Решение № 16928 от 31.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16928 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110127631 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от В. С. С. срещу „Би Енд Джи Кредит“ ООД.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че между него и ответника “Би Енд Джи“ ООД е сключен договор за паричен заем № 300872451 от 19.03.2024 г., съгласно който заемодателят е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 300 лв., срещу задължение за заплащане на сумата в общ размер от 450 лв., в която съобразно чл. 9, ал. 1 ДПК е включена сумата от 90 лв. – такса за бързо разглеждане. При тези твърдения моли съдът да се произнесе с решение с което да осъди ответника да му заплати сумата от 90 лв. – платена без основание по процесния ДПК, като такса за бързо разглеждане. Претендира разноски за производството.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който не изразява становище по основателността на иска.

Сочи единствено, че не оспорва факта, че ищецът е заплатил сумата от 90 лв. за допълнително действие „Бързо разглеждане“ по договор за паричен заем № 300872451 от 19.03.2024 г. Прави възражение за прекомерност на адв. хонорар на ищеца, който моли да бъде присъден в минимален размер, съобразно материалния интерес по делото и липсата на правна и фактическа сложност.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на 1 ответника да заплати на ищеца сумата от 90 лв. – платена без основание и получена от ответника като такса за „Бързо разглеждане“ по договор за паричен заем № 300872451 от 19.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.05.2025 г. до окончателното плащане.

За основателността на предявения иск, в тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване разместване на имуществено благо – сумата от 90 лв., в резултат на което неговото имущество е намаляло с посочената сума, а съответно ответникът се е обогатил. При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума, респ. за задържането й С изготвения проект за доклад по делото, обективиран в Определение № 18044/13.05.2026. – обявен за окончателен, без възражения, съдът е отделил като безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните по делото следните обстоятелства: 1/ между страните е сключен договор за паричен заем № 300872451 от 19.03.2024 г.; 2/ в чл. 9, ал. 1 на ДПК е договорено заплащане на сумата от 90 лв. – такса за бързо разглеждане; 3/ ищецът е заплатил на ответника сумата от сумата от 90 лв. – такса за бързо разглеждане по договор за паричен заем № 300872451 от 19.03.2024 г.

Процесният договор, представлява договор за потребителски кредит (ДПК) по смисъла на чл. 9 ЗПК. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 ЗПК, са нарочно посочени, императивно установени реквизити, които ДПК следва да съдържа, в това число – общият размер на кредита и условията за усвояването му, лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Видно от съдържанието на чл. 9, ал. 1 от Договор за кредит с № 300872451 от 19.03.2024 г., вр. т.7.3. от раздел V на ОУ, страните са договорили и предоставянето на услуга „Бързо разглеждане“ на искането за кредит (до 2 часа в рамките на работното време), срещу такса в размер на 90 лв., която сума също е разделена на равни части и добавена на месечните вноски, съобразно погасителен план.

Съгласно чл. 5 от ДК, размерът на кредита е 300 лв. при ГПР 26,63% и годишен лихвен процент 39,78%, като сборът от главница и възнаградителна лихва в общ размер на 315 лв. е разсрочено за плащане на месечни вноски.

След като бъдат прибавени вноските за таксите „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ (чл. 9, ал. 2 ДПК), общият размер на задължението възлиза на сумата от 450 лв., като съгласно погасителния план следва да бъде изплатено на 3 бр. месечни вноски – една вноска на стойност 90 лв. и две вноски от по 180 лв. всяка.

Настоящият съдебен състав намира, че т.нар. услуга „Бързо разглеждане“, представлява действие свързано с усвояването на кредита, 2 поради което процесната договорка противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради което и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК същата е нищожна, само на това основание.

По естеството си таксата не представлява възнаграждение за самостоятелна допълнителна услуга, различна от дейност на кредитора по предоставяне на кредита. Съгласно чл. 3, ал. 2 кредиторът разглежда постъпилата заявка за кредит в срок от 7 работни дни, считано от деня, следващ подаването й, и дава становище дали я одобрява или отхвърля.

Следователно разглеждането и преценката на заявката са част от самата дейност на кредитора, предхождаща и обуславяща предоставянето на кредита.

Уговореното в чл. 9, ал. 1 „Бързо разглеждане“ не представлява различна по естеството си услуга, а единствено ускорено извършване на същото действие.

Обстоятелството, че договорът определя услугата като предоставяна по изрично желание на кредитополучателя, не променя този извод. За квалификацията на едно плащане като такса по чл. 10а ЗПК е определящо действителното естество на действието, за което то се събира, а не използваното от кредитора наименование или обстоятелството, че потребителят формално е заявил желание за извършването му. Когато срещу възнаграждението кредиторът поема единствено задължение да извърши побързо действие, което е част от собствената му дейност по разглеждане и отпускане на кредита, не е налице самостоятелна допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. В този смисъл уговорката води до прехвърляне върху потребителя на разход за дейност, която кредиторът извършва във връзка с предоставянето на кредита и която не може да бъде основание за самостоятелно възнаграждение извън предвидената от закона цена на кредита.

Клаузата на чл. 9, ал. 1 от договора следователно противоречи на императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК и е нищожна на основание чл.

26, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

До същия извод води и съотношението между размера на предоставения кредит и размера на процесната такса. При отпусната главница от 300 лв. за ускореното разглеждане на заявката е определено възнаграждение от 90 лв., т.е. в размер на 30 % от главницата, при положение че самото разглеждане на заявката представлява присъща дейност на кредитора. Размерът на плащането сочи, че чрез формално обособяване на „допълнителна услуга“ фактически се увеличава цената, която потребителят заплаща във връзка с получаването на кредита. Доколкото клаузата, въз основа на която процесната сума е заплатена, е нищожна, то същата не е породила целените правни последици и не представлява годно правно основание за преминаването на имуществената облага от патримониума на ищеца в този на ответника. Плащането на сумата от 90 лв. е извършено при начална липса на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Получаването на сумата от ответника е безспорно, а последният нито твърди, нито доказва по делото друго валидно основание за нейното задържане, поради което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

3

По разноските.

При този изход на спора право на разноски възниква и единствено за ищеца. Такива се претендират, съобразно списък по чл. 80 ГПК в общ размер на сумата от 531,68 лв., от която 50 лв. – заплатена държавна такса, 480 лв./245,42 евро с ДДС – адвокатско възнаграждение, заплатено изцяло и в брой съобразно ДПЗС и 1,68 лв. – банкова такса.

Ответникът своевременно е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно, доколкото хонорарът не съответства на действителната фактическа и правна сложност на спора, ниския материален интерес и ограничения обем на осъществената процесуална дейност.

Производството е образувано по един осъдителен иск с цена от 90 лв. за недължимо платена такса по договор за потребителски кредит, като между страните не са спорни нито сключването на договора и съдържанието на процесната клауза, нито извършеното плащане. Ответникът не е оспорил основателността на предявения иск, по делото не са събирани гласни и/или експертни доказателства. С оглед на изложеното и като съобрази характера и обема на действително извършената адвокатска работа, съдът намира, че справедлив и съответстващ е размерът от 100 евро, до който на основание чл.

78, ал. 5 ГПК следва да бъде намалена отговорността на ответника за заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, да заплати на В. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Ш.“ № *, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от 46,02 евро, представляваща платена без основание такса за „Бързо разглеждане“ по договор за потребителски кредит № 300872451/19.03.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.05.2025 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, да заплати на В. С. С., ЕГН **********, сумата от 126,42 евро – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4