Определение № 2028 от 18.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2028 гр. София, 17.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20238002900774 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Юробанк България“ АД, чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 201/20.02.2023 г. по в. гр. д. № 387/2022 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 266003 от 05.10.2021 г., постановено по гр. д. № 11017/2019 г. по описа на Софийски градски съд, банката е осъдена да заплати на Й. М. Щ. 11 311.35 швейцарски франка и 67 528.84 лева - суми по погасителни вноски за периода 24.08.2014 г.

– 07.08.2015 г., недължимо заплатени от ищеца по Договор за кредит HL 39015 от 16.06.2008 г. поради разликата в обменния курс на еврото към швейцерския франк, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от 21.08.2019 г.

В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост, евентуално - за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, и се прави искане за неговото обезсилване или отмяна с произтичащите от това последици.

Недопустимостта на решението е обоснована с доводи, че в предходно развилото се производство между страните, предмет на гр. д. № 29627/2012 г. по описа на СРС, е прието, че не е налице основание да се претендира разликата от превалутиране на задължението на кредитополучателя в дължимата за погасяването на дълга валута при условията на договора, като спорът за основанието за възникване на правото на ищеца за заплащане на сумите от валутни разлики е решен със сила на пресъдено нещо и не може да бъде преразглеждан в настоящото производство.

1

Неправилността на решението е аргументирана с подробно изложени доводи, че въззивният съд в нарушение на чл. 145, ал. 1 ЗЗП при преценката дали оспорените клаузи на чл. 6, ал. 2 и чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор са неравноправни не е съобразил, че правните му изводи трябва да се основават на конкретните обстоятелства, които са съществували към момента на сключване на договора; въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, съгласно която решението трябва да се основава на приетите за доказани по делото обстоятелства; в нарушение на чл. 12 ГПК не е обсъдил всички изложени от страните твърдения и доводи, нито е обсъдил всички представени и относими към спора доказателства, в резултат на което е възприел невярна фактическа обстановка и в крайна сметка е достигнал до неправилни правни изводи; в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК съдът не е изложил мотиви въз основа на какви доказателства е приел, че оспорените клаузи от договора са неиндивидуално уговорени, неясни и неравноправни; в нарушение на чл. 202 ГПК съдът не е обсъдил цялостно, задълбочено и във връзка с другите доказателства основното и допълнително заключение на ССЕ; в нарушение на чл. 633 ГПК въззивният съд не е спазил указанията, дадени в задължителната за националните съдилища практика на Съда на Европейския съюз по тълкуването и прилагането на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Необосноваността на обжалваното решение касаторът извежда от твърдяната липса на логическа изводимост на фактическите констатации на съда от доказателствата по делото, вкл. по отношение на извода, че банката е разполагала с информация, но не е уведомила ищеца за динамиката в курса на швейцарския франк и за значението на тази валута в международните търговски операции, както и през периоди на несигурност и криза.

Към жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по следните въпроси, които според касатора са включени в предмета на спора и са обусловили решаващата правна воля на въззивния съд: 1. Длъжен ли е в мотивите на решението си въззивният съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не?; 2. Клаузата в договор за кредит в чуждестранна валута, която предвижда, че кредитът следва да се погасява във валутата, в която е договорен, представлява ли част от основния предмет на договора?; 3. Следва ли преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение?; 4. Изключва ли се отговорността на продавача или доставчика от 2 настъпването на събития след сключването на договора за кредит в чужда валута, които не зависят от волята на страните?; 5. Предполага ли изискването договорна клауза да е изразена на ясен и разбираем език при договорите за кредит банката да предоставя на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие?; 6. При преценка за спазването на изискването за добросъвестност на банката изисква ли се банката да представи на ищеца информация какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс?; 7. Към кой момент следва да се преценява дали дадена договорна клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договор за ипотечен банков кредит, сключен в чуждестранна валута?; 8. При наличието на какви доказателства за това, че банката е имала експертна компетентност и познания да предвиди глобалната финансова криза, може да се приеме, че клаузата за валутния риск в договор в чуждестранна валута може да доведе до значителна неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните?; 9. Как следва да бъде разяснен от кредитодателя валутният риск от сключване на договор в чуждестранна валута? и 10. При преценка за спазването на изискването за добросъвестност на банката изисква ли се банката да представи информация какви са очакваните прогнози относно промяната на чуждата валута на кредита спрямо курса на националната валута?

