Определение № 62 от 04.10.2022, Районен съд - Свищов
- Съд
- Районен съд - Свищов
- Дело
- Частно наказателно дело 159/2022
- Вид
- Определение № 62
- Подписан
- 04.10.2022
- В сила
- 04.10.2022
- Състав
- Пенка Борисова Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Наказателен кодекс
- чл. 144 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 144 ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 144а ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 146 · Наказателен кодекс
- чл. 148 · Наказателен кодекс
- чл. 161 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 194 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26 · Наказателен кодекс
- чл. 26 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 354а · Наказателен кодекс
- чл. 242 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал. 1 т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.244, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24 ал. 1 т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 25 ал. 1 т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 50 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 80 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 81 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 62 гр. Свищов, 04.10.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Пенка Б. Йорданова като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Частно наказателно дело № 20224150200159 по описа за 2022 година за да се произнесе, взема предвид:
Производство по реда на чл. 244, ал. 5 от Наказателно процесуалния кодекс
Постъпила е жалба от М. С. П., чрез пълномощника адв. П. Д. от ВТАК против постановление от 10.08.2022г. на РП-Свищов за спиране на досъдебно производство № 362/2020г. на РУ на МВР Свищов, пр.пр. № 645/2020г. по описа на ТОС РП-В.Търново. Посочва, че постановлението било незаконосъобразно и необосновано, несъобразено с доказателствата.
Твърди, че на 19.09.2022г. пострадалата П. е получила постановление от 10.08.2022г. , с което производството е прекратено частично по отношение на посочените престъпления и производството по делото е спряно на основание чл. 25 ал. 1 т. 6 от НПК. Сочи, че едновременно с това постановление, било и връчено съобщение, че постановлението в частта му за частично прекратяване на ДП било влязло в законна сила на 23.08.2022г.. Счита, че в обжалваното постановление наблюдаващия прокурор е направил неправилни изводи, без същите да са подкрепени с доказателства в тази насока. Сочи, че ДП било образувано на 27.07.2020г. за това, че за времето от 17.05.2020г. до 05.07.2020г. при условията на продължавано престъпление срещу М. С. П. са отправени закани за убийство, като й е било заявено от извършителя „ ще те убия … заклевам се, няма да имам дете“ – престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 26 ал. 1 от НК и че в същия период е била следена и това би могло да възбуди в нея основателен страх за живота или здравето – престъпление по чл. 144а ал. 1 вр. ал. 2 от НК. Сочи, че към наказателна 1 отговорност за тези престъпления бил привлечен С. Х. М.. Заявява, че съгласно събраните доказателства, заканите на М. адресирани до П. били съпроводени с цинични обиди и били налични по делото чрез приобщените скрийншотове. В показанията й тя посочила основанията си да счита за възможно М. да изпълни заканите си – грубият му избухлив характер, агресивния модел за поведение спрямо нея, криминалното му минало – осъждан за престъпление свързано с наркотици и притесненията й, че той ползва опиати. Описва, че по гр.дело 688/2020г. на РС Свищов била издадена заповед за незабавна защита от 14.07.2020г. против С. М., като от мотивите на заповедта било видно, че делото е образувано по ЗЗДН във връзка с отправена на 05.07.2020г. в телефонен разговор закана от М. да разстреля П. , която закана била възприета от св. П.. Позовава се, че относно престъплението по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК в постановлението било прието, че липсва елемент от състава на престъплението, необосновано било прието, че предвид условията, мястото, начина на отправяне на заканите – по телефона црез съобщения, чрез предаване от трети лица, отношенията между лицето, отправило заканите и лицето, спрямо което били отправени, че заканите не съставлявали престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. чл. 26 от НК. Не можел да бъде споделен извода, че заканите за убийство, дори да били отправени, не са могли да възбудят основателен страх за осъществяването й, тъй като са били реални. Счита извода, за липса на елемент от състава на престъплението по чл. 144 ал. 3 от НК за неправилен и необоснован. Твърди, че безспорно било установено, че М. П. се е чувствала застрашена след заканите, била е уплашена, разстроена и стресирана, включително показанията на св. П. и св. М. П.. Позовава се, че за съставомерността на деянието дори не било необходимо заплашенията действително да се е уплашил или обезпокоил за собствената си безопасност, а дали заканването обективно е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Счита, че анализът на доказателствата обуславял извод за доказаност на обвинението и като е възприел извод за несъставомерност на установените деяния на обвиняемия, обжалваното постановление се явявало неправилно и противоречащо на закона. Сочи, че относно престъплението по чл. 144а ал. 1 вр. ал. 2 от НК било установено, че обвиняемия М. системно налагал на пострадалата нежелани от нея контакти, а осъществените от М. действия изпълвали легалната дефиниция на следене по смисъла на чл. 144 а ал. 2 от 2
НК като част от изпълнителното деяние на престъплението. Осъществените от него действия били от естество да презивикат основателен страх и пострадалата за живота и здравето й, като от събраните по делото доказателства се установявало, че били предизвикали точно такъв ефект.
