Решение № 801 от 10.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 801 гр. Пловдив, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20255330202749 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-ЗМВР-07/04.03.2025г., издадено от Началник 01 РУ при ОД МВР – Пловдив, с което на Р. Т. М., ЕГН:

**********, от гр.**** на осн. чл.258 ал.1 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.258 ал.1 вр. с чл.69 ал.2 от ЗМВР.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява от пълномощника си адв.П., който заявява, че поддържа жалбата си. В последната, както и в съдебно заседание навежда твърдения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като единствения му довод за това е, че АУАН не бил съставен в присъствието на жалбоподателя. Предвид на това моли съда да отмени обжалваното постановление, като претендира направените по делото разноски.

Въззиваемата страна – Началник на 01 РУ при ОД МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. Прилага писмено становище, като предлага жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно, правилно и обосновано. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка 1 с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 18.09.2024г. около 10:00ч. в гр.Пловдив, бул.„Никола Вапцаров“ № 91 в сградата на 01 РУ при ОД МВР – Пловдив, жалбоподателят Р. М., който бил редовно призован, на осн.чл.69 ал.1 от ЗМВР с връчена лично срещу подпис призовка с № 432р-18700/2024г. на дата 16.09.2024г. в присъствие на свидетели Д. Е. и П. Н. от призоваващ орган ст. пол.К., не се явил в сградата на 01 РУ – Пловдив за осъществяване на административнонаказателен процес за извършено нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ на 14.09.2024г., на потвърдена от М. дата и час да се яви в сградата на 01 РУ – Пловдив на 18.09.2024г. в 10:00ч. Жалбоподателят Р. М. не се явил в сградата на 01 РУ – Пловдив на 18.09.2024г. в 10:00ч., след като бил редовно призован, съгласно чл.69 ал.2 от ЗМВР, без да има основателна причина за това. Нарушението било определено като такова по чл.258 ал.1 вр. с чл.69 ал.2 от ЗМВР, поради което на жалбоподателя М. бил съставен АУАН № 409038/12.12.2024г., въз основа на който и облажваното наказателно постановление № 24-ЗМВР07/04.03.2025г.

Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин както от приложените по делото писмени доказателства, така и от гласните такива.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел бе разпитан актосъставителя И. Д. К., от чийто показания се установява, че лично връчил призовка на жалбоподателя Р. М. за да се яви по административнонаказателно производство, но не се явил. Имало изпратени множество покани до него, на различни адреси, но не бил открит. След това съставил АУАН в отсъствие на жалбоподателя, който не бил намерен на известния адрес. След това свидетеля изпратил АУАН за връчване и бил връчен за подпис на територията на 06 РУ – Пловдив. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото.

При така изложената по делото фактическа обстановка Съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл.69 ал.1 от ЗМВР „Полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определените им с този закон правомощия“. А съгласно ал.2 на същия член „Полицейските органи писмено уведомяват гражданите за призоваването. В съобщението изрично се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване“. В настоящият случай по несъмнен и категоричен начин се доказва, че жалбоподателят Р. М. е бил призован, като лично му е била връчена срещу подпис призовка с № 432р-18700/2024г. на дата 16.09.2024г. в присъствие на свидетели Д. Е. и П. Н. от призоваващ орган ст. пол.К., с което последният го призовал да се яви на потвърдена от М. дата и час в сградата на 01 РУ – 2

Пловдив на 18.09.2024г. в 10:00ч. По делото се установи по категоричен начин, че жалбоподателя М. не се явил на датата на призоваване в сградата на 01 РУ – Пловдив, с което е осъществил нарушението по чл. 258 ал.1 от ЗМВР.

Следва да се отбележи, че административният орган е положил сериозни усилия да призове жалбоподателя М., който е бил търсен и на оставения от него телефонен номер на 18.09.2024г. и на 19.09.2024г., като не отговарял на позвъняванията. На 19.09.2024г. е бил посетен постоянния и настоящ адрес на жалбоподателя в гр.****, но не бил открит, а по данни на негови близки жалбоподателят бил в Република Турция. От направени справки за задгранични пътувания се установява, че за септември 2024г. жалбоподателят М. не е напускал пределите на Р България. В следващите дни са правени отпити от полицейските служители за открИ.е на М., като се свързали с негови роднини, които обяснявали, че М. е в Турция, а след това в Германия и така не съдействали за неговото намиране. За всички действия на полицейските органи за изготвени докладни записки и писмени покани, приложени към административната преписка.

В хода на съдебното производство от страна на представителя на жалбоподателя се наведоха твърдения, че АУАН не бил съставен в присъствието на жалбоподателя, което счита за съществено процесуално нарушение. Съдът счита това оплакване за неоснователно. По административната преписка са налице множество доказателства, че полицейските органи са предприели множество действия по издирване и призоваване на жалбоподателя, за да осъществят задълженията си по закон.

На постоянният му адрес жалбоподателят не е бил открит, като от докладните записки се установява, че е установена неговата майка, която е заявявала, че няма да посочи точен адрес на сина й, който живеел в Пловдив, но и да знаела, няма да го предостави. Полицейските органи са посещавали адреса на съпругата на жалбоподателя в гр.****, където също не бил открит, за което били съставени докладни записки. По делото се установява по категоричен начин, че жалбоподателят Р. М. съвсем умишлено и целенасочено се е криел от полицейските служители, не е отговарял на обажданията по телефона, нито е открИ. както на постоянния и настоящ адрес, така и на адреса на съпругата му. Има данни, че именно близките на жалбоподателя са опитали да заблудят полицейските органи, че жалбоподателя е в Р Турция или в Германия, при положение, че по административната преписка има доказателства, че Р. М. няма данни да е напуснал пределите на страната. Всичко това води до извода, че жалбоподателя умишлено е целял да се укрие и да не бъде установен, за да бъде призован и в негово присъствие да му бъде съставен АУАН, с което явно е целял да злоупотреби с правата си с цел да не му бъде ангажирана административнонаказателната отговорност.

По делото се установява по категоричен начин, че административният орган е спазил задълженията си по чл.40 от ЗАНН при съставяне на АУАН, като след многократни опити да открие и призове жалбоподателя е предприел действия по чл.40 ал.2 от ЗАНН и е съставил АУАН в негово отсъствие. Съдът 3 счита, че не са налице процесуални нарушения при съставяне на АУАН, който правилно е съставен по реда на чл.40 ал.2 от ЗАНН. След връчването на нарушителя лично на 14.02.2025г. е съставено и обжалваното наказателно постановление.

За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение съгласно разпоредбата на чл.258 ал.1 от ЗМВР е предвидено административно наказание

ГЛОБА до

300 лева.

В конкретния случай административнонаказващият орган е определил наказание под средния размер, към минималния, а именно глоба в размер на 100 лева. Следва да се отбележи, че този размер е съобразен както с поведението на нарушителя, така и с последващите му действия по укрИ.е, тъй като умишлено не се отзовавал на повикванията, не бил установяван на адреса му, негови близки също се опитали да го прикрият, предоставяйки невярна информация на полицейските органи. Съдът приема, че административният орган е определил наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което съдът приема, че не е допуснато нарушение от наказващия орган при решаване на въпросите по наказанието.

Предвид това и гореизложените мотиви, Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид изхода от спора, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.

С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-ЗМВР07/04.03.2025г., издадено от Началник 01 РУ при ОД МВР – Пловдив, с което на Р. Т. М., ЕГН: **********, от гр.**** на осн. чл.258 ал.1 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение по чл.258 ал.1 вр. с чл.69 ал.2 от ЗМВР.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4