Определение № 27057 от 27.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27057 гр. София, 27.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20261110106713 по описа за 2026 година

С предходно разпореждане № 69331 от 07. 06. 2026 г. съдът е оставил исковата молба без движение в частта относно малолетния М. Н. П., като е му е дал указания да потвърди процесуалното действие по подаването на исковата молба чрез надлежния си законов представител - според твърденията в исковата молба и нейните уточнения (както и представените съдебни решения) майка му П. Т. О.. Препис от това разпореждане е бил връчен само за сведение на съищеца Н. М. П., който е подал исковата молба и от името на М. Н. П. като негов родител.

От една страна, преписът от разпореждането е бил надлежно връчен на М. Н. П. чрез П. Т.

О., но указанията на съда така и не са били изпълнени. От друга страна, макар и съдът да не му е давал такива указания, съищецът Н. М. П. по собствена инициатива на 12. 06. 2026 г. е поискал да бъде назначен "служебен адвокат" на малолетното дете. Изтъква, че макар и делото да било с предмет обезщетение по ЗОДОВ, то касаело семейни отношения и имало твърдения за родителско отчуждение.

В електронното изявление на Н. М. П. е ползувано понятието "служебен адвокат", което буквално би следвало да се отнесе към процесуалното представителство по ЗПП (каквото съдът вече е предоставил на самия Н. М. П.). Но в него не се съдържат твърдения М. Н. П. да няма достатъчно средства, че да си позволи адвокатска защита, нито интересите на правосъдието да налагат предоставянето на безплатна правна помощ от съда. Съдържат се твърдения за семейни отношения между родителите и детето. При това положение от самото съдържание на електронното изявление обаче съдът намира, че то може да бъде разтълкувано и като искане за назначаване на особен представител в хипотезата на противоречие между интересите на представлявания (малолетния ищец М. Н. П.) и представителя (родителят, комуто са възложени родителските права - П. Т. О.).

Някои съдебни състави допускат смешение между институтите на правната помощ във формата на процесуално представителство и особеното представителство (например 1 определение № 1125, постановено на 13. 03. 2024 г. по гр. дело № 44 по описа на ВКС, I г. о., за 2024 г.). Според разбирането на настоящия съдебен състав тези два института следва да бъдат разграничавани. Макар и в двата случая процесуалното представителство на страната да възниква въз основа на акт на съда, предпоставките за постановяването на този съдебен акт са различни. Освен това при правната помощ възнаграждението на служебния адвокат се определя от Националното бюро за правна помощ въз основа на нарочен отчет, който служебният адвокат му предоставя, и се изплаща от неговия бюджет; докато възнаграждението на особения представител се определя предварително от съда и се изплаща от внесения от съответната страна депозит, а по изключение, ако съответната страна е освободена от задължението за внасянето на разноски - от бюджета на съда.

Действително, съгласно чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето ищецът М. Н. П. има право на правна помощ в настоящото съдопроизводство. Но нито Законът за закрила на детето, нито ЗПП предвиждат съдът да предоставя служебно правна помощ. Тази правна помощ следва да бъде първо поискана от страната с "молба", отправена до съда - аргумент от чл. 95, ал. 1 ГПК. Подаването на молба по чл. 95, ал. 1 ГПК съставлява процесуално действие, за чиято допустимост и редовност съдът следи служебно съгласно чл. 101, ал. 1 ГПК. В дадения случай електронното изявление за предоставяне на правна помощ в полза на ищеца М. Н. П. е подадено от другия ищец Н. М. П. (чрез назначения му от съда служебен адвокат). По изложените в разпореждане № 69331 от 07. 06. 2026 г. съображения, а и предвид цитираното определение № 1125, постановено на 13. 03. 2024 г. по гр. дело № 44 по описа на ВКС, I г. о., за 2024 г., родителят Н. М. П. не може да бъде процесуален представител и да осъществява процесуални действия от името на сина си М. Н. П.. При това положение става въпрос за извършване на процесуално действие извън хипотезиса на чл. 28, ал. 4 ГПК. Предвид нормата на чл. 26, ал. 2 ГПК така предприетото процесуално действие, разбирано като молба за предоставяне на правна помощ по смисъла на чл. 95, ал. 1 ГПК, е недопустимо.

