателят е задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредбата. Сочи, че правилно обектът е бил определен от проверяващите като търговски, като дейността е такава, че се изисква да се отчита с фискално устройство. Поддържа, че не е налице никое от изключенията, предвидени в чл. 3 от Наредбата. По отношение на деня, в който е извършена проверката, счита, че става ясно, че това е било на ******** г., поради което несъответствието се дължи на явна фактическа грешка. Прави възражение за прекомерност по отношение на претендирания адвокатски хонорар. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Служители на НАП са извършили проверка, сред които бил и свидетелят И. И. – старши инспектор по приходите в ЦУ на НАП, на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС – апартамент за нощувки, находящ се в гр. С., местност А., хотелски комплекс „С.Т.“, стопанисван от дружеството жалбоподател. В хода на проверката е извършена контролна покупка – заплащане на капаро за 5 бр. нощувки на стойност 400 лева, които били заплатени в брой от св. И. и приети от управителя на дружеството жалбоподател – М.Г.. За извършената контролна покупка не бил издаден фискален бон или друг документ за придобития доход. След легитимация от органите на НАП е установено, че дружеството жалбоподател осъществява търговска дейност в обекта без регистрирано, монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство.

За извършената проверка и констатациите от нея св. И. и св. М. съставили Протокол за извършена проверка Серия АА № *******/********г. Протоколът бил разписан, като в него жалбоподателят е изложил възражения, с които сочи, че при резервацията по телефона дружеството е предложило банкова сметка, по която да бъде преведена сумата, но е последвал отказ за това. Допълнително били представени и обяснения от М.Г., управител на търговския обект.

На жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. При съставянето на акта представляващият дружеството е получил препис, като не били вписани възражения.

АНО, сезиран с преписката изцяло възприел изложените в акта факти, поради което издал обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласните доказателства събрани в хода на 2 съдебното производство. Съдът напълно кредитира показанията на св. И., които намира за логични, последователни и напълно кореспондиращи с останалия доказателствен материал.

От правна страна:

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН - видно от разписката (л.33) - НП е връчено на представител жалбоподателя на ******** г., а жалбата е депозирана на ******** г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за това са следните:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, което обуславя неговата отмяна. В тази връзка съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 42, т.

3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. В случая е налице неяснота по отношение на датата на извършване на нарушението. В АУАН и НП се твърди, че на ******** г. около 13:45 часа е извършена проверката от служителите на НАП, относно спазване на данъчното законодателство в търговския обект – апартамент за нощувки. В констатациите на АУАН и НП се посочва че контролната покупка за заплащане на капаро за 5 бр. нощувки на стойност 400 лева е извършена на дата ****, но посочената година е друга, а именно 2025 г. От посочените доказателства не се извежда по безспорен и категоричен начин приетата за осъществила се и отразена в АУАН и НП фактическа обстановка. Не става ясно на какво основание актосъставителят е приел, че проверката е извършена на ******** г. в 13:45 часа, а след това твърди, че контролната покупка е извършена на друга дата с различна година – ******** г. Нормите на чл. 42, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, въвеждат задължения за актосъставителя и наказващия орган да опишат в АУАН и НП датата и мястото, където е извършено нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Спазването на тези норми цели гарантиране на правото на защита на наказаното лице, като деянието следва да бъде описано по такъв начин, че за него да става ясно точно кога е извършено и при какви обстоятелства. Безспорно е и в теорията, и практиката, че АУАН е актът в административнонаказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване в процеса. Ето защо настоящият състав счита, че в случая не е безспорно установено кога е било извършено нарушението, което представлява допуснато от АНО съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на обжалваното наказателно постановление. Датата на извършване е съществен елемент на нарушението, който несъмнено следва да бъде установен с оглед гарантиране в пълен обем на правото на защита на установения като нарушител.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

3

На основание чл. 63д ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските. В случая право на разноски, предвид отмяната на НП, има жалбоподателят, който претендира разноски в размер на общо 763,55 евро, от които 613,55 евро за адвокатско възнаграждение и 150 евро възнаграждение за командировъчни и участие в открито съдебно заседание. Следва да се посочи, че съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се предвижда, че за защита по дела с интерес от 1 000 до 10 000 лв. – минималното възнаграждение е в размер – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. – т. е. в този случай минималното възнаграждение е в размер на 950 лева, превалутирани 485,73 евро, като в случая се претендира 613,55 евро, но предвид факта, че е направено възражение за прекомерност и процесуалното представителство се свежда единствено до изготвяне на жалба срещу НП и процесуално представителство, съдът намира, че определеният хонорар от 613,55 евро е завишен и следва да се присъдят разноски в минималния размер, а именно в размер на 485,73 евро, тъй като делото не се отличава от фактическа и правна сложност и приключи в рамките на едно съдебно заседание.

Неоснователна е претенцията за заплащане на пътни разходи на процесуалния представител на жалбоподателя в настоящото производство от 150 евро. Макар да са извършени във връзка с образуването и воденето на производството, разходите на страната за пътуване до адреса на съда не се включват в понятието за разноски, регламентирано в нормативната уредба. Под разноски в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия - депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и други подобни, т. е. разноските следва да се разбират като суми, които страната е заплатила във връзка с извършването на правните действия в процеса, докато разходите за извършване на фактическите действия на страните и техните процесуални представители, като например транспорт, разходи по повод пътуване до седалището на компетентния съд и други подобни, не представляват разноски, подлежащи на присъждане и стоят извън обхвата на отговорността за разноски. При това положение размерът на дължимите в настоящото производство разноски следва да бъде уважен до сумата от 485,73 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ******-F******/********г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция ,,Оперативни дейности“ в ГД ,,Фискален контрол“, с което на „М.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ 4