Определение № 983 от 30.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 983 гр. София, 30.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Вера Чочкова като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно дело № 20241000601105 по описа за 2024 година

Постъпили са частни жалби от Г. П. Д. и Д. П. Д. срещу определение № 2179 на Софийския градски съд, Наказателно отделение, 39 състав от 16.07.2024 г. по НЧД № 3724/2024 г., с което е потвърдено постановление от 23.03.2024 г. на Софийска градска прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 617/2022 г. по описа на СО-СГП, прокурорска преписка № 21218//2022 г. по описа на СГП.

И с двете частни жалби се прави идентично искане за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за извършване на допълнителни процесуални действия, като се назначи нова СМЕ със специалисти по ортопедия и травматология, нефрология, анастезиология и реанимация и инфекционист. Прави се искане също да им бъдат предоставени копия от медицинската документация, както и копия от СМЕ на труп и КСМЕ и протоколи от извършени разпити на свидетели, за да могат да формулират своите въпроси относно причината за смъртта на С. и кои са конкретно наказателноотговорните лица от лекарите и медицинските сестри., ангажирани с лечението на С..

В частните жалби се навеждат идентични доводи за незаконосъобразност и необоснованост на първостепенния съдебен акт.

И двамата жалбоподатели излагат еднакви възражения за това, че в определението на съда безкритично повтаря постановлението на прокурора за прекратяване на ДП. Сочи се, че съдът не е посочил какви точно искания са отправили пострадалите към разследването и, че не е оценил показанията на разпитаните по делото свидетели. Подчертава се, че съдът безкритично приема становището на вещото лице, не се изяснява как и кога е възникнала вътреболничната инфекция /ВБИ/ Клебсиела пнеумоние, по какъв начин и кога починалият П. С. се е заразил с Ковид 19. Акцентира се и на това, че СГС не търси наказателна отговорност на конкретно длъжностно лице – дежурен лекар, приемащ лекар или лекуващ лекар нито в УМБАЛ „св. Анна”, нито в Болница „Токуда”. Сочи се, че не са били разпитани д-р И., проф. В. Я. и д-р А. Р.. Пространно се описват различни действия, които са предприели близките на починалия П. С. за неговото лечение, кои лечебни заведения са посетили, с кои лекари са срещали и какво е било отношението на лекарите към тях.

1

Изразява се несъгласие със заключението в постановлението за прекратяване, че са били спазени правилата на добрата медицинска практика при оказаната медицинска помощ и извършения цялостен диагностичен и лечебен процес. Прави се оплакване, че разследването не е проведено обективно, всестранно и пълно и че не са изяснени редица въпроси, свързани с проведеното на починалия лечение, а те са от съществено значение за правилното решаване на делото.

Софийският апелативен съд, като се запозна с обжалваното определение, с доказателствените материали по делото, и като обсъди доводите, изложени в частните жалби, намери за установено следното.

Частните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени от лица, които имат правата на пострадали лица от престъплението, за което наказателното производство е водено.

Разгледани по същество, частните жалби са основателни.

Досъдебното производство № 617/22 г. по описа на СО-СП е било образувано с постановление от 07.11.2022 г. за това, че на 06.11.2022 г. в гр. София е била причинена по непредпазливост смъртта на П. Д. С. поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност - престъпление по чл. 123, ал.1 от НК.

В хода на воденото досъдебно производство не са били предявявани обвинения по реда на чл. 219 от НПК на конкретно лице.

В постановлението за прекратяване на наказателното производство, прокурорът е извел фактическа обстановка, обективно установена въз основа на събраните на фазата на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства. Видно е от материалите по делото, че са били разпитани в качеството на пострадали - Г. Д., Д. Д. и И.

С.. В качеството на свидетели са били разпитани множество медицински лица, които са имали отношение към лечението на починалия П. С.. В хода на досъдебното производство са били приобщени и значителни по обем медицински документи от УМБАЛ „Света Анна" АД - София и „Болница Токуда", препис-извлечение от удостоверение за наследници, смъртен акт, справка от ИА „Медицински надзор".

В хода на досъдебната фаза на процеса са били назначени и изготвени СМЕ и КСМЕ.

От събраните доказателствени източници първостепенният съд е извел следната фактическа обстановка.

На 17.09.2022 г. П. Д. С. паднал в дома си. В следствие на падането счупил тазобедрена става и ударил главата си. На 19.09.2022 г. бил хоспитализиран в УМБАЛ „Св.

Анна" АД - София, където на 21.09.2022 г. му е била извършена операция по смяна на тазобедрената става. На 26.09.2022 г. пациентът бил изписан без назначено следоперативно лечение и без катетър. На 27.09.2022 г., след като получил подуване в корема и не можел да уринира, в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" на С. му бил поставен катетър. На 01.10.2022 г. дъщерята и съпругата му били диагностицирани с „Ковид 19". Въпреки че С. бил с отрицателен тест, личният му лекар препоръчал да проведе превантивно съответното лечение.

На 06.10.2022 г. на С. му били свалени конците. Манипулацията била извършена от медицинска сестра, но в дома му. Няколко дни след това пациентът получил втрисане и вдигнал висока температура. Извиканият екип на ЦСМП му направил тест за „Ковид 19", който отново бил отрицателен. Личният лекар назначил лечение с антибиотик „Зафацет" от 400 мг. за 10 дни, а повикан частен лекар му изписал „Ципрофлоксацин" срещу евентуална уроинфекция и венозни вливания на разтвори. Медицинска сестра, която била намерена от близките на С., поставила абокат, а самите вливки ги правели близките му. На 14.10.2022 г. общото състояние на С. отново се влошило и отново бил извикан екип на ЦСМП. Екипът отново направил Ковид тест, който бил отрицателен, и поставил диагноза „Остра вирусна 2 инфекция".

