Решение № 11 от 18.01.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Стара Загора, 18.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20215500501775 по описа за 2021 година

Производството е на основание чл.258- 273 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.225, ал.1 и 2 от КТ.

Делото е образувано по постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.2 от ГПК въззивна жалба вх.№ 2078/03.11.2021г. от ищецаслужител С.Д.И. от гр.С.З. против изцяло негативното за него Решение № 45/18.10.2021г., постановено по гр.д.№ 532/2021г. по описа на РС- гр.Раднево, обл.Старозагорска, с което са били изцяло отхвърлени предявените от него искове за признаване уволнението за незаконосъобразно, за неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа по чл.344, ал.1, т.1 и 2 от КТ, със законните последици от това. Счита, че така постановеното първоинстанционно

Решение се явява напълно немотивирано, незаконосъобразно и неправилно, като излага подробни фактически и правни съображения в тази насока в подкрепа на защитната си теза. С оглед на изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 от ГПК, моли настоящия въззивен съд да постанови решение, с което да отмените изцяло атакуваното изцяло негативно за него първоинстанционно Решение на РС- Раднево, и вместо него да постановите друго, с което да уважи изцяло всички предявени от него обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и 2 1 от КТ, ведно със законните последици от това, както моли да му се присъдят всички направените по делото разноски пред първата и въззивната инстанции.

Няма нови доказателствени искания пред настоящия въззивен съд. Не се явил жалбоподателя или негов процесуален представител и не е пледирал пред настоящата въззивна съдебна инстанция.

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК има постъпил писмен Отговор на въззивната жалба от работодателя- ответник „М.М.-и."ЕАД, ***, който е бил предупреден за законовите последици по смисъла на чл.133 от ГПК. Същият счита, че атакуваното Решение на РС- Раднево било напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, че въззивната жалба е изцяло неоснователна и недоказана, като излага своите подробни фактически и правни аргументи в подкрепа на защитната си теза. Моли да не се уважава в.жалба и да се потвърди изцяло атакуваното Решение на РС- Гълъбово, със законните последици от това. Претендира разноските си пред въззивната инстанция. Няма свои нови доказателствени искания пред въззивната инстанция. В този смисъл е и пледоарията на процесуалния му представителюрисконсулт.

Настоящият въззивен съд, като обсъди доводите на всяка от страните по делото, атакуваното първоинстанционно съдебно Решение, събраните по делото пред РС писмени и гласни доказателства и липсата на нови доказателства пред въззивния ОС- Ст.Загора, поотделно и в тяхната съвкупност, и приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин следното :

Видно от мотивите на атакуваното изцяло негативно за въззивникаработодател/ответник/ първоинстанционно Решение на РС- гр.Раднево, обл.Старозагорска, първоинстанционният съд при цялостната преценка на събраните от него писмени и гласни доказателства, правилно е преценил, че безспорно "М.М.И."-ЕАД, ***/като работодател/ и С.Д.И. от гр.С.З./като служител/ е било налице трудово правоотношение/ТПО/, въз основа на сключения между страните безсрочен писмен трудов договор № 20/23.06.2017г.

Видно от текста на процесната Заповед № 48/21.06.2021г. и от приложенията към нея, в рамките на дадения му 3- дневен срок по чл.193, ал.1, пр.2 от КТ, считано от датата на връчването му на съобщението на 01.03.2021г. на Писмо изх.№ ЧР-01-56/17.02.2021г., служителят- въззивник не е депозирал при работодателя си- въззиваем своите писмени обяснения, а 2 такива той е подал след изтичане на този 3- дневен срок, с вх.№ 2598/09.03.2021г., поради което и очевидно в текста на самата атакувана Заповед се съдържа текста „и непредставени писмени обяснения от лицето в указания 3- дневен срок“. Поради което не се установиха и доказаха оплакванията на жалбоподателя за неспазена разпоредбата на чл.193 от КТ при издаване на атакуваното от него Заповед. В тази връзка са налице и съответните мотиви в описателната част на атакуваното първоинстанционно Решение. Поради което в тази й част жалбата на служителя се явява неоснователна и недоказана, и следва да се остави без уважение, със законните последици от това.

Също така, в описателната част на атакуваното първоинстанционно Решение изрично е описано, че контролните анти- алкохолни уреди „дрегери“ в дружество- работодател са официално сертифицирани, минават проверки на всеки 6 месеца, като в конкретния случай с въззивника- служител е била направена и втора контролна проба с друг, втори дрегер, както и втора контролна проба със същия „дрегер“ на св. И.М., за да се убеди всеки от присъствалите на мястото на проверката, че уредът „дрегер“ работи правилно. Наред с това РС правилно е обсъдил и преценил, че от всички направени тествания на общо 10 работника, никой от тях не е оспорил резултатите от показанията на „дрегерите“. Дори нещо повече,- видно от събраните пред РС свидетелски показания на компетентните длъжностни лица от ЗБУТ към Р."Т.-1"- д-р К.Ч./ръководител на Служба „Трудова медицина“ в Р."Т.-1"/ и Д.П./главен инспектор ЗБР от отдел ЗБУТ в Р."Т.-1"/, същия този ден са били направени проби за алкохол и в други звена на дружеството- работодател, като всичко това напълно опровергава защитната теза на служителя- въззивник, че проверката за алкохол е била направена единствено и само, за да бъде той специално отстранен от длъжност. Поради което в тази й част въззивната жалба се явява неоснователна и недоказана, и следва да се остави без уважение, със законните последици от това.

Освен това, напълно мотивирано, обосновано и правилно РС е стигнал до заключението, че наличието на алкохол в организма на всеки служител/включително и на конкретния въззивник/ винаги и всякога представлява опасност, както за самия него, така и за хората, с които работи на работното си място. В тази връзка с явяването си на работа след употреба на алкохол служителят е нарушил редица нормативни разпоредби/законови, подзаконови и вътрешни/, съгласно които е задължение на работодателя да следи за спазване на здравословни и безопасни условия на труд и при 3 констатирано тяхно неизпълнение да налага съответните предвидени санкции. Видно от всички събрани пред РС писмени и гласни доказателства по делото е било установено по един несъмнен и безспорен начин, че въззивникът С.Д.И. умишлено и съзнателно е нарушил установената в дружеството- работодател трудова дисциплина, чрез поставянето си в положение в издишвания въздух да има алкохолно съдържание, независимо кога е приет от него този алкохол, чрез нарушаване на пропускателния и уведомителния режим, като не е съобщил на дежурния минен диспечер за здравословен проблем и съответно е напуснал работното си място в работно време, от което РС е правил единствено възможния фактически и правен извод, че в конкретния случай служителят е действал умишлено, с ясното съзнание за състоянието си, действия си и последици от тях за него и за работодателя му. Поради което и в тази й част въззивната жалба се явява неоснователна и недоказана, и следва да се остави без уважение, със законните последици от това.

В тази връзка РС в мотивите на атакуваното му Решение изключително подробно, задълбочено и изчерпателно е отразил всички детайли от всички събрани пред него писмени и гласни доказателства, както и е взел предвид становищата на страните по първоинстанционното дело, с което е бил изцяло спазен принципа на равнопоставеността им в съдебния процес, за да направи правилен и обоснован извод за тежестта на дисциплинарните нарушения на служителя И.. Наред с това наложеното най- тежко дисциплинарно наказание „уволнение“ напълно съответства на тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина и законосъобразността на упражненото право от работодателя по реда на чл.330, ал.2, т.6 от КТ.

Поради което въззивният съд счита, че атакуваното първоинстанционно Решение е изцяло мотивирано, законосъобразно и правилно, не се установиха и доказа твърдените от въззивника евентуални нарушения в самото Решение и в процедурите по съдебното дирене пред РС, при постановяването му не са допуснати сочените от въззивника- служител съществени процесуални нарушения, и то следва да се потвърди напълно, ведно с всички законни последици от това.

Ето защо предвид всички гореизложени съображения, настоящият въззивен съд счита, че атакуваното първоинстанционно Решение не страда от никое от сочените от жалбоподателя- служител нарушения и пороци, поради което процесната въззивна жалба следва да се остави изцяло без уважение и да се отхвърли напълно, като неоснователна и недоказана, ведно със 4 законните последици от това, като се потвърди атакуваното първоинстанционно Решение на РС- Раднево, като мотивирано, правилно, обосновано и законосъобразно, заедно с всички законни последици.

На основание чл.280, ал.2, т.3, пр.2 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, това въззивно съдебно Решение може да се обжалва в общия законен 1- месечен срок от датата на връчването му на всяка от страните, чрез настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, пред ВКС- гр.София.

Ето защо, воден от горните мотиви и на основание чл.258- 273 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 и чл.225, ал.1 и 2 от КТ, въззивният ОССт.Загора РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 45/18.10.2021г. по гр.д.№ 532/2021г. по описа на РС- гр.Раднево, обл.Старозагорска.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред, в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКССофия.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5