Решение № 3947 от 23.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3947 гр. София, 23.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Десислава Пл. И. като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20241100508174 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №5754/01.04.2024г., постановено по гр.д. №42596/2023г. по описа на СРС, 48 състав, е осъден ответникът „ЗК Лев инс“ АД да заплати на ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД по иск с правно основание чл.411 от КЗ сумата от 704,19 лева, представляваща регресно вземане във връзка със заплатено застрахователно обезщетение по заведена при ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД щета №44012132226979/30.09.2022г. (с включени ликвидационни разноски) по застраховка „Каско+“ и „Помощ на пътя“ по застрахователна полица №440121213145091 за вреди, причинени на л.а. „Опел Корса“ с рег. №**** в резултат на настъпило ПТП на 29.09.2022г. около 16:30 часа, в гр. Костинброд, на ул. „Петър Берон“, с участието на л.а. „Рено Клио“ с рег. №****, чиято гражданска отговорност към датата на събитието е била застрахована при ответника „ЗК Лев инс“, ведно със законната лихва от 31.07.2023г., като е отхвърлен искът за разликата над този размер до първоначално предявения от 1408,38 лева, като неоснователен. Осъден е ответникът „ЗК Лев инс“ АД да заплати на ищеца „ДЗК – Общо застраховане“ ЕАД по иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 35,66 лева, 1 представляваща мораторна лихва за периода от 27.02.2023г., вкл. до 30.07.2023г., вкл. върху присъдената главница от 704,19 лева, като е отхвърлен искът за разликата над този размер до първоначално предявения от 71,75 лева и за периода от 26.02.2023г., вкл. до 27.02.2023г., като неоснователен.

Подадена е въззивна жалба от ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, чрез пълномощника адв. Р. Д., срещу решението в отхвърлителната му част, като се излагат оплаквания, че в тази част решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуални правила, като изводът на първоинстанционния съд, че е налице съпричиняване в равна степен на вредите от водачите на двата автомобила противоречал на основни житейски и опитни правила и на правилата на логиката. Ответникът не ангажирал доказателства за еднозначен извод за принос на водача на лекия автомобил „Опел Корса“. Недопустимо от нормалната житейска логика било да се характеризира като противоправно и обусловило настъпването на процесното ПТП поведението на водача на лекия автомобил „Опел Корса“, който своевременно сигнализирал със светлинен сигнал маневра „завой наляво“ и предприел такава на участък от пътното платно с хоризонтална маркировка „прекъсната линия“, съпоставено с поведението на водача на движещия се отзад лек автомобил „Рено Клио“, който предприел маневра „изпреварване“ в участък от пътното платно с непрекъсната линия. При условията на евентуалност поддържа, че напълно необоснован е изводът на първоинстанционния съд за наличие на принос на двамата водачи в равна степен. Съдът не отчел конкретните обстоятелства, при които е настъпило ПТП и не съпоставил тежестта на нарушенията, извършени от двамата водачи. При съобразяване на поведението и възприятията на двамата участници в ПТП и тежестта на допуснатите нарушения, отговорността следвало да бъде разпределена като 5-10% за водача на лек автомобил „Опел Корса“ и 90-95% за водача на лек автомобил „Рено Клио“. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Подадена е насрещна въззивна жалба от ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт Х.П., срещу решението в осъдителната му част, като се излагат оплаквания, че същото е незаконосъобразно, неправилно и постановено при противоречие на правните изводи със събраните по делото доказателства. Счита, че причина за настъпване на ПТП е поведението на 2 водача на лек автомобил „Опел Корса“, който при извършване на маневра завой наляво не се е съобразил с водача на лек автомобил „Рено Клио“, който в този момент го е изпреварвал. Счита, че дори при наличие на съпричиняване на двамата водачи, приносът на водача на лекия автомобил „Опел Корса“ е значително по-висок, тъй като основно нейните действия са създали опасността за движение. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната осъдителна част и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Подаден е писмен отговор от ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, чрез адв. Д., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на решението в обжалваната от ответника осъдителна част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства и с оглед обстоятелството, че пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от първостепенния съд фактическа обстановка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново приетите по делото доказателства. Във 3 връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Уважаването на предявения иск по чл.411 от КЗ е предпоставено от положителното установяване на три групи факти: 1/наличие на валиден договор за имуществено застраховане между увредения и ищеца и извършено плащане по него от страна на последния във връзка с настъпили вреди на застрахованото имущество в срока на действие на договора; 2/вредите да са причинени в резултат на деликт, с оглед на което за увредения да са възникнали права срещу причинителя на вредата на основание чл. 45 ЗЗД и 3/към момента на настъпване на ПТП гражданската отговорност на делинквента да е била предмет на валиден застрахователен договор, сключен с ответника.

Въззивната инстанция намира, че събраните по делото доказателства обуславят извод за наличието на така установения фактически състав. Между страните по делото няма спор относно следните правнорелевантни обстоятелства от фактическия състав по чл. 411, ал. 1, предл. 2 от КЗ, които се установяват и от събраните по делото писмени доказателства, а именно: че между ищеца, като застраховател, и трето за спора лице като застрахован, е бил сключен договор за имуществено застраховане по смисъла на чл. 399 от КЗ, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие в рамките на посочената в договора сума имуществените вреди, които би претърпял застрахованият в качеството му на собственик на лек автомобил „Опел Корса“ с рег. №****, за периода на действие на договора, настъпване на застрахователно събитие, а именно – осъщественото на 29.09.2022г. пътнотранспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял повреди, с което за застрахователя е възникнало задължението по чл. 405, ал.1 от КЗ да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума.

Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че ищецът като застраховател е заплатил за ремонта на автомобила сумата от 1393,38 лева, с оглед на което и на основание чл. 411 от КЗ съдът приема, че е встъпил в правата на застрахования спрямо делинквента и спрямо застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Не е спорно между страните по делото и обстоятелството, че към датата на настъпване на ПТП отговорността на водача на втория участник в същото – лек автомобил „Рено Клио“ с рег.

№****, е застрахована при ответника с договор за задължителна застраховка 4

„Гражданска отговорност“.

С оглед поддържаните от страните становища пред двете съдебни инстанции спорен между тях е механизмът на ПТП, както и по вина на кой от двамата водачи е настъпило същото. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства: двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от двамата водачи, участници в ПТП, кредитираното заключение на САТЕ, както и от показанията на двамата водачи Л.С.Д. и П.П.Ц., разпитани като свидетели в първоинстанционното производство, се установява следният механизъм на ПТП: на 29.09.2022г. около 16:30 часа лек автомобил „Рено Клио“ се движи по ул. „Петър Берон“ в гр. Костинброд, където водачът, при наличието на единична непрекъсната линия, предприема маневра за изпреварване на движещия се пред него лек автомобил „Опел Корса“. В същия момент, водачът на лекия автомобил „Опел Корса“ предприема маневра за завой наляво, като траекториите на двата автомобила се пресичат и настъпва съприкосновение между тях. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че водачът на лекия автомобил „Опел Корса“ към момента на предприемането на маневрата за завой наляво е могъл да види извършващия в този момент маневра автомобил „Рено“.

Поради изложеното, въззивната инстанция приема, че ПТП е настъпило вследствие на противоправно поведение и на двамата водачи, като степента на съпричиняване е 50%. Водачът на застрахования при ищеца автомобил не е изпълнил законово разписаното му задължение в нормата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, а именно: преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, пред него, или минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. От друга страна застрахованият при ответника водач е нарушил разпоредбите на чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.6, т.1 от ЗДвП, като е предприел изпреварване при наличие на пътна маркировка – единична непрекъсната линия, както и при подаден от водача на движещото се пред него превозно средство светлинен сигнал за обозначаване на маневра завой наляво. Поради това поведението и на двамата водачи е било противоправно и е довело до настъпване на ПТП, като степента на съпричиняване е 50%.

Поради съвпадане на изводите

5 на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

По разноските:

При този изход на спора, предвид обстоятелството, че въззивните жалби и на двете страни са неоснователни, разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени. Не са налице основания за присъждане в полза на въззивника – ищец на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за защита по насрещната жалба на ответника, с оглед обстоятелството, че единственият спорен въпрос в настоящото производство е относно степента на съпричиняване на вредите от страна на двамата водачи на МПС, участници в ПТП, който въпрос е поставен за разглеждане и от ищеца с подадената от него въззивна жалба, която е приета за неоснователна.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №5754/01.04.2024г., постановено по гр.д.

№42596/2023г. по описа на СРС, 48 състав.

Решението не подлежи на касационно обжалване.