Счита, че всички установени действия на М. били изброени в разпоредбата на чл. 144 а ал. 2 от НК и изпълвали състава на престъпление по ал. 1 на същия текст, предвид установената системност в поведението му. Касаело се за обективирано поведение със заплашителен характер към живота и здравето на пострадалата, тези действия били неправомерни, провокативни и обективно били засегнали правото на пострадалата на личен живот. Моли обжалваното постановление за спиране на наказателното производство по пр.преписка № 645/2020г. по описа на РП В.Търново да бъде отменено и да върне делото на прокурора за допълнително разследване чрез точното прилагане на закона.
Жалбата е подадена в срока на чл.244, ал.5 от НПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът, като се запозна с жалбата, постановлението на прокурора и събраните материали по ДП № 362/2020г. на РУ на МВР Свищов намира за установено следното:
Досъдебното производство било образувано на 27.07.2020г. за това, че за времето от 17.05.2020г. до 5.07.2020г. в гр. Свищов, действайки при условията на продължавано престъпление , се заканил с убийство спрямо М.
С. П., като и казал „ще те убия … заклевам се, няма да имам дете“ – престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
Наблюдаващия прокурор е описал , че в хода на разследването са установени и разпитани са свидетели, събрани са писмени доказателства.
В мотивите на постановлението, наблюдаващия прокурор е възприел следната фактическа обстановка:
Обв. С. Х. М. и св. М. П. живели в гр. В.Търново, докато св. П. била студентка. След завършване на образованието , се прибрали в гр.
Свищов, като всеки живеел в дома на родителите си, след като св. П. забременяла, заживели в апартамент, закупен и обзаведен от св. П., като след карток време обв. М. заминал да работи във Великобритания и се завърнал 10 3 дни преди раждането на детето им. По време на бременноста на св. П., същата била при нейна приятелка св. П. в салона, в който работи. Обв. М. позвънил на св. П. по телефона, като след разговора , св. П. видяла, че св. П. е силно притеснена и уплашена, помолила я да заключи вратата на салона. Св. П. не казала на св. П. какво точно е разговаряла и с кого и същата не чула проведения разговоро. Тази свидетелка заключила вратата, но след кратко обв. М. започнал да блъска по вратата с ръце и крака, заканвал се, че ще разбие вратата, ако не го пуснат вътре. Св. П. отключила вратата и обв. М. започнал да вика и обижда св. П., започнал да отправя спрямо нея закани и заплахи за убийство и саморзправа, ако не направи аборт. От действията и думите на обв. М., св. П. била уплашена и стресирана, като св. П. казала на обв. М., че ако не спре и не напусне салона, ще се обади в полицията и едва тогава обв. М. напуснал салона, но след кратко време започнал да звъни по телефона на св. П.. Тъй като св. П. не отговорила на обажданията, обв. М. започнал да звъни на св. П., като и казал, че ако св. П. не му се обади, ще се саморазправи с нея, като продължил да отправя по неин адрес брутални обиди, закани и заплахи. Предвид отправените закани и заплахи, мястото, времето и обстоятелствата, при които са отправени, присъствието и на друго лице, налагат извода, че лицето, което ги отправя не е имало намерение да ги осъществи, както и , че лицето спрямо което са отправени да ги е възприело като действително осъществими.
