Решение № 29 от 17.01.2020, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 17.01.2020г.

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на 18.12.2019 г., в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева

ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Г.

Ваня Иванова при секретаря Цветанка Павлова, разгледа докладваното от съдия Г. гр.д. № 698/2018 г. по описа на съда и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 435, ал. 4 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Б.б.з.р.“

АД, подадена на основание чл. 435, ал. 4 от ГПК, срещу действия на ЧСИ Васил Недялков по изп.д. № 20188640400158, изразяващи се в извършен на 17.10.2018г. опис на недвижим имот – варова пещ, за който жалбоподателят (трто лице в изпълнителното производство) твърди, че е негова собственост, а не на длъжника по изпълнителното дело „Т. 2009“ ЕООД. Жалбоподателят сочи, че в протокола за опис е описана сграда, представляваща варова пещ със застроена площ 408,40 кв.м., въведена в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-05-415/21.04.2012г. на ДНСК, като обект от първа категория по смисъла на чл.

137 от ЗУТ. Изтъква, че на втората страница от описа е посочено, че варовата пещ се състои освен от стоманобетонни колони и плоча, също и от трайно прикрепени към тях метални съоръжения, представляващи двуколонна пещ за производство на вар и прилежащите й съоръжения. Счита, че са налице основанията по чл. 435, ал. 4 от ГПК да обжалва описа в тази му част, тъй като, по силата на влязло в сила постановление за възлагане на ЧСИ Магдалена Стоянова по изп. д. № 20169280403429, е собственик на три недвижими имота, вкл. на построените в първия от тях (УПИ І-503 от кв. 43 по плана на с. О.) сгради съгласно разрешение за ползване № СТ-05-415/21.04.2012г. за предприятие за производство на негасена вар, обслужващи сгради, КОО и др., ведно с всички подобрения в имота, съгласно изготвената по делото СТЕ на в.л. Г. К..

Подчертава, че предмет на възлагателното постановление са и всички сгради в УПИ І-503 съгласно разрешение за ползване № СТ-05-415/21.04.2012г. (което е цитирано в протокола за обжалвания опис относно въвеждането в експлоатация на варовата пещ), както и всички подобрения в имота.

Прави съпоставка, че, съгласно протокола за опис от 23.01.2017г. по изп. д. № 20169280403429 на ЧСИ Магдалена Стоянова, негов предмет са „основи на пещта – стоманобетонови колони на фундамент и площадка“. Счита за доказано, че към момента на налагане на възбраната върху сграда варова пещ с площ 408,40 кв.м. (а именно – 11.06.2018г.), тази сграда (състояща се от стоманобетонни колони и плоча) е собственост на „Б.б.з.р.“ АД, не на длъжника по изп.д.

№ 20188640400158 „Т. 2009“ ЕООД. Твърди, че както към момента на налагане на възбраната, така и към момента на извършване на описа, вещта се намира в негово владение, което се установява от договор за охрана от 12.10.2016г., сключен между Б.б.з.р.“ АД *** ООД като изпълнител, с предмет

– денонощна невъоръжена физическа охрана на завод за вар – машини и съоръжения в района на с. О.. Прави извод, че, описвайки процесната вещ – варова пещ – ЧСИ Недялков е нарушил разпоредбата на чл. 483 от ГПК, тъй като към момента на описа длъжникът по изп.д. №

20188640400158 „Т. 2009“ ЕООД не е бил нито неин собственик, нито неин владелец. Оспорва извода на съдебния изпълнител, че изградените над фундамента метални съоръжения, представляващи двуколонна пещ за производство на вар и прилежащите й съоръжения, са недвижима вещ, и счита, че неправилно са описани като такива. Позовава се на представената по изпълнителното дело обяснителна записка за подобект „варова пещ“, от която се установява, че цялостната стоманена конструкция заедно с технологичното оборудване на съоръжението над ригелите и плочата на опорните рамки е комплексна доставка на италианското дружество Cimprogetti и включва двушахтова реверсивна варова пещ (описана от ЧСИ като недвижим имот), дробилна система, транспортна система от лентови и шнекови транспортьори (които не са предмет на описа), съхраняваща система от силози (които не са предмет на описа), и пречиствателна система от филтри, въздуховоди и вентилатори (които не са предмет на описа). Сочи, че производствените сгради, инсталациите, съоръженията и прилежащата инфраструктура са одобрени и въведени в експлоатация на основание чл. 222, ал. 1, т. 8 и чл. 177, ал. 2 от ЗУТ с разрешение за ползване № СТ-05-415/21.04.2012г. като обект от първа категория на основание чл. 137 от ЗУТ. Жалбоподателят твърди, че съдебният изпълнител неправилно е приложил разпоредбата на чл. 110 от ЗС, вр. разпоредбата на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, дефинираща понятието „преместваеми обекти“. Намира за неправилен извода на съдебния изпълнител, че процесната вещ – метални съоръжения, представляващи двуколонна пещ за производство на вар и прилежащите й съоръжения, е трайно прикрепена към фундамента, състоящ се от стоманобенонни колони и плоча. Счита, че демонтирането на съоръжението от поземления имот не би довело до неговото разрушаване, което изключва квалификацията му като недвижим имот. Изразява становище, че варовата пещ е неподвижно, но нетрайно закрепено към земята съоръжение, поради което представлява преместваемо съоръжение – движима вещ.

Счита, че движимият характер на процесните метални съоръжения се установява и от протокол за опис на движими вещи по изп.д. № 20179280400161 на ЧСИ Стоянова, както и от заключението по СТЕ, изготвено от проф. д-р инж. Д.Д. по същото дело.

Видно от съпроводителното писмо на л. 200 от изпълнителното дело и копието от електронно съобщение на л. 201 от изпълнителното дело, взискателят „Е.С.“ ЕООД и получил препис от жалбата на 05.11.2018г. В рамките на срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК (на 07.11.2018г.) същият е подал писмено възражение, с което счита жалбата за неоснователна.

Обръща внимание на начина и момента на въвеждане в експлоатация на варовата пещ, както и на факта, че длъжникът „Т. 2009“ ЕООД не е възразил срещу описа.

Позовава се на налагането на възбрана върху вещта от страна на ЧСИ Кирезиева, която проучила нейния вид и собственик. Твърди, че в предприятието за производство на негасена вар с инсталация за хидратна вар има множество обекти и съоръжения, част от които са нанесени на скицата на имота. Самото въвеждане в експлоатация на предприятието било свързано с приемане ползването на строежи, детайлно описани в разрешение за ползване № СТ-05-415/21.04.2012г., на стр. 2 от което е описано, че се издава на двама възложители - „Т. 2009“ ЕООД и „К. газ“ ООД. Прави извод, че в предприятието за негасена вар има множество обекти, които са със статут на самостоятелни сгради, които се намират в поземлен имот – собственост на трето лице, което го владее и е организирало охраната му. Счита, че този факт не изключва владението на „Т.

2009“ ЕООД върху обекта варова пещ. Оспорва твърдението на жалбоподателя, че е собственик на варовата пещ, като се позовава на протокол за опис на движими вещи на „Т. 2009“ ЕООД, изготвен на 15.11.2017г. от ЧСИ Магдалена Стоянова. Намира, че пещта е трайно прикрепена към терена и няма статут на преместваем обект. Също така изразява становище, че „Б.б.з.р.“ АД неправилно е поискала от съдебния изпълнител да предприеме изпълнение върху движими вещи, които всъщност са недвижими имоти. Счита, че с трайното им закрепване към земята те са станали недвижими вещи, поради което описаните и оценени машини, съоръжения и оборудване в своята съвкупност представляват недвижим имот „предприятие за производство на негасена вар с инсталация за хидратна вар“, а съдебният изпълнител неправилно ги е описал поотделно като движими вещи. Подчертава, че обектът е бил одобряван и въвеждан в експлоатация като обект от първа категория съгласно чл. 137 от ЗУТ. Освен това, в обявлението за публична продан от 30.01.2018г. на ЧСИ Магдалена Стоянова липсвал обект „варова пещ“, поради което банката-жалбоподател не би могла да придобие този обект в резултат от възлагане и не е негов собственик. Черпи аргументи в подкрепа на този извод и от факта, че по изп.д. № 20179280400161 самата банка е поискала извършване на публична продан на този обект като собственост на длъжника „Т. 2009“ ЕООД.

На последно място изтъква, че по настоящото изпълнително дело № 20188640400158 банката е присъединен кредитор, поради което има интерес от продажбата на принадлежащата на длъжника вещ, тъй като по този начин ще постъпят средства, с които да бъдат удовлетворени всички кредитори.

Констатирайки, че препис от жалбата не е бил връчен на длъжника „Т. 2009“ ЕООД, с определение от 07.06.2019г. съдът е разпоредил връчването му на това лице и му е указал възможността да подаде писмени възражения в тридневен срок.

В рамките на срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК (на

19.06.2019г.) е постъпило писмено възражение от длъжника, който оспорва жалбата и се счита за собственик на варовата пещ. Поддържа, че с възлагателното постановление по изп. д. № 20169280403429 ЧСИ

Стоянова е възложила на „Б.б.з.р.“ АД само земята и част от спомагателните сгради. Счита, че с описа от 15.11.2017г. ЧСИ Стоянова неправилно е описала недвижими вещи като движими такива. Излага аргумент, че ако банката- взискател е била собственик на варовата пещ, тя не би искала опис и продажба на тази вещ. Сочи, че, поради промяна на инвестиционните му намерения, не е реализирал частта от инсталацията, касаеща производството на хидратна вар. Изтъква, че намиращият се в поземления имот трансформаторен пост бил описан неправилно като движима вещ. Позовава се на скица № 22/16.01.2019г., приложена по делото.

Поддържа, че е собственик на трафопоста и на варовата пещ.

Жалбата е постъпила в съда с копие от изпълнителното дело и изложени мотиви по обжалваното действие от страна на съдебния изпълнител, който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без уважение. Намира, че с постановлението за възлагане по изп. д. № 20169280403429 на ЧСИ Магдалена Стоянова не е възложена сграда варова пещ с площ 408,40 кв.м., представляваща част от предприятие за производство на негасена вар с инсталация за хидратна вар, построена съгласно скица № 936/13.09.2013г. в УПИ І-503от кв. 43 по плана на с. О.. Изтъква, че варовата пещ е въведена в експлоатация с разрешение за ползване № СТ-05-415/21.04.2012г. и е недвижим имот - самостоятелен обект с трайно прикрепените към него съоръжения. Поддържа, че този имот не е бил предмет на извършения от ЧСИ Стоянова опис от 23.01.2017г., нито е бил изнасян на публична продан, и съответно – не е бил възлаган на взискателя „Б.б.з.р.“ АД.

Делото е разгледано в три открити съдебни заседания, в които жалбоподателят „Б.б.з.р.“ АД се представлява от юрк. К. и юрк. Н., които поддържат жалбата.

В открито съдебно заседание на 26.06.2019г. юрк. К. е заявила, че никога „Б.б.з.р.“ АД не е твърдяла, че инсталацията „варова пещ“ е нейна собственост. Уточнява, че това, което е възложено на банката, е бетонният постамент, който е трайно прикрепен [към земята]. Според нея, останалата част е движима вещ и е предмет на опис по изп.д. № 161/2017г. на ЧСИ Магдалена

Стоянова.

В открито съдебно заседание на 18.12.2019г. юрк. Н. пледира за цялостно уважаване на жалбата и за отмяна на обжалваното действие – опис на имущество, обективиран в протокол от 17.10.2018г. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Впоследствие депозира писмена защита, с която резюмира вече изразените становища. Акцентира върху това, че в процесния протокол за опис от 17.10.2018г. по изп.д. №

20188640400158 е описана сграда – варова пещ – със застроена площ 408,40 кв.м., като на втората страница от описа е посочено, че варовата пещ се състои освен от стоманобетонни колони и плоча, също и от трайно прикрепени към тях метални съоръжения, представляващи двуколонна пещ за производство на вар и прилежащите й съоръжения. Същевременно, съгласно постановление за възлагане по изп. д. № 20169280403429, влязло в сила на 16.08.2017г., на „Б.б.з.р.“ АД са възложени редица обекти, сред които

– УПИ І-503 от кв. 43 по плана на с. О., ведно с всички построени в него сгради съгласно разрешение за ползване № СТ-05-415/21.04.2012г. и всички подобрения в имота. Изтъква, че в протокола за опис на недвижим имот от 23.01.2017г. същото изпълнително дело било изрично посочено, че предмет на описа са основи на пещта – стоманобетонови колони, фундаменти и площадка. Въз основа на горното счита, че, към момента на налагане на възбраната върху тази вещ (варова пещ, състояща се от стоманобетонни колони и плоча съгласно протокола за опис от 17.10.2018г.), тя е собственост на „Б.б.з.р.“ АД и се е намирала във владение на банката. Прави извод, че ЧСИ Недялков незаконосъобразно е извършил опис на недвижимо имущество – сграда варова пещ, състояща се от стоманобетонни колони и плоча, приемайки, че металните съоръжения над този обект също са недвижима вещ. По този въпрос се позовава на приетото по делото заключение по СТЕ, както и на писмото от производителя на пещта. Моли съда да отмени обжалваното действие на ЧСИ Недялков.