Решение № 765 от 26.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 765 гр. София, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211000503186 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на М.Г. В.- Х. срещу решение № 264591/ 09.07.2021г. на СГС, ГО, 21 състав, постановено по гр.д.

№ 6337/20г. в частта, в която е отхвърлен искът й с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 5 100 лв. до 25 100лв./ за 20 000 лв./ за обезщетение за неимуществени вреди.

Жалбоподателят поддържа, че в обжалваната част решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Съдебният акт противоречи на чл.52 от ЗЗД. Съдът правилно е приел, че трябва да се ангажира отговорността на ответника и искът е доказан по основание, но при постановяването на решението си е присъдил обезщетение, което е в занижен размер, който не може да компенсира претърпените от нея болки и страдания.

Съдът не е отчел в достатъчна степен, че настъпилите увреждания са причинили силен стрес на ищеца, както и че досега тя се страхува да минава на мястото на инцидента, страхува се от автомобили, да излиза сама. Това й носи ежедневни отрицателни емоции и ограничава социалните й контакти.

Постоянните болки са довели до безсъние, лесна уморяемост и психични проблеми, заради което е приемала успокоителни.

Не е отчетена

1 възможността дегенеративният процес в областта на шийните прешлени да бъде ускорен вