Решение № 983 от 20.07.2020, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер ІІІ-182 20.07.2020 година град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски Окръжен съд Трети състав

На тридесети юни година

2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

2. Йорданка

Майска-Иванова

Съдебни заседатели:

Секретар

Жанета Граматикова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова в.гр.дело номер 1044 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 5201/31.01.2020г. на БРС от „А1 България“ ЕАД, със седалище в гр.София и адрес на управление: район „Илинден“, *** , с ЕИК № *********, със съдебен адрес гр. София, пл.“Света Неделя“ № 4, ет. 4, адв.

Десислава Цветкова, против решение № 3762/23.12.19г. по гр.д.№ 1273/19г. БРС, с което е отхвърлен предявеният от дружеството против М.Г.М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.Б., ж.к.“С.“, бл.*, ет.**, ап.**, иск за установяване на част от вземане в полза на дружеството за следните суми по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4249/14.11.2018 г. по ч.гр.д. № 8181/2018г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата 592.70 лева - главница, включваща вземане за главница в размер на 314.58 лв., съставляващо сбор от 120лв. – дължима сума за месечни вноски за предоставен апарат на изплащане Samsung Galaxy Xcover 3 Black MAT 5 по фактури за периода от 25.01.2017г. до 26.07.2017г. и 194.58 лв. – дължима сума за предоставени електронни съобщителни услуги за сим карти за номера ********** и ********** за периода от 25.01.2017г. до 26.06.2017г., плюс главница за неустойката от 278.12 лв., ведно със законната лихва върху сборната главница от 592.70лв., считано от подаване на заявлението – 08.11.2018г., както и съответните разноски в исковото производство. Твърди, че обжалваното решение не е правилно. Излага подробни аргументи. Моли да бъде отменено и постановено ново, с което искът бъде уважен. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна - М.Г.М. с ЕГН **********, постоянен адрес: гр.Б., ж.к.“С.“, бл.*, ет.**, ап.** оспорва жалбата чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адв.Ив.Ковдев.

Моли решението на БРС да бъде потвърдено. Излага аргументи. Няма доказателствени искания.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Предявеният иск пред районния съд е с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.79 ЗЗД.

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба от „А1 България“ ЕАД против М.Г.М.. Ищецът е твърдял, че е сключил с въззиваемата договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги и продажба на движима вещ - Samsung Galaxy Xcover 3 Black MAT 5. Срокът на всеки от договорите е 2-годишен, като поради преустановяване от страна на М. на изпълнението на задълженията й, търговецът е упражнил правото си на предсрочно прекратяване. В резултат от това въззиваемата е останала задължена за суми, за които въззивникът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4249/14.11.2018 г. по ч.гр.д. № 8181/2018г. по описа на Бургаския районен съд При връчването на заповедта от съда е установено, че въззиваемата не живее на посочения по заповедта, а съответно и по трите процесни договора, адрес. Така връчването е извършено по реда на чл.47, ал.5 ГПК. На основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в редакцията преди изменението с ДВ бр.100/2019г., на кредитора е дадено указание да установи вземането си по исков ред. Ето защо по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК е предявен настоящият иск, с който кредиторът желае да установи вземането си от М. за упоменатите суми. Въззивникът твърди, че са дължими. Ангажирани са доказателства.

Искът е оспорен от въззиваемата, чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител. На първо място е въведено възражение за изтекла погасителна давност на дължимите суми. Оспорени са сключените договори, като се твърди, че М. не е страна по каквито и да е договори с въззивника. Оспорен е подписът й по приложените документи. Освен това се е позовала на разпоредбата на чл.147а ЗЗП с твърдение, че не й е връчен екземпляр от ОУ на търговеца, ето защо те не я обвързват. Заявява несъответствие на сумите по цитираната по-горе заповед с описаните по петитума на исковата молба. На изложените основания моли искът да бъде отхвърлен.

По повод направените възражения е направено уточнение на иска. Депозирана е молба вх.№ 35499/15.08.19г., в която въззивникът е уточнил иска така, както е описано по-горе, а именно: че е предявен частичен иск за сумата от 592.70 лева - главница, включваща вземане за главница в размер на 314.58 лв., съставляващо сбор от 120лв. – дължима сума за месечни вноски за предоставен апарат на изплащане Samsung Galaxy Xcover 3 Black MAT 5 по фактури за периода от 25.01.2017г. до 26.07.2017г. и 194.58 лв. – дължима сума за предоставени електронни съобщителни услуги за сим карти за номера ********** и ********** за периода от 25.01.2017г. до 26.06.2017г., плюс главница за неустойката от 278.12 лв., ведно със законната лихва върху сборната главница от 592.70лв., считано от подаване на заявлението – 08.11.2018г., както и съответните разноски в исковото производство.

По основателността на заведения иск и на въззивната жалба съдът прие следното:

По делото е приложен договор № ********* от 15.12.2015г., съгласно който въззивникът се е задължил да предоставя на М.М. електронни съобщителни услуги при условията на Приложение № 1 към същия договор – стр. 43-49 по гр.д.№ 1273/19г. БРС за телефонен номер ********** за срок от 2 години, при избран от потребителката тарифен план „Трансфер S“ с месечна такса в размер на 12.50лв. без ДДС или 15лв. с ДДС. Договорът е влязъл в сила на 15.12.2015г. Договорът е индивидуален и в т.5.4. от Заключителните му разпоредби страните са се съгласили в случай на подписването на същия договор или на приложенията към него с дигитален подпис, значението на подписите им да се приравни на саморъчно положени такива. Освен това със следващата клауза – т.5.5. М. е декларирала, че е запозната и съгласна с приложимите Общи условия на търговеца.

На същата дата – 15.12.2015г., е сключен и втори договор № ********* – стр.51-54 по с.гр.д., за продажба на изплащане на описаното в него устройство - Samsung Galaxy Xcover 3 Black MAT 5, за сума от 288лв. с включена 10.21% годишна лихва. Дължимото плащане е разсрочено, по волята на страните, на 24 месечни вноски, първата от които платима на датата на подписване на договора, а останалите 23 броя вноски в размер на 12лв. всяка – дължими с ежемесечната фактура за остатъка от срока на договора.

В договора е инкорпориран приемо-предавателен протокол, удостоверяващ изявление на абоната за получаването на апарата. Този договор също се преценява от съда за индивидуален такъв и също като предходния включва в т.18 изразено от двете страни съгласие в случай на подписването на същия договор или на приложенията към него с дигитален подпис, значението на подписите им да се приравни на саморъчно положени такива.

С трети договор № ********* от 13.11.2016г., въззивникът се е задължил да предоставя на М.М. електронни съобщителни услуги при условията на Приложение № 1 към същия договор – стр. 55-63 по гр.д.№ 1273/19г. БРС за телефонен номер ********** за срок от 2 години, при избран от потребителката тарифен план „Мtel безкрай XL Коледа 2016“ с месечна абонаментна такса от 23.99лв. с ДДС, намалена с промоционална отстъпка от 20%, с допълнително активиран пакет за трафик на мобилни данни и изходящи повиквания на стойност от 1лв. Договорът е влязъл в сила на 13.11.2016г. Договорът също е индивидуален такъв и също като предходните включва в т.4.3. изразено от двете страни съгласие в случай на подписването на същия договор или на приложенията към него с дигитален подпис, значението на подписите им да се приравни на саморъчно положени такива. Освен това съдържа и декларация на абоната за запознаване и съгласие с ОУ на оператора.

С допълнение към Приложение № 1 към горния договор М. е договорила допълнителен пакет от 3000 МВ трафик на данни за мобилен интернет на максимална скорост в мрежата на оператора– Екстра за телефонен номер ********** с месечна абонаментна такса от 4лв. с ДДС. Договорът е влязъл в сила на датата на подписване на допълнението – 13.11.2016г. и е със срок от 2 години.

Между страните е безспорно изпълнението на договорите до края на 2016г.

Видно от приложените по делото фактури, предоставянето на услугите на абоната е било спряно през м. февруари, 2017г., поради неплащане в срок на дължимите суми за периода 23 декември 2016г. - 22 януари 2017г. Понеже срокът за плащане по договорите е до 15 дни от датата на издаване на фактура, а тя е 25-то число на месеца за отчетен период 23-то число на предходния – 22-ро число на текущия, следва заключение, че въззивникът е преустановил предоставянето на електронните съобщителни услуги, след 22.02.2017г.

Съдът приема горния извод на основание отразеното във фактурите, от които е видно, че за периода 23.02.2017г. – 22.03.2017г., а и следващите, няма никакво потребление.

При така установената фактическа обстановка и по основателността на предявения иск съдът приема следното:

Както бе описано по-горе, с депозирания отговор срещу исковата молба процесуалният представител на въззиваемата е оспорил съществуването на облигационно отношение между страните. Заявил е, че М. не е положила подпис по приложените и цитирани от съда договори. В тази връзка е поискал съда да задължи ищеца да представи техните оригинали. В изпълнение на горното въззивната страна е приложила договорите на електронен носител, но доказателствената им стойност отново е оспорена от въззиваемата страна в контекста на ЗЕДЕУУ, като се твърди, че дори файловете в представения от въззивника диск да се счетат за електронни документи, то следва да се считат за неподписани, ако не са подписани от страните с криптиран електронен подпис.

По повод горното възражение съдът приема следното:

Съгласно чл.2, ал.1 ЗЕДЕУУ електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията.

Електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис (чл. 3, ал.

1 ЗЕДЕУУ, вр. с чл. 3, т. 35 от

Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета). Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ).

Съгласно чл.13, ал.1 ЗЕДЕУУ електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство.

Доколкото процесните договори съдържат в електронна форма лични данни на въззиваемата (три имена, ЕГН, адрес, телефон, номер на лична карта), а и са подписани, следва да се приеме, че те носят нейния електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ. Фактът, че сключването на договорите не е предпоставено от притежание на квалифициран електронен подпис от страна на потребителя, води до извод, че страните са постигнали съгласие да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен, каквато възможност ЗЕДЕУУ предвижда изрично в разпоредбата на чл.13, ал.4 с.з. Още повече, че както съдът посочи по-горе, всеки един от договорите съдържа изрична клауза за приравняване на положения електронен подпис на саморъчен такъв.

От горното следва заключение, че са налице частни диспозитивни документи, носещи подписа на страната и ползващи се с доказателствена сила само относно авторството на изявлението - чл. 180 ГПК. Оспорването на автентичността им от страната, положила подпис, възлага на същата страна доказателствената тежест по реда на чл.193 ГПК, за да установи, че подписът е неистински - Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев.