Решение № 442 от 05.10.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Козлодуй, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Димитрова Алексиева при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско дело № 20221440101216 по описа за 2022 година

Съдебното производство е образувано по искова молба на А. Й. Я. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. Козлодуй, уд. "Александър Стамболийски" №7, чрез пълномощника си адвокат Б. З. - САК, с която е предявила против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК:

131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Галин Тодоров Тодоров и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Джавахардал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов, обективно съединени искове - за обявяване нищожност (на договор за паричен заем № 4382817, в условията на евентуалност отделни негова клауза -разпоредбата на чл. 4 от договор за паричен заем № 4382817 и договор за предоставяне на гаранция (поръчителство) № 4382817. Съдът да се произнесе с решение, с което: Да признае за установено в отношенията между страните А. Й. Я. с ЕГН ********** и „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Галин Тодоров Тодоров, че сключеният между тях договор за паричен заем № 4382817 е нищожен. В условията на евентуалност, в случай, че отхвърли претенцията за провъзгласяване на нищожност на договора за паричен заем, то да провъзгласи за нищожна разпоредбата на чл. 4 от договор за паричен заем № 4382817 сключен между А. Й. Я. с ЕГН ********** и „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК: 131576434 Да признае за установено в отношенията между страните А. Й. Я. с ЕГН ********** и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК:

202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов, че сключения между тях 1 договор за предоставяне на поръчителство № 4382817 е нищожен. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Ищецът твърди, че на 26.01.2022г. е сключила с ответното дружество „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, с ЕИК: 131576434 договор за паричен заем № 4382817, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на 1000.00 лв., без да е посочен месечен погасителен лихвен процент и срок за погасяване на заема 10 месеца.

Съгласно чл.4 от договора, заемополучателят следва да осигури поръчител, заедно с едно от посочените обезпечения - ипотека, особен залог, банкова гаранция или ценна книга, издадена в полза на заемодателя. В чл.11 е уговорено, че при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечения, кредитополучателят ще дължи неустойка в размер на 792.70 лв., която той следва да престира разсрочено към погасителната вноска. Ищеца твърди, че е усвоила изцяло заемният ресурс, но не дължи плащания за лихва и неустойка, тъй като договорът за кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1 т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не съдържа ГПР и как е формиран. Счита още, че посоченият в договора ГПР в размер на 4095 % не отговаря на действително приложения в заемното правоотношение лихвен процент, тъй като уговорената неустойка за неосигуряване на поръчител и на реални обезпечения представлява добавък към договорната лихва - скрита лихва. В тази връзка, кредиторът не е изпълнил задължението си да посочи в потребителския контракт действителния лихвен процент, прилаган в отношенията между страните, а освен това нараства и стойността на годишния процент на разходите, но същия не е обявен на потребителя и не е посочен в договора в действителния му размер в нарушение на изискванията. Счита, че в случая неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на обезпечения загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, като в договора и общите условия са създадени препятствия пред потребителя да изпълни изискванията за осигуряване на обезпечения, за да възникнат условия кредиторът да начисли неустойката. Изложени са от ищеца допълнителни аргументи и се цитира съдебна практика. В условията на евентуалност, моли да бъде да прогласена нищожността на клаузите на чл. 6 и на чл. 8 от договора за паричен заем.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Ответникът не оспорва факта на възникнало между страните договорно отношение, по силата на Договор за паричен заем.Ответникът възразява срещу изложените в исковата молба аргументи за нищожност на процесния договор за заем, с конкретни доводи и правни съображения. В съдебни заседания страните не се явяват, нито се представляват.

Съдът, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, от фактическа страна прие за установено следното:

Не се спори между страните и е видно от относимите по делото доказателства, че между ищцата А. Я. и ответникът „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД ООД е сключен Договор за паричен заем № 4382817 от 26.01.2022г.Отпуснат е заем в размер на 1000 лв., който е усвоен 2 от ищеца. Годишният процент на разходите по заема е 40.95 %, а месечният лихвен процент е 35%, като първото плащане е с падеж на 28.02.2022г. и последно плащане на 25.11.2022г.

Замателят се е съгласил да изплаща заема съобразно приложен погасителен план и Общи условия към договора за заем. В чл.4 от Договора страните са се споразумели задълженията на заемателя да бъдат обезпечен с гарант/и, отговарящ/и на Общите условия към договора за заем, чл.4 от Общите условия към договора за заем предвижда обезпечение по следния начин: поръчителство на две физически лица, банкова гапранция и одобрено от заемодателя дружество –гарант, което предоставя гаранционни сделки.

По делото се прие съдебно – икономическа експертиза на вещото лице Г.Станоева, която Съдът кредитира като компетентно изготвена и неоспорена от страните. В заключителната част на експертизата е посочено, че Годишният лихвен процент възлиза на 40.95%. При този лихвен процент, годишният процент на разходите от 40.95 % е по-висок над 5 пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с Постановление на МС. От друга страна, с уговорената в чл.11 от процесния договор неустойка, годишният процент на разходите е 411.53%.

При възприетата фактическа обстановка, от правна страна Съдът намира следното:

Предявени са обективно съединени искове - главен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и евентуално съединен иск за прогласяване нищожността на клаузите на чл.4 от договора за паричен заем.

Ответното дружество „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД е небанкова финансова институция, по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това обстоятелство определя дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК. По отношение на породеното между страните облигационно отношение намират приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото същото е такова по смисъла на чл. 9 от ЗПК, както и чл.143 - 148 от ЗЗП. Ищецът има качеството на „потребител“ по смисъла на §13 т.1 ДР от ЗЗП, като чл.24 ЗПК препраща към чл.143, ал.1 от ЗЗП, според която разпоредба неравноправна клауза в договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като за неравноправни клаузи в договорите съдът следи служебно. От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че “Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като двете дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на поръчителство, “Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не подкрепят доводите за доброволност при избора на обезпечение, а от 3 формулировката им става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо лице - гарант. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за гаранция има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции

Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Чл.146, ал.2 от ЗЗП сочи, че клаузите по сключените договори не са индивидуално уговорени, когато са предварително изготвени от доставчика, поради което потребителят не е имал възможност да влияе върху тяхното съдържание. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ал. 2 е предвидено, че ГПР се изчислява по формула съгласно приложение № 1, а в ал. 4 е определен максимума на ГПР – петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с Постановление на Министерския съвет на Република България. Съдът намира, че договорът за заем е недействителен досежно клаузата на чл.4 от Договора за дължима на заемодателя неустойка.С тази клауза е уговорена неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение на договора в размер на сумата от 792.70 лв., което е почти колкото размера на отпуснатия заем. В този смисъл трайна е практиката на Върховния касационен съд, в която се приема, че Съдът винаги извършва проверка на действителността на договора, дори и при ненаведени от страните основания, ако се касае за нарушение на добрите нрави, за нарушение на императивни правни норми, както и при противоречие на норми, установени в обществен интерес, каквито са тези, установени в защита правата на потребителите в качеството им на икономически послабата страна в това облигационно правоотношение. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.07.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

В цитираното тълкувателно решение е посочено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от примерно изброени критерии: 1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способипоръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената неустойка 4