Що се отнася до хипотезата на назначаване на особен представител поради противоречие на интересите между представлявания и представителя, настоящият съдебен състав приема следното. Действително, съгласно нормите на чл. 29, ал. 4 ГПК (а и също така чл. 129, ал. 2 СК) при противоречие в интересите на представляващия родител и представляваното дете се назначава особен представител. От словесната формулировка на чл. 29, ал. 4 ГПК, а и доколкото на практика едва ли би могло да се очаква от заинтересования процесуален представител да формулира съответно искане до съда, съдът служебно констатира противоречието в интересите и съответно служебно назначава особения представител. След като съдът се занимава служебно с този въпрос, то няма пречка и всяка една от страните да го повдигне, както в случая е направил ищецът Н. М. П..

За заинтересованост законът говори и в текста на чл. 172 ГПК относно свидетелите. Според този текст в определени случаи свидетелите биха могли да са заинтересовани било в полза, било във вреда на някоя от страните. По сходен начин в хипотезиса на чл. 29, ал. 4 ГПК процесуалният представител е заинтересован, ала не в полза, а във вреда на 2 представлявания. И двата случая тази заинтересованост обаче е винаги с оглед на изхода на делото. За да е налице противоречие в интересите на представителя П. Т. О. и представлявания ищец М. Н. П. трябва П. Т. О. да има личен интерес делото да бъде изгубено от ищеца М. Н. П., неин син.

В разглеждания случай исковата молба действително съдържа фактически твърдения, че представителят П. Т. О. с поведението си възпрепятствува надлежното изпълнение на режима на лични отношения между ищеца М. Н. П. и баща му. Въпреки тези твърдения обаче исковата молба е формулирана по такъв начин, че е отправено искане да бъде осъден единственият ответник Софийският градски съд за претърпените от ищеца М. Н. П. предполагаеми неимуществени вреди. Съгласно диспозитивното начало гражданският съд е обязан да се произнесе единствено по отношение на Софийския градски съд, не и по отношение на П. Т. О.. Тя не е страна по делото. Затова дори и при хипотетично положително произнасяне на съда по иска на М. Н. П., субективните предели на силата на пресъдено нещо ще бъдат строго ограничени единствено между него и Софийския градски съд съгласно нормата на чл. 298, ал. 1 ГПК. Подобно произнасяне не би засегнало по какъвто и да е неблагоприятен начин правната сфера на П. Т. О.. Поради тези причини първостепенният съд намира, че няма данни за пряка заинтересованост на представителя П.

Т. О. във вреда на представлявания ищец М. Н. П..

Настоящото определение подлежи на обжалване в частта относно молбата за правна помощ на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 95, ал. 5 ГПК. Що се отнася до частта на определението, с което съдът отказва да назначи особен представител на ищеца М. Н. П. поради противоречие в интересите на представлявания и представителя, тази част нито прегражда производството, нито законът предвижда да подлежи на обжалване, поради което не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на ищеца Н. М. П. от 12. 06. 2026 г. с правно основание чл. 95, ал. 1 ГПК да бъде предоставена безплатна правна помощ във формата на процесуално представителство в полза на ищеца М. Н. П..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Н. М. П. от 12. 06. 2026 г. съдът да назначи особен представител на ищеца М. Н. П. на основание чл. 29, ал. 4 ГПК особен представител.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването на преписа в частта, в която се оставя без разглеждане молбата с правно основание чл. 95, ал. 1 ГПК за предоставяне на безплатна правна помощ във формата на процесуално представителство.

Служебно изготвен препис от определението да се връчи на Н. М. П..

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4