Решение № 1834 от 14.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1834 гр. Варна, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110110811 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от М. п. Д., ЕГН **********, с адрес: **** чрез адв. Й. А., срещу "Застрахователно дружество "БУЛ ИНС"" АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87, представлявано от с. с. п. и к. д. к.ов, иск с правно основание чл.86 от ЗЗД във връзка с чл. 429 КЗ, за заплащане на сумата от 5 074.64 лева (2 594,62 евро), представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху сумата от 57 300.00 лв. (29 297,02 евро), за периода от 26.06.2023 г. датата на уведомяването до 21.02.2024 г. – датата, предхождаща тази, на която е депозирана исковата молба по образуваното търг.д. № 288/2025 г. по описа на ВОС.

Ищецът твърди в исковата си молба, че с влязло в законна сила Решение №270/26.06.2025 г. по търг.д. № 288/2025 г. по описа на ВОС, ответното дружество е осъдено да заплати сумата в размер на 57 300.00 лева (29 297,02 евро), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по собствения лек автомобил на ищеца, „****“ с рег. № ****, причинени в резултат на реализирано на 22.11.2022 г. ПТП, в землището на с.Близнаци, област Варна, от водач на лек автомобил “****“ с рег. № ****, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, от застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, със срок на действие 12.04.2022г. – 11.04.2023г., която полица е действаща към датата на ПТП. На 26.06.2023 г. ищецът е уведомил застрахователя на виновния водач за настъпилото събитие, като същия е извършил оглед на автомобила, изготвил е снимков материал и е съставил опис на щета № 2310019692.

С исковата молба е предявен иск, с който ищецът М. п.ч Д. претендира от ответника ЗД „Бул Инс“ АД , заплащане на сумата от 5 074,64 лева (2 594,62 евро). Посочва се, че сумата представлява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница от 57 300 лева (29 297,02 евро) за период от 26.06.2023г. до 21.02.2024 г. включително.Претендира се и присъждане на направените по делото съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който признава иска по основание и размер. С влязло в законна сила Решение № 270/26.06.2025 г., постановено по т.д. № 288/2025 г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, по силата на което 1

ЗД“ Бул Инс“ АД е осъден да заплати на М. п.ч Д. с ЕГН **********, сумата в размер на 57 300.00 лева (29 297,02 евро), представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди по собствения му лек автомобил „****“ с рег. № ****, в резултат на реализирано на 22.11.2022 г. ПТП по вина на застрахования в ответното дружество водач, ведно със законна лихва от датата на исковата молба 22.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

В отговорът на исковата молба, ответникът е изложил твърдения, че не е получил извънсъдебна покана за доброволно изпълнение и е бил уведомен за претенцията едва с получаването на преписа на исковата молба.Поддържа се тезата, че дружеството не е дало повод за завеждане на делото, поради което и на осн. чл. 78 ал.2 от ГПК разноските следва да останат за сметка на ищеца.

Между страните се установи като безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че е налице влязло в законна сила Решение №270/26.06.2025 г. по т.д. № 288/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което „Застрахователно дружество „БУЛ ИНС““ АД е осъдено да заплати на М. п.ч Д., сумата от 57 300.00 лева (29 297,02 евро), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил, „****“ с рег. № **** и уведомление за щета по застраховка „гражданска отговорност“ на МПС.

В проведеното открито съдебно заседание по делото ищецът, представляван от адв.

А. поддържа предявената искова претенция. Депозира писмени бележки за направените съдебно-деловодни разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Ответникът не се явява, като на 16.04.2026 г. чрез процесуален представител е депозирал молба, в която посочва, че не може да се яви и не възразява заседанието да се гледа в негово отсъствие.

След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният главен осъдителен иск намира своето правно основание в разпоредбите на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 429 от КЗ. Неговата основателност е обусловена от установяване наличието на главно застрахователно задължение за обезщетение на имуществени вреди и изпадането на застрахователя в забава след надлежно уведомяване за застрахователното събитие.

Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл.

146, ал. 1, т. 3 от ГПК, че е налице влязло в законна сила Решение № 270/26.06.2025 г. по т.д.

№ 288/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна. С посочения съдебен акт ответното дружество „ЗД БУЛ ИНС“ АД е осъдено да заплати на М. п.ч Д. сумата от 57 300.00 лева (29 297,02 евро) – застрахователно обезщетение за вреди по л.а. „****“ с рег. № ****.

Установено е по делото, че ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото събитие на 26.06.2023 г., от който момент, съгласно императивната разпоредба на чл. 429 от КЗ, застрахователят дължи лихва за забава.

В хода на настоящото производство ответното дружество е депозирало отговор, с който признава изцяло предявения иск по основание и размер. Към отговора е приложено доказателство за извършено плащане на исковата сума от 5 074.64 лева (2 594,62 евро), съставляваща законна лихва за периода 26.06.2023 г. – 21.02.2024 г. Плащането е извършено на 13.11.2025 г. – след подаване на исковата молба, но преди първото заседание по делото. С оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът следва да зачете този факт, настъпил в хода на процеса, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради извършено плащане.

По отношение на разноските:

Ищецът претендира присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски в общ размер на 594,63 евро, представляващи държавна такса в размер на 103,78 евро и 2 адвокатско възнаграждение в размер на 490,85 евро, за заплащането на които са представени надлежни доказателства. Процесуалният представител на ищеца е регистриран по ДДС, поради което претендираното адвокатско възнаграждение е с включен данък. Ответникът, чрез процесуалния си представител, прави възражение, че в настоящия случай разноските следва да останат за ищеца, така както са направени, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, излагайки доводи, че дружеството не е дало повод за завеждане на делото, тъй като е узнало за конкретната претенция едва с връчването на исковата молба и своевременно е изпълнило същата в пълен размер.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца, т.е. законодателят е предвидил две кумулативни предпоставки, при които разноските не следва да се възлагат в тежест на ответника – признание на исковата претенция и недаване на повод за завеждане на делото. Наличието на предпоставките, обуславящи приложението на нормата, съдът изследва във всеки конкретен случай.

В настоящата хипотеза ответното дружество е признало изцяло предявения иск по основание и размер с депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор, като в хода на производството, преди първото по делото заседание, е заплатило в пълен размер претендираната сума от 5 074,64 лева (2 594,62 евро), представляваща обезщетение за забава за периода от 26.06.2023 г. до 21.02.2024 г. С това безспорно е изпълнен първият елемент от фактическия състав на чл. 78, ал. 2 ГПК.

По отношение на втората предпоставка – даването на повод за завеждане на делото, съдът намира следното: Ищецът е разполагал с процесуалната възможност да предяви претенцията си за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 57 300 лева (29 297,02 евро) за периода 26.06.2023 г. – 21.02.2024 г. в рамките на предходно воденото между страните производство по т.д. № 288/2025 г. по описа на Окръжен съд – град Варна, в което същият е претендирал и е получил присъждане на самата главница, ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Изборът на ищеца да предяви акцесорната претенция за обезщетение за забава за предхождащ предявяването на главния иск период в отделно, последващо производство, вместо своевременно в първия воден между страните процес, представлява процесуално неефективен и утежняващ ред за защита на правата му.

Подобно процесуално поведение противоречи на императивната норма на чл. 3 от ГПК, съгласно която страните и техните представители са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, за чието приложение съдът следи служебно. Ненужното сезиране на съда с отделно производство по акцесорното вземане, при положение че същото е могло безпрепятствено да бъде разгледано в рамките на предходно образуваното дело по главната претенция, обуславя извод за недобросъвестно процесуално поведение от страна на ищеца, насочено единствено към кумулиране на допълнително адвокатско възнаграждение в негова полза.

Същевременно по делото липсват доказателства ответното дружество да е било поканено по извънсъдебен ред да заплати претендираната лихва за забава преди инициирането на настоящия процес. Ответникът е узнал за конкретната акцесорна претенция едва с връчването на преписа от исковата молба, като своевременно – с депозирания отговор и преди първото съдебно заседание – е изпълнил същата в пълен размер. По смисъла на чл.

78, ал. 2 ГПК даването на повод за завеждане на делото предполага виновно поведение на ответника, изразяващо се в отказ да изпълни признато по основание задължение след отправена покана, каквото в настоящия случай не е установено.

При така изложеното съдът намира, че отговорността за възникването на настоящия правен спор не може да бъде вменена изцяло на ответното дружество. Същата е резултат от поведението и на двете страни – от една страна, ищецът, избирайки процесуално неефективен и утежняващ ред за защита на правата си, вместо да ги предяви своевременно в първия воден между страните процес, ненужно е сезирал съда, а от друга – при съобразяване 3 с извършеното от ответното дружество в хода на производството плащане. Поради изложеното всяка от страните следва да понесе направените от нея разноски. В идентичен смисъл е и постановеното определение № 2031/29.04.2025 г. по в.ч.гр.д. № 760/2025 г. по описа на Окръжен съд – град Варна, което настоящият състав изцяло споделя, както и особеното мнение, обективирано в определение по в.ч.гр.д. № 9812/2025 г. по описа на Окръжен съд – град Варна.

С оглед гореизложените мотиви на ищеца не следва да се присъждат сторените от него съдебно-деловодни разноски. На ответника също не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение, доколкото плащането на дължимите суми е станало в хода на настоящото производство. При този изход на спора направеното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника се явява безпредметно за обсъждане.

По отношение на дължимите по сметка на съда разноски за възнаграждение на медиатор, съдът намира, че същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника на основание чл. 78а, ал. 2 ГПК, поради неявяването на страната в проведената процедура по медиация без уважителни причини.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. п.ч Д., ЕГН **********, с адрес: ****, против „Застрахователно дружество „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 074.64 лв. (2 594,62 евро), представляваща обезщетение за забава (законна лихва) върху главница от 57 300 лв. (29 297,02 евро) за периода 26.06.2023 г.

Разпечатката съдържа 36 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7400b99f-9be6-45c9-8927-705c2c14b7ab