Решение № 3995 от 25.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3995 гр. София, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Х.а като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100511551 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на Т.

Д. П. срещу Решение 11394 от 30.06.2023г., постановено по гр. д. № 34941/2022г. по описа на Софийски районен съд, 25 с-в, с което е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу С. Х. П. (в качеството му на частен съдебен изпълнител) иск по чл. 71, ал. 1 от ЗЗдискр за установяване на „тормоз“ по смисъла на закона чрез бездействие да се вдигне запора върху МПС собственост на ищеца, за да може да се извърши промяна на регистрационния номер поради загубена регистрационна табела и да може да се грижи за веща си, която имала висока сантиментална стойност за него, макар да била стара. Така с цел да бъде унижен бил лишен от възможност да полага грижи за автомобила.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради липса на произнасяне (мотиви) по спорните въпроси. Оспорва извод за необходимост да посочва лица в сравнение с които е дискриминиран (тормозен) тъй като при тормоз нямало такова изискване. Оспорва извод, че автомобила можел да се ползва. Запора бил вдигнат, но в хода на производството по иска (края на м. май 2022г.) и след предприети от него действия (жалби до различни институции). През времетраенето на запора веща се рушала и не могъл да предотврати това. Вдигането на запора без да е платил задължението по изпълнението доказвало, че запора е наложен само за да го 1 тормози. Не било обсъдено местоположението на веща – в ж.к. ‚Дружба-1“ в средата:

„…на циганското гето…“. Не било коментирано и състоянието на веща-тежко увредена.

Не бил извършван и опис, което доказвало че е тормозен. Не му съобщил, че запора е вдигнат. Не бил отправял заплахи, а само обиди.

Иска отмяна на решението и уважаване на иска.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Относно неговата правилност СГС е обвързан от оплакванията в жалбата и приложението на императивните материални норми.

След преценката на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото писмени доказателства въззивния съд намира жалбата за неоснователна.

Ищецът твърди спрямо него ответника да е осъществил тормоз по смисъла на закона за защита от дискриминация, като това станало чрез бездействие да се вдигне запора върху негово МПС, за да може да се извърши промяна на регистрационния номер поради загубена регистрационна табела.

Не е спорно по делото образуването на изпълнително дело, налагането на запор върху МПС на длъжника-настоящ ищец, депозирането на множество молби от длъжника-настоящ ищец до ответника като ЧСИ да вдигне запора, защото веща се руши и е необходима пререгистрация поради загубена регистрационна табела. Не е спорно, че запорът е вдигнат след молба на взискателя по изпълнителното дело през 2022г (л. 148 от делото на СРС).

Според настоящият състав на СГС не може поведението на ответника в качеството му на ЧСИ – невдигането на запора- да бъде квалифицирано като тормоз по признака „обществено положение-собственик длъжник“.

Съдебния изпълнител предприема действия по принудително изпълнение по искане на взискателя. Налагането на обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника има за цел да обезпечи неговото осребряване и удовлетворяване на взискателя-кредитор.

Когато е наложена обезпечителна мярка тя може да бъде вдигната служебно от съдебния изпълнител в точно посочени в ГПК хипотези - при прекратяване на изпълнителното дело- чл. 433 ГПК; при установяване по възражение на длъжника на несъразмерност на обезпечителните мерки-чл. 442а, ал. 2 ГПК; при предложение от длъжника за друг начин на изпълнение-чл. 443 ГПК; след продан на веща.

Извън тези хипотези, които не се твърдят и доказват по делото съдебния изпълнител може да вдигне запора само по искане на взискателя, който като такъв 2 може да реши върху какво имущество да насочи взискането си.

По делото е установено, че след като взискателя с молба от 23.05.2022г. е поискал вдигане на запора, своевременно е изпратено съобщение до ОДМВР –Хасково (където е бил регистриран МПС) за неговото вдигане.

Установено е, че ответника е изпращал до взискателя молбите на ищеца за вдигане на запора за становища (л.90, л. 108,л. 120, л.123, л. 132, 147) но такова не е давано от взискателя до 23.05.2022г., когато с молба взискателя е поискал вдигане на запора.

При това положение не може да се приеме, че ответника в качеството си на ЧСИ е осъществил поведение (действие или бездействие) което да може да се квалифицира като „тормоз“. Поведението му не може да се счита и за накърняващо достойнството на ищеца, нито за създаващо враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда в някаква част от обществото по отношение на ищеца.

Следва да се посочи, че от наличните по делото материали-молби подавани от ищеца по изпълнителното дело на 16.02.2022г. (л. 130) на 26.01.2022г. (л.128), на 13.10.2021г. (л.126) и справката от МВР (л. 87) се установява че е имало предходни запори от други взискатели по други изпълнителни дела при други съдебни изпълнители, а видно от справката на МВР автомобила е спрян от движение още от 10.04.2019г.- преди налагане на запора (на 24.09.2019г) по конкретното изпълнение.

Само липсата на правна възможност да се движи автомобила (вкл. без номер) не е причина за невъзможност за техническата му поддръжка.

Поначало е ирелевантно за установяване на тормоз къде се е намирала веща и каква е криминогенната обстановка в района. Следва да се посочи и че няма доказателства къде реално се е намирало МПС-то, доколкото в представената по делото молба (л. 107) от 09.09.2021г. до началника на РПУ Свиленград се твърди липсата на регистрационна табела да е установена в гр. Свиленград. При липса на такава табела движението по пътищата е забранено и не е ясно как е стигнал до гр.

София (твърди се да е в „циганско гето“ в кв. Дружба-1). Всъщност изобщо не е доказано автомобила да е стигал до гр. София.

По делото липсват доказателства взискателя да е искал да се пристъпи опис и продан на автомобила, а ЧСИ неоправдано да не е пристъпил към това.

Правата на ищеца в качеството на длъжник по изпълнението са уредени в закона.

Той може да предложи начин на изпълнение (какъвто опит е направил видно от молба по делото, но от представените по делото доказателства е видно, че друго имущество освен жилището си той не е имал, а е предлагал да се продават земеделски земи каквито не притежава според доказателствата). Защитата на длъжника в изпълнителния процес е чрез жалба срещу действията/бездействието на СИ в 3 посочените в ГПК случаи.

Самото вдигане на запора е по искане на взискателя и няма как да се счита за доказващо тормоз от самия съдебен изпълнител- той както се посочи има лимитирани служебни правомощия във връзка с наложените обезпечения.

Неоснователно е оплакването, че ответника като съдебен изпълнител можел да разреши пререгистрация без да вдига запора. При наложен запор промени в регистрацията се извършват след отмяната му - чл. 143, ал. 13 ЗДвП, изрично и нормата на чл. 201, ал. 3 ДОПК, а държавата е присъединен взискател по делото, а както се посочи СИ има лимитирани правомощия по вдигане на запор без съгласие на взискателя.

Съгласно §1, т. 1 от ДР на ЗЗДиск. се изисква кумулативно наличие на нежеланото поведение, целящо или обективно довело до накърняване на достойнството на определено лице и създаването на негативна за него среда.

(РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 19.06.2019 Г. ПО ГР. Д. № 3203/2018 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС)

Поделото няма никакви доказателства за създадена спрямо ищеца негативна среда (враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда).

Предвид изложеното жалбата е неоснователна, а решението като поравилно следва да се потвърди.

При този изход на делото само въззиваемият – ответник има право на разноски за въззивна инстанция, но не е претендирал такива.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 11394 от 30.06.2023г., постановено по гр. д. № 34941/2022г. по описа на Софийски районен съд, 25 с-в.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4