В подкрепа на заявеното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поддържано по поставения първи въпрос, касаторът се позовава на следната съдебна практика, в противоречие с разрешенията по която счита, че се е произнесъл въззивният съд: Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 1 от 13.VII.1953 г., ППВС № 1 от 10.Х1.1985 г., решение № 142 от 30.03.2020 г. по т. д. № 2970/2018 г. на ВКС, I т. о., решение № 221 от 08.02.2016 г. по гр. д. № 1453/2015 г. на ВКС, I г. о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 92 от 16.03.2012 г. по гр. д. № 980/2011 г. на ВКС, II г. о., решение № 323 от 27.09.2012 г. по гр. д. № 408/2011 г. на ВКС, I г. о., решение № 408 от 07.11.2011 г. по гр. д. № 1347/2010 г. на ВКС, I г. о., решение № 470 от 16.01.2012 г. по гр. д. № 1318/2010 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 134 от 02.12.2019 г. по т. д. № 2780/2018 г. на ВКС, I т. о.

По поставените въпроси от № 2 до № 6 допълнителният селективен критерий за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. второ ГПК се обосновава с противоречие на произнасянето на въззивния съд с решението на Съда на Европейкия съюз по дело С-186/16 и определението на Съда на Европейкия съюз по дело С-119/17.

По отношение на останалите въпроси, както и за въпроси № 5 и № 6 касаторът счита, че е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т.

3 ГПК, с изложени съображения за значението на същите за точното 3 прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Релевира се и самостоятелното основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, тъй като в мотивите на решението е посочено, че в предходно съдебно производство валидността на клаузата за съществуващия валутен риск е потвърдена и следователно има сила на пресъдено нещо по отношение на нейната валидност, но въпреки това съдът е приел, че същата клауза е неравноправна; решението е очевидно неправилно и поради несъобразяване от страна на съда на обстоятелствата, че в случая валутният риск обективно съществува, но резките промени във валутния курс на швейцарския франк са поради избухването на световната финансова криза през 2008 г., които не са били обективно предвидими към датата на сключване на договора.

Ответникът по касационната жалба – Й. М. Щ., чрез процесуалния си пълномощник, в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва наличието на твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване по подробно изложени в писмения отговор съображения. Претендира присъждането на разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, състав на ІІ-ро търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По основанията за допускане на касационно обжалване, съдът приема следното:

Няма вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо. След изследване на предмета на двете дела (по гр. д. № 11017/2019 г. на СГС, І ГО, 8 състав и това по гр. д. № 29627/2012 г. на СГС, І ГО, 34 състав) съставът на въззивния съд е приел, че в случая ищецът се позовава на недействителност на различни клаузи в договора, с различно съдържание от клаузите, по които е налице произнасяне с влязлото в сила решение на СГС, а осъдителните искове касаят различен период. Поради това обстоятелствата, включени в предмета на настоящото производство, представляват отделно основание за предявяването на иск и не се обхващат от силата на пресъдено нещо. Този извод на въззивния съд се подкрепя от данните по делото, тъй като видно от исковата молба искът не се основава на неравноправност на клаузата на чл. 22 от договора за кредит, по отношение на която спорът е бил предходно разрешен. Освен това, според мотивите на влязлото в сила решение във връзка с отхвърления иск за нищожност на посочената клауза, съдът е отчел, че същата е с характер на декларация и не притежава самостоятелно значение, доколкото рискът от промяната на курса на швейцарския франк изначално е за поелата дълга страна, респективно, че конкретно с нея не се извършва твърдяното недопустимо разместване на риска от икономически по-силната към икономически по-слабата страна. Кореспондиращи на влязлото в сила решение са изводите на въззивния съд по настоящото дело, че клаузите на чл.

4

22, ал. 1 и ал. 2 от договора са с декларативен характер и сами по себе си не създават преки задължения за кредитополучателя, тъй като размерът, начинът на усвояване и погасяване на кредита са уредени в други клаузи, намиращи се в чл. 1, чл. 2, чл. 6 и чл. 8, както и че клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1 и ал. 4, чл. 6, ал. 2 и чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договора следва да се тълкуват в съвкупност, предвид тяхната взаимна обвързаност. С оглед горното липсва и наведената от касатора очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт, основана на доводи за формирана сила на пресъдено нещо относно действителността на клаузите по понасянето на валутния риск изцяло от потребителя.

По отношение на формулираните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.