Решение № 930 от 28.11.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 930 гр. ***, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петина Кр. Николова при участието на секретаря Мариана Любч. Митева като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело № 20253630101794 по описа за 2025 година

Предявени са два иска с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД – за връщане на даденото по нищожен договор.

Делото е образувано по искова молба, подадена от И. К. К. с ЕГН ********** от гр.

***, със съдебен адрес: адв. Мирослав Михайлов от АК-Пловдив, срещу „***“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „***“, представлявано от С.Р.Я. – изп. директор и „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „***“, представлявано от И.М.Ш. – управител. В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил договор за потребителски кредит № 2641599 от 19.09.2022 г. с „***“ ЕАД, по който страните договорили предоставяне на кредит с 200 лв. главница и 10 лв. възнаградителна лихва. Във връзка с договора за кредит бил сключен с „***“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 19.09.2022 г. Сумите по двата договора били платени от ищеца. Ищцата твърди, че посоченият в договора за кредит ГПР не отговаря на действителния, тъй като при изчисляването му не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Посочено е още, че предвид факта, че гарантът е дъщерно дружество на кредитора, то сключването на договора за предоставяне на поръчителство представлява заблуждаваща търговска практика. Според ищцата договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради липса на основание, тъй като противоречи на добрите нрави, представлява нелоялна търговска практика и е неравноправен. Моли като установи нищожността на двата договора да осъди „***“ ЕАД да върне недължимо платеното от ищцата по нищожния договор за кредит в размер на 10 лв., както и да осъди „***“ ЕООД да върне недължимо платеното от ищцата по нищожния договор за предоставяне на поръчителство в размер на 50 лв.

1

В съдебно заседание ищцата или неин процесуален представител не се явяват.

Поискали са разглеждане на делото в тяхно отсъствие и са изложили аргументи, че поддържат изложеното в исковата молба. Моли съда да присъди и възнаграждение за адвокатска защита при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Извършили са намаляване на иска срещу „***“ ЕАД до размера от 1,66 лв. и срещу „***“ ЕООД до размера от 31,75 лв.

В предоставения на ответника „***“ ЕАД едномесечен срок за отговор е постъпил такъв, с който исковете са оспорени по същество. Признава се, че при изчисляване на ГПР не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, но считат, че с това не е нарушен ЗПК, тъй като това не представлявало задължителен разход по кредита.

Иска съда да отхвърли исковете изцяло. При условията на евентуалност моли съда да уважи иска частично, тъй като единственото платено над размера от главницата от ищцата била договорната лихва в размер на 1,66 лв. Моли за намаляване и на адвокатското възнаграждение в този смисъл. Оспорено е и правото на ищцата да получи безплатна правна помощ по чл. 38 ЗА.

В предоставения на ответника „***“ ЕООД едномесечен срок за отговор е постъпил такъв, с който исковете са оспорени по същество. Признава се, че при изчисляване на ГПР не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, но считат, че с това не е нарушен ЗПК, тъй като това не представлявало задължителен разход по кредита.

Твърди, че уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство възлиза на 31,75 лв. Иска съда да отхвърли исковете изцяло. Моли за намаляване и на адвокатското възнаграждение в този смисъл. Оспорено е и правото на ищцата да получи безплатна правна помощ по чл. 38 ЗА.

В съдебно заседание двамата ответници не изпращат представител, поискали са разглеждане на делото в тяхно отсъствие. Молят съда да отхвърли исковете по посочените в отговорите им причини. В условията на евентуалност са поискали определяне на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в справедлив размер по-малък от този по наредбата.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 19.09.2022 г. И. К. К. и „***“ ЕАД сключили договор за паричен заем № 2641599. С договора страните уговорили, че „***“ ЕАД предоставя на И. К. К. сумата от 200 лв. в заем. Видно от съдържанието на цитирания договор, страните договорили, че предоставената като кредит сума ще бъде върната на кредитора в срок до 03.10.2022 г., ведно с възнаградителна годишна лихва в размер на 19,92 %. Общо дължимата сума по кредита, представляваща сбор от главница и договорна лихва, възлизала в размер на 201,66 лв. Годишният процент на разходите бил изчислен в договора на 22,28 %.

В чл. 4 от договора за паричен заем потребителят се е задължил да предостави едно от следните обезпечения: банкова гаранция с бенефициер „***“ ЕАД в 10-дневен срок от подаване на 2 заявлението; да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „***“ ЕАД дружество-поръчител в срок от 48 часа от подаване на заявлението.

Съгласно ал. 2 на тази клауза, ако в указаните срокове потребителят не представи обезпечение, се счита, че заявлението му не е било одобрено.

Въз основа на този текст от договора за паричен заем И. К. К. сключила на 19.09.2025 г. договор за предоставяне на поръчителство с „***“ ЕООД. Съгласно този договор дружеството се задължило да стане поръчител за плащане по процесния договор за паричен заем срещу възнаграждението от 31,75 лв., което следвало да бъде заплатено ведно с вземането по договора за кредит. Заплащането ставало по начините, установени в договора за кредит.

Така общо дължимите от ищцата суми възлизали на 233,41 лв. Между страните няма спор, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е включено при изчисляване на ГПР.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е заплатила общо сумата в размер на 233,41 лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че подлежи на връщане даденото без основание или с оглед неосъществено или на отпаднало основание. В конкретния случай ищецът твърди, че е дал нещо без основание – че е платил суми: 1/ от 1,66 лв. (всички задължения с изключение на главницата) без основание, тъй като сключеният договор за кредит бил нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и 2/ от 31,75 лв. без основание, тъй като сключеният договор за предоставяне на поръчителство бил нищожен поради липса на предмет.

Съдът счита на първо място, че вземанията по процесния договор за кредит се основават на договор, сключен с потребител, тъй като длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, във вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите. По тази причина по отношение на процесния договор е приложим действащият Закон за потребителския кредит, разпоредбите на чл. 143 – 148 от ЗЗП, уреждащи неравноправните клаузи, както и Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът е длъжен да направи служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи или такива противоречащи на закона или добрите нрави.

Основното възражение на ищеца е, че възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не е включено при изчисляване на ГПР.

За отговор на този въпрос е необходимо да се изследва съдържанието на понятията „обща сума, дължима от потребителя“, „общ размер на кредита“ и „общи разходи по 3 кредита за потребителя“. И трите понятия имат своята легална дефиниция в § 1 от ДР към ЗПК, които съвпадат с дефинициите на тези понятия, дадени в чл. 3 от Директива 2008/48/ЕО – ако има някакви разлики, които не са в интерес на потребителя, съдът следва да приложи определенията според Директивата вместо националното законодателство.

Понятието „обща сума, дължима от потребителя“ според § 1, т. 2 от ДР към ЗПК и чл. 3, б.

„з“ от Директива 2008/48/ЕО представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. Понятието „общ размер на кредита“ означава горната граница (максималният размер, респ. лимит) или общата сума, предоставена по договора за кредит. Понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ включва всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

От съдържанието на процесния договор за паричен заем става ясно, че по същество с него се налага на заемополучателя задължението да сключи договор за поръчителство, за да получи кредита. Изискването за предоставяне на гаранция е безсмислено – ако лицето разполагаше с тази сума, нямаше да се налага да иска заем. Така по силата на договора за заем осигуряването на поръчителство представлява услуга, свързана с договора за кредит, по смисъла на член 3, буква ж) от Директива 2008/48, и доколкото сключването на договора за предоставяне на поръчителство е задължително за самото получаване на кредита (в противен случай отпускането на сумата ще бъде отказано според чл. 4, ал. 2 от договора), свързаните с този договор разходи са част от „общите разходи по кредита за потребителя“ съгласно тази разпоредба. Следователно съгласно член 3, буква и) от Директива 2008/48те трябва да се вземат предвид при изчисляването на ГПР. С оглед на това съдът намира, че разходите по договор за предоставяне на гаранция, чието сключване е наложено на потребителя с клауза в подписания от него договор за заем, които водят до увеличаване на общия размер на дълга, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ и следователно в обхвата на понятието „ГПР“. Тези изводи се основават и на решение по дело С-337/23 на СЕС, където съдът изрично е разтълкувал разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО в точно този смисъл.

Предвид това и в кръга на извършената проверка съдът установи, че е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 1 от ЗПК, като размерът на ГПР е некоректно посочен в договора за кредит. Съдът счита, че при изчисляване на ГПР ответникът е следвало да включи и стойността на дължимото от длъжника възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция.

Воден от гореизложеното, съдът намира, че на основание чл. 22, предл. второ от ЗПК и с оглед тълкуванието на т. 7 от решението по дело С-337/23 на СЕС договор за потребителски кредит № 2641599 от 19.09.2022 г., сключен между И. К. К. и „***“ ЕАД, е 4 изцяло нищожен като противоречащ на императивна норма от закона.

Нищожността на договора за кредит води до нищожност на договора за предоставяне на гаранция, тъй като същият се явява без предмет. Съдът обаче счита, че той е нищожен и поради противоречие със закона и добрите нрави. Клаузата, която изисква неговото сключване представлява нелоялна търговска практиката и неговото сключване също представлява такава нелоялна търговска практика. От друга страна сключването на този договор има за цел заобикаляне на законовите ограничения за ГПР.

Във връзка с обезпечението потребителят има право да избере единствено между банкова гаранция (т.е. трябва да разполага със сума в размер на кредита) или поръчителство от одобрено от „***“ ЕАД за поръчител юридическо лице. Така реално кредиторът принуждава потребителя да сключи договор за обезпечение на вземането по договора за кредит със свързано с него лице, което увеличава тежестта по самия договор. Освен това справка в Търговски регистър относно собствеността и представителството на дружеството поръчител „***” ЕООД сочи, че едноличен собственик на капитала му е „***“ ЕАД – дружеството заемодател. Категорично се налага извод за наличие на свързаност между заемодателя и дружеството-поръчител. Възможността за отпускане на кредит в настоящия случай е обвързана и то с възмезден договор за поръчителство със свързано с кредитора лице. Кредиторът-заемодател е длъжен да направи предварителна преценка за платежоспособността на кандидатстващия за заем, за която дейност не се дължат такси (чл.