Определение № 1316 от 16.09.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1316 гр. Благоевград, 16.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

София Икономова

Полина Дянкова като разгледа докладваното от София Икономова Въззивно частно гражданско дело № 20261200501118 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.413, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 20499/21.08.2026 г., подадена от „Юробанк България“ АД, EИК 000694749, чрез адв.Д. М. със съдебен адрес в гр. София, ул.„***“ № 54, офис 9, насочена против Разпореждане № 5101/07.08.2026 г., постановено по ч.гр.д.№ 2165/2026 г. по описа на РС – Благоевград, което е отхвърлено заявлението на „Юробанк България“ АД, EИК 000694749 за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката, против длъжника С. С. С., ЕГН **********, за вземания по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта EMLN - 19541890, сключен на 07.09.2022г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и С. С. С., както следва: 1/ сумата от 11 989.59 евро, - представляваща неплатена главница за периода от 15.07.2025 г. до 16.07.2026 г. по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта EMLN - 19541890, сключен на 07.09.2022 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и С. С. С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението - 27.07.2026г. до окончателното погасяване; 2/ сумата 1 от 610.46 евро, представляваща договорна лихва за периода от 15.07.2025 г. до 27.01.2026 г.; 3/ сумата от 138.46 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 15.07.2025 г. до 16.07.2026 г.; 4/ сумата 92.68 евро, представляваща начислена такса за периода от 15.07.2025 г. до 16.07.2026 г., както и сторените по делото разноски.

Недоволен от разпореждането е останал жалбоподателят, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока.

Заявява, че първоинстанционния съд е излязал извън пределите на проверката, която може да извършва в заповедното производствто, съобразно предвиденото в чл.411 от ГПК. В тази връзка се сочи, че РС е формирал категорични изводи за нищожност на отделни клаузи и за недействителност на целия договор за кредит на основание чл.22 ЗПК, за приложимия размер на реалния годишен процент на разходите, за задължителния характер на сключената застраховка, както и за размера и погасителния ефект на извършените от длъжника плащания, въпреки че тези изводи фактически такива и изискват доказване, каквото в едностранното и формално заповедно производство е процесуално невъзможно.

По същество се оспорват изводите, че застраховката по договора е задължително условие за сключване на договора за кредит. Жалбоподателят поддържа становище, че застрахователната премия, която е посочена в погасителния план към договора не е включена в главницата и не се олихвява.

Развива подробни съображения в тази насока, позовавайки се на конкретно заложените параметри по кредита.

Допълнително се позовава на отразеното в стандартния европейски формуляр, в който е даден отрицателен отговор на въпроса „Изисква ли се за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлагани условия задължително сключване на договор за застраховка, свързан с договора за кредит, или друг договор за допълнителна услуга“. Освен това, според жалбоподателя, застраховката може да бъде прекратена по всяко време по искане на самия застрахован, като прекратяването настъпва от датата на искането на застрахования за прекратяване и е предвидено възстановяване на неизползваната част от еднократно финансираната премия. С оглед на това се заявява, че възможността за едностранно прекратяване от потребителя по всяко време е логически несъвместима с извод, че застраховката е 2 задължително условие за получаване на кредита, още повече, че не се променя размера на дължимите главница и лихва по отделните вноски така както са първоначално договорени.

Жалбоподателят твърди, че в случая застраховката обезпечава процесния кредит, като качеството на кредитора като ползващо лице е същностен белег на всяка застраховка за обезпечение на кредит по чл.382 КЗ и не превръща застраховката в задължително условие за отпускането му. Обръща се внимание и на съдържанието и покритията по застрахователния договор, по който ползващо се лице е самият застрахован, с изключение на риска „смърт“.

В жалбата се аргументира и становище, че посочения в договора ГПР отразява точно разходите по кредита, вкл. и предвидената такса ангажимент от 500.00 лв., която по същността си не попадав в забраната по чл.10а, ал.2 ЗПК Жалбоподателят оспорва изводите на РС, че липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР и че не са посочени взетите предвид допускания. В тази насока се цитира чл.3 от условията по договора, в който е записано, че началната дата за изчисляване на годишния процент на разходите е датата на подписване на договора и че се приема, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна, и че договорът е валиден за целия срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него. Според жалбоподателя, това са именно допусканията по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и на Приложение № 1 към ЗПК, като законът не изисква в договора да бъде възпроизведена математическата формула за изчисляване на годишния процент на разходите. Изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е за посочване на годишния процент на разходите, на общата дължима сума На самостоятелно основание разпореждането на РС-Благоевград се оспорва и поради факта, че дори и въззивният съд да приеме за правилни изводите на първоинстанционния съд за недействителност на договора, то на основание чл.23 ЗПК се дължи чистата стойност на кредита в размер на 29 500.00 лв., като погасителният план няма действие между страните, а сумата е изискуема веднага и без покана на основание чл.23 ЗПК във връзка с чл.55 ЗЗД. С оглед на това и на извършените от длъжника плащания до момента, които възлизат на 7 239.20 евро, то остават дължими 7 843.91 евро – сума, представляваща непогасен остатък от чистата стойност на кредита..