Поради продължаващо влошаване на състоянието му, на 21.10.2022 г., С. бил хоспитализиран в болница „Токуда". В урината му била изолирана бактерия „Клебсиела пнеумоние". Въпреки проведенето антибиотично лечение, пациентът продължил да се оплаква от болки в областта на операцията на крака. Била направена ехография на ставата и пункция под ехографски контрол. Изтеклото вещество било дадено за изследване и в него била изолирана същата бактерия. Близките на С. заплатили платен пакет до 31.10.2022 г., за да може той да остане под наблюдение, тъй като здравната пътека за уроинфекция била изтекла.

След изписването си от болница „Токуда", С. преминал през спешен кабинет на УМБАЛ „Св. Анна" АД - София, след което бил приет в отделението по ортопедия. На 02.11,2022 г. близките му били уведомени, че С. е с положителен тест за „Ковид 19", а на 06.11.2022 г. били уведомени, че той е починал в следствие на усложнения от „Ковид 19".

Въззивният съд, както и първостепенният счита, че очертаната фактология по делото кореспондира със събраните в хода на досъдебното производство доказателствени материали. В рамките на воденето разследване са били събрани множество доказателства и доказателствени средства, които съответстват на крайния извод на прокурора, че липсва пряка причинно-следствена връзка между предприетата интервенция по смяна на тазобедрената става на С., проведеното след това лечение и настъпилата смърт на пациента.

Заключенията на изготвените по делото експертизи са отговорили на поставените въпроси.

Независимо от това обаче, нужно е да се подчертае, че разследването не е проведено всестранно и пълно.

Съобразно разпоредбата на чл. 243, ал. 5 НПК първостепенният съд е бил длъжен да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване.

Първоинстанционният съд обаче не е сторил това с нужното внимание, предоверил се е на изразеното становище от прокурора в постановлението и сам е постановил определение, което не е добре обосновавано, с оглед заложените в закона стандарти. Принципно това е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното определение, тъй като първата инстанция не е извършила задълбочен анализ на доказателствените източници и не е забелязала пропуските в разследването, които показват, че за разкриване на обективната истина не са положени всички възможни усилия.

Софийският апелативен съд намира, че държавното обвинение е длъжно да изложи прецизни и съобразени с доказателствените материали по делото съображения във връзка с отговорите на поставените на експертите задачи, съответно да ги съпостави с тези, на които вече е даден отговор в другите експертни заключения.

Принципно съдът няма законова възможност да подмени волята на прокурора в процеса на формиране на собственото му вътрешно убеждение по въпросите, подлежащи на доказване в настоящото производство и съставляващи предмет на обвинението по чл. 123, ал. 1 от НК и в производството по чл. 243 от НПК поначало има само контролни правомощия. В настоящия казус важното е, че постановлението, с което се слага край на наказателното производство, следва да дава достатъчно обоснован отговор, както на въпросите, касаещи обективната и субективна съставомерност на деянието, за което е образувано, така и на всички възражения на пострадалите.

В съставеното постановление прокурорът, а също така и първостепенният съд в своя акт, са подходили до известна степен формално и са се задоволили единствено да посочат декларативно кои лица са разпитани като свидетели, какви писмени доказателства са събрани, да опишат отделни фрагменти от изготвените експертни заключения, но задълбочена и ясна оценка на същите не е дадена заедно и поотделно. Липсата на анализ от фактическа страна на събраната по делото доказателствена съвкупност и липсата на задълбочени правни изводи в прокурорския акт, не дават възможност на съдебния състав да реализира правомощията си по чл. 243, ал. 4 от НПК.

3

Безспорно е, че лекарската професия е правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Диспозицията на чл. 123 от НК е бланкетна и същата следва да се запълни от норма, регламентираща правилата, по които следва да се извършва съответната дейност, представляваща източник на повишена опасност. От обективна страна трябва да бъдат установени конкретни нарушения на определени нормативно предвидени правила за упражняване на дейността посредством действие /при предписано бездействие/ или бездействие /при предписано действие/, както и наличието причинно-следствена връзка между деянието - действие или бездействие на дееца и настъпилия противоправен резултат.

Задълбоченият анализ на експертните заключения обаче, какъвто не е направен нито от прокурора, нито от първостепенния съд, сочи че съществуват някои съществени пропуски.

Така заключението на КСМЕ дава отговори на поставените с постановлението за назначаването й въпроси и изяснява причината за смъртта на П. С., но внимателният му прочит показва, че са налице неясноти и пропуски.

Нужно е било да се изясни защо не е извършен преглед от лекар в постоперативния период и било ли е предложено на близките на болния друго по-щадящо оперативно лечение /операция на бедрената шийка само с винтове/. Следвало е да се изясни, ако е било предприето по-щадящото лечение, каква е възможността да възникне инфекцията, констатирана при починалия П. С.. При положение, че в заключението на КСМЕ е отразено, че не е открито точно описание на рентгенологичната находка, е било необходимо да се открие рентгеновата снимка и да се разчете от лекар специалист в тази област. Нужно е да се изясни и била ли е необходима ревизия на извършената вече операция.

Във връзка с изясняване на посочените по-горе важни обстоятелства за правилния изхода на делото следва да се извърши повторен разпит на д-р И. извършил операцията, както и да се разпита в качеството на свидетел проф. Я. от Болница „Токуда”, за това какво мнение е дал и какви медицински мерки е препоръчал, изпълнили са неговите указания и ако не са, защо.