Определение № 456 от 19.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 456 гр. Пловдив, 19.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Радослав Радев Въззивно частно гражданско дело № 20265300500011 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба против определение №11403/09.09.2025г. по гр.д.

№17689/2024г. по описа на РС-Пловдив,ХХ гр.с-в,с което е оставена без уважение молбата по чл.248 от ГПК за изменение размера на присъденото адвокатско възнаграждение.Моли се за отмяна на определението и постановяване на друго,с което да се уважи молбата и да не се присъжда адвокатско възнаграждение или същото да бъде намалено.

В срока е постъпил отговор на частната жалба молбата от ответника адв.С. П.,с който счита жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства с оглед становището на страните,установи следното:

Производството по делото е било с правно основание чл.124 от ГПК,вр. с чл.22 от ЗПК и чл.55 от ЗЗД против горепосочения ответник.Приключило е с уважаване на исковите претенции спрямо него,като на процесуалния представител на ищеца са били присъдени разноски в размер на 800лв.

Така постановеното определение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди поради следното:

Действително делото е с ниска степен на фактическа и правна сложност,но същото е против ответника „Хепи Кредит“ ООД,с предишно наименование „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД по обективно съединени искове.НМРАВ и по специално разпоредбата на чл.7,ал.2 от същата предвижда заплащането на адвокатското възнаграждение да става при определени суми и определен минимум,какъвто в случая е 1 спазен.Това е така,защото чл.7,ал.2,т.1 предвижда заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 400лв. да става при интерес до 1000лв.В настоящия случай интереса е до 1000лв. и възнаграждението е правилно определено,тъй като исковете са два и са обективно съединени.Независимо,че произтичат от едно и също правоотношение,но касаят установителен иск и осъдителен иск.

Жалбоподателя сочи,че не следва да се присъжда възнаграждение за адвоката,тъй като е било във възможностите на страната да заплати адвокатски хонорар за явяването по делото.Не е в правомощията на съда да изследва отношенията между страната и адвоката и възможностите за заплащане на възнаграждение на адвоката от страната.Достатъчно е само да се посочи основанието,предвидено в закона по чл.38 от ЗА,за да определи съдът възнаграждението на адвоката за явяването по делото.Освен това следва да се посочи,че на всеки адвокат за положен труд се дължи възнаграждение,поради което искането за неприсъждане на адвокатско възнаграждение е неоснователно изначално.Единствено се касае до определянето на размера на възнаграждението,което е определено в минималния такъв,поради което не се налага корекция на размера.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №12403/09.09.2025г. по гр.д.№17689/2024г. по описа на РС-Пловдив,ХХ гр.с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2