С оглед на това, от въззивния съд се иска да отмени обжалваното 3 разпореждане № 5101/07.08.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 2165/2026 г. по описа на Районен съд Благоевград и вместо него да постанови издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за претендираните суми. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, депозирано от заявителя „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 срещу длъжника С. С. С., ЕГН **********, за вземания по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта EMLN - 19541890, сключен на 07.09.2022г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и С. С. С., както следва: 1/ сумата от 11 989.59 евро, - представляваща неплатена главница за периода от 15.07.2025 г. до 16.07.2026 г. по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта EMLN - 19541890, сключен на 07.09.2022 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и С. С. С., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението - 27.07.2026г. до окончателното погасяване; 2/ сумата от 610.46 евро, представляваща договорна лихва за периода от 15.07.2025 г. до 27.01.2026 г.; 3/ сумата от 138.46 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 15.07.2025 г. до 16.07.2026 г.; 4/ сумата 92.68 евро, представляваща начислена такса за периода от 15.07.2025 г. до 16.07.2026 г., както и сторените по делото разноски.

С атакуваното разпореждане е отхвърлено изцяло като неоснователно заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК с мотиви, че договорът, от който заявителят черпи права е нищожен поради наличие на пороци по чл.22 от ЗПК. В основата на изводите на районният съд са предвидената такса ангажимент и сключената застраховка по кредита, нейния задължителен характер и участието й при формиране на ГПР, за който е прието, че не отразява точно разходите по кредита.

4

При така установеното от фактическа страна, въззивният състав на ОС Благоевград излага следните правни доводи:

Подадената от „Юробанк България“ АД жалба е допустима, като депозирана в предвидения в чл.275 вр. чл.279 ГПК срок и от изхождаща от легитимирана страна с правен интерес.

Разгледана по същество, жалбата е частично снователна по следните съображения:

Според чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

До такъв извод е достигнал РС- Благоевград, за да откаже издаването на исканата заповед. За отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика.

Ето защо приложението на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността по исков ред да докаже правата си по потребителския договор, в който случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо с участието и на двете страни и при условията на състезателност.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която завителя черпи права. Според чл.411, ал.2, т.2 ГПК, при разглеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът служебно извършва проверка дали искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави, а т.3 от същата разпоредба /нова, публикувана в ДВ бр. 100 от 20.12.2019 г./ предвижда такава и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В настоящия случай, процесният договор за кредит е сключен при действието на ЗПК, а длъжникът несъмнено има качеството на „потребител“ по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което съдът е задължен служебно да следи за спазването на неговите императивни разпоредби. Ето защо, като е изпълнил 5 тези свои задължения, районният съд не е превишил правомощията си и не е нарушил съдопроизводствените правила.

По същество следва да се отбележи, че според настоящия състав от представения договор за кредит, сключен на 07.09.2022 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и С. С. С., не може да се направи извод, че застрахователната премия, която е част от предвидените анюитетни вноски е включена в главницата и е олихвявана с договорения годишен лихвен процент.

Въпреки това, според настоящия състав правилни и законосъобразни са изводите на РС-Благоевград, че в случая застраховката е била задължително условие за предоставяне на кредита. В представения по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /част III, т.3/, е посочено, че за получаване на кредита или за получаването му при конкретно предлаганите условия не се изисква сключване на договор за застраховка, свързан с договора за кредит, или друг договор за допълнителна услуга, а единствените разходи, свързан с договора, са таксата ангажимент и възнаградителната лихва по него, която е с фиксиран размер. Това изявление обаче само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че липсва обвързаност между кредита и застраховката по него, както и че последната не представлява разход по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПК. В тази насока е възприетото от ВКС в определение № 1374 от 18.05.2026 г., постановено по т.д.№ 591/2026 г. по описа на ВКС, I т.о., ТК, в което е отразено, че формалното посочване, че сключването на застраховка не е задължително условие за предоставянето на кредита, не е достатъчно да изключи само по себе си съобразяването на застрахователните премии като действителен общ разход по кредита, чието неотразяване в годишния процент на разходите е достатъчно да обоснове недействителност на договора. При преценката за недействителност съдът следва да вземе предвид всички разпоредби на договора и общите условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на допълнителни услуги или се цели възнаграждението за заетата сума да бъде изведено извън рамките на договора. Тълкувайки клаузите на договора в този контекст, съдът не може да не отчете факта, че застрахователният договор е сключен със свързано с 6 кредитора лице, като няма данни на кредитополучателя да е предоставена възможност за избере сам застрахователно дружество и с оглед специфичните условия, които се предлагат на пазара. Това навежда на извод за генериране на допълнителна печалба чрез предоставяне на услуга към договора за кредит.