Описано е, че от съжителството на обв. М. и св. М.П. се родило детето М., родена на 23.04.2019г. . Отношенията между двамата се влошили и те се разделили, като обв. М. заминал в чужбина. След заминаването му, започнал да притеснява св. М.П. чрез социалните мрежи /Вайбър и др./ . Обв. М. написал съобщение по Вайбър на св. П. със следното съдържание „ще платя висока цена за живота си и ще го пропилея, няма да имам дете, но няма да имате и вие, няма да спечеля, ама вие няма и накрая заради вас и само заради вас ще проваля живота на детето си“. След направен граничен контрол, било установено, че обв. М. е напуснал РБългария на 25.10.2019г. и към 23.07.2020г. не е регистрирано влизане в страната. Св. П. обяснява, че са живели на семейни начала около месец, тъй като отношненията между тях се влошили, според изнесеното от св. П., спрямо нея М. упражнявал психически тормоз, поради което тя потърсила защита при условията и реда в ЗЗДН. В досъдебното производство се съдържала заповед за незабавна защита № 4
8/14.07.2020г. . Св. П. заявила в показанията си, че след като обв. М. заминал за чужбина, продължил да упражнява психически тормоз спрямо нея , постоянно я търсел по телефон, по социални мрежи, заявявал, че няма да позволи да се появи друг мъж в живота и и в живота на детето. Св. П. не му вдигалателефона, а само в дните за контакти с детето, което го озлобило още повече. Писал и съобщения със закани и заплахи по Вайбър. На 17.05.2020г. написал съобщение „ще те убия, заклевам се“. На 08.06.2020г. написал отново съобщение по Вайбър със съдържание „всички сте пътници, моя живот може да се провали, ама и вашият заминава , ще платя много висока цена за живота си и ще го пропилея, няма да имам дете, но няма да имате и вие, аз няма да спечеля, ама и вие няма, накрая всичко заради вас, само и единствено заради вас“. Обв. М. започнал да търси и праща съобщения на приятелите на св. П., като и писал обиди и закани, които да бъдат предадени на св. П., като искал да и предадат да му отговаря на телефона. Писал нецензурни думи по публикаци на св. П. във фейсбук. Въпреки, че тя разговаряла с обв. М. да преустанови отправянето на закани и заплахи и да притеснява нейните познати /св. П., Х./, той и казал, че ще я разстреля в центъра на Свищов и ще остави М. сирак. Св.
П. дава показания, че заедно с нея били нейна приятелка св. П., която чула разговора. Св. П. се притеснила и уплашила от тези закани, тъй като според нея обв. М. като се прибере в България може да ги изпълни. Тя сочи, че още като била бременна, обв. М. се държал грубо с нея, обиждал я . Св. П. обяснява, че обв. М. се е обаждал на неин ученик, като говорил за нея обидни думи, но отказва да посочи самоличността му, не желае да бъде разпитван.
Св. П. заявява, че обв. М. без нейно знание и съгласие взел 1300 лева, които били дадени от нейни роднини на детето и заминал на Слънчев бряг, като при разговори той я обиждал и се заканвал. Св. П.- приятелка на св. П. обяснява, че когато св. П. не се обаждала на обв. М., той се обаждал на нея, отправял обидни думи спрямо П. и искал тя да ги предаде, както и да и каже да му се обади. Според св. М.П./майка на св. М. П./, дъщеря й била притеснена и уплашена от заканите, които и отправял обв. М., преживявала стрес, вдигала кръвно. Според характеристичната справка , обв. М. е осъждан за престъпление по чл. 354а от НК, няма подавани сигнали за извършени нарушения на обществения ред от него, няма подавани други сигнали за фическо или психическо насилие спрямо св. М. П. и детето или други лица, няма налагани наказания за нарушаване на обществения ред. Обв. М. отрича 5 да е отравял закани за убийство спрямо св. П., като според него отравените от него думи имат характер на обиди, същият се ядосвал на св. П., че тя не му се обажда.
На 04.10.2019г. спрямо М. били предприети превантивни мерки по реда на ЗМВР, като му била рязяснена наказателната отговорност по чл. 296 ал. 1 от НК, на 14.07.2020г. била издадена заповед за незабавна защита по гр.дело 688/2020г. по описа на РС Свищов, като той бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо П..