Определение № 870 от 24.09.2020, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 870

24.09.2020 г.

Окръжен съд – С.З.

Град С.З.

I Граждански състав

На 24.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай И. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20205500503059 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ,,И.Ф.“ ЕООД, ЕИК № 201196810, със седалище и адрес на управление: гр.София, ***, представлявано от законния си представител Б.Н., чрез юрк.А.Г., против разпореждане № 3975/05.05.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 1369/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу С. Н. И. .

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, поради постановяването му при неправилно приложение на закона и необоснованост.

Претендира се отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и присъждането на разноски.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,И.Ф.“ ЕООД – гр.София за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу С. Н. И. от гр.С.З. за сумата от 711,12 лв. - главница; 197,45 лв.

– договорна лихва за периода от 20.09.2018 г. до 12.02.2019 г., 5,93 лв. – лихва за забава за периода от 12.02.2020 г. до 12.03.2020 г., законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението в съда – 29.04.2020 г. до изплащане на вземането.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за предоставяне на кредит от разстояние № 220425/21.08.2018 г., сключен между заявителя и длъжника, по силата на който дружеството е предоставило на С.И. кредит в размер на 800,00 лв., а последната се задължила да върне заетата й сума, ведно с договорна лихва, неустойка и разходи за извънсъдебно събиране, разпределени на 18 бр. вноски, съгласно погасителния план към договора за кредит.

От представените към заявлението договор за предоставяне на кредит от разстояние № 220425/21.08.2018 г. и общи условия към него е видно, че същите не са подписани от страните.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението като е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона, т.к. договорът за кредит е недействителен поради неспазване на предвидената в закона форма за действителност.

1

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2 т.2 от ГПК, заповед за изпълнение не се издава, ако искането е в противоречие със закона.

В случая искането си за издаване на заповед за изпълнение заявителят е основал на договор за потребителски кредит, сключен от разстояние.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги, в това число и потребителски кредити, от разстояние са регламентирани в ЗПФУР.

Съгласно § 2 от ДР на ЗПФУР този закон въвежда разпоредбите на Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и Съвета за продажба от разстояние на финансови услуги, а от Преамбюла на Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и Съвета се установява, че целите на приемането й се отнасят до приемане на мерки, имащи за цел постепенно консолидиране на общия пазар, които трябва да допринесат за постигането на високо равнище на защита на потребителите, в съответствие с членове 95 и 153 на ДФЕС.

Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние-едно или повече.

Анализът на чл.6 от ЗПФУР и чл.2 б.“А“ от Директива 2002/65/ЕО на Европейския парламент и Съвета сочи, че използването на средства за комуникация от разстояние обхваща включително времето и на сключване на самия договор.

Разпоредбата на §1 т.1 от ДР на ЗПФУР дава легална дефиниция на понятието „финансова услуга“ - всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги.

Доколкото предоставянето на потребителски кредити представлява вид кредитиране, то следва да се приеме, че договор за потребителски кредит може да се сключва от разстояние по реда на ЗПФУР, като в тази връзка Законът за потребителския кредит /ЗПК/ допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в разпоредбите на чл.5, ал.9, ал.10 и ал.13 предвижда специфични задължения за кредитора, касаещи предоставянето на стандартен европейски формуляр и преддоговорната информация на потребителя.

Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК предвижда, че договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора, а разпоредбата на чл.11, ал.2 предвижда, че общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.

Чл.11, ал.1 от ЗПК предвижда задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, като съгласно т.27 подписите на страните са част от това задължително съдържание.

1 т.10 от ДР на ЗПК дава легална дефиниция на понятието „траен носител“ - всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до 2 него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.

Идентично е и легалната дефиниция на понятието „траен носител“, дадена в §1 т.3 от ДР на ЗПФУР - всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява информация, изпратена лично до него, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява идентичното възпроизвеждане на съхранената информация, в т.ч. флопи дискове, CD-ROM, DVD или хард диск на компютъра на потребителя, на който е съхранено електронното съобщение.

От анализът на цитираните норми следва да се направи извод, че предвидената в чл.10, ал.1 от ЗПК писмена форма за действителност на договора за потребителски кредит е спазена и в случаите когато той е обективиран на друг траен носител, в т.ч. и под формата на електронен документ.

Разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗПФУР вменява в тежест на доставчика доказването, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете по чл.12, ал.1 или ал.2; и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.

Чл.18, ал.2 от ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 от Търговския закон /ТЗ/, а за електронните изявления – ЗЕДЕУУ.

Чл.293 от ТЗ предвижда, че за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон, като изявлението по сключването на търговската сделка е нищожно, ако не е отправено в установената от закон форма.

Писмената форма се смята за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава възможност да бъде възпроизведен.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗЕДЕУУ законът урежда електронния документ и електронните удостоверителни услуги, а по силата на ал.2 той не се прилага относно сделки, за които по закон се изисква квалифицирана писмена форма.

Нормата на §1 т.1 от ДР на ЗЕДЕУУ дефинира "квалифицираната писмена форма" като форма за действителност или доказване на изявлението, при която законът предвижда допълнителни изисквания към писмената форма, като нотариална заверка на подписа, нотариален акт, саморъчно изписване на изявлението, участие на свидетели или длъжностни лица при извършване на изявлението или други.

Чл.2, ал.1 и ал.2 и чл.3, ал.1 от ЗЕДЕУУ предвиждат, че електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, представлява електронен документ.

Същото се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕУУ – чрез електронен подпис, а именно всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.

По смисъла на закона подписан документ е само този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, но страните могат да се съгласят да придадат в отношенията помежду си на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. /чл.13, ал.4 ЗЕДЕУУ/

Предвидената в ЗПК възможност договорът за потребителски кредит да бъде писмено обективиран на различен от хартиен носител обуславя извода, че по отношение на договорите за потребителски кредит, сключени от разстояние, ЗПФУР се 3 явява специален закон, а с оглед на това – че самият договор може да бъде обективиран под формата на електронен документ.

Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК не предвижда квалифицирана писмена форма за договора за потребителски кредит, т.к. изискването договорът да е сключен по ясен и разбираем начин произтича от предвидената в чл.143 - 148 от ЗЗП обща потребителска защита срещу неравноправни клаузи, а допълнителното изискване всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора онагледява минимално необходимите условия, за да се приеме, че е налице сключване на договора по ясен и разбираем начин.

В случая съгласно изявленията на заявителя процесният договор за потребителски кредит с длъжника е бил сключен от разстояние, поради което писмената му форма за действителност следва да се счита спазена и когато е възпроизведен на друг траен носител, в това число флопи дискове, CD-ROM, DVD или хард диск на компютъра на потребителя, на който е съхранено електронното съобщение.

Изводи за неспазена писмена форма на договора не могат да се направят и въз основа на представените към заявлението договор за предоставяне на кредит № 220425 и общи условия към него, които са обективирани на хартиен носител.

Принципът на служебното начало, уреден в чл.7, ал.4 от ГПК предвиждаща задължение на съда да следи за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Разпоредбата на чл.410, ал.3 от ГПК /обн. в Д.В. бр.100 от 2019 г./ предвижда, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Това изискване е въведено от законодателя с оглед задължението на съда по чл.

411, ал. 2, т. 3 ГПК /обн. в Д.В. бр. 100/2019 г. / служебно да извърши проверка за наличието на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител /т. е. проверка за неравноправност по чл. 143-148 ЗЗП/.

Съдът освен това е длъжен да извърши и служебна проверка относно съответствието на искането със закона и добрите нрави.