Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 155 от 17.04.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 181/2024
Вид
Определение № 155
Подписан
17.04.2024
В сила
17.04.2024
Състав
Христо Иванов Крачолов, Веселин Ганчев Ганев, Иван Христов Ранчев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 155 гр. Пловдив, 17.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600181 по описа за 2024 година

Производство по реда на Глава 22 НПК- чл.306 ал.3 вр. ал.1 т.4 предл.второ НПК.

Постъпила е частна жалба от подс. Д. И. Д. чрез защитника му адв.Н. П. против определение № 94/01.03.2024г., постановено по НОХД № 768/2023г. по описа на Окръжен съд- Хасково, с което е осъден да заплати на адв.Д. М.

М. от АК сумата от общо 9 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение в качеството му на повереник на частните обвинители Ю. Ю.

И., П. Р. Н., А. Р. С., Р. Р. С., Ю. И. С. и Ш. И. С. за процесуално представителство по делото по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв.

В жалбата са изложени съображения, че по делото на са били ангажирани доказателства за материалното състояние на частните обвинители, за да бъде предоставена безплатна правна помощ, а от друга страна, че само за двама от частните обвинители- Ю. И. С. и Ш. И. С.- са представени договори за правна помощ по този ред, поради което моли определението да се отмени като неправилно и незаконосъобразно.

Пловдивският апелативен съд намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за частично основателна.

Следва да се има предвид, че съобразно утвърдената практика на ВКС – напр. определение № 262 от 05.12.2018 г. по т. д. № 867/2018 г., І т. о., определение № 528 от 20.06.2012 г. по ч. т. д. № 195/2012 г., ІІ т. о., определение № 395 от 09.07.2018 г. по ч. т. д. № 1314/2018 г., ІІ т. о., определение № 682 от 18.10.2012 г. по ч. гр. д. № 598/2012 г., ІІІ г. о., определение № 442 от 28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г., ІІ т. о., определение № 257 от 09.05.2018 г. по ч. т. д. № 226/2018 г., II т. о., 1 определение № 417 от 17.10.2018 г. по ч. т. д. № 2238/2018 г., І т. о., определение № 665 от 05.12.2018 г. по ч. т. д. № 2467/2018 г., ІІ т. о. и много други, наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Този извод се извежда от чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв, очертаващ изчерпателно предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, а именно: да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв. и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски.

Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1/09.01.2004г. относно минималните размери на адвокатските възнаграждения като осъди другата страна да го заплати. Взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. с представянето на договора за правна помощ е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Аргумент в тази насока е разпоредбата на ал. 2 на същата разпоредба, според която адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи на приключване на делото, а само при благоприятен за неговия доверител изход на спора, поради което и преценката дали да окаже безплатната правна помощ – при съществуващ потенциален риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката. В случая подс.Д. И. Д. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.1 б.в вр.чл.342 ал.1 от НК и съгласно разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК в негова тежест са направените по делото разноски, включително от частните обвинители в процеса. Техният повереник адв. Д. М. в съдебното заседание е направил съответно и своевременно искане за присъждане на разноски по реда на чл.38 от ЗАдв., но съдът е пропуснал да се произнесе по този въпрос с присъдата и го е сторил по реда на чл.306 ал.1 т.4 от НПК с обжалваното определение.

От друга страна при присъждане на разноските, съдът не е съобразил, че само за двама от частните обвинители- Ю. И. С. и Ш. И. С.- са представени договори за безплатна правна помощ по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. и съответно е следвало да се присъди на повереника адвокатско възнаграждение в размер на по 1500лв. съобразно тарифите предвидени в Наредба №1/09.01.2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.13 ал.1 т.3 за защита на частни обвинители по наказателно дело от общ характер с повдигнато обвинение за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода от 2 до 6 години / към момента на извършване на деянието /. Останалите частни обвинители са били представлявани от адв.М. само по пълномощно, без да са представени по делото договори за правна помощ и съдействие и без доказателства за направени по делото разноски от тяхна страна. Ето защо на адвоката е 2 следвало да се присъди възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. само за частните обвинители Ю. И. С. и Ш.

И. С., или общо в размер на 3000 лв., но не и за останалите, което налага отмяна на обжалваното определение в тази му част, поради което ПАС ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 94/01.03.2024г., постановено по НОХД № 768/2023г. по описа на Окръжен съд- Хасково в частта, с която подс. Д. И. Д. е осъден да заплати на адв.Д. М. М. сумата от общо 6 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. като повереник на частните обвинители Ю. Ю.

И., П. Р. Н., А. Р. С. и Р. Р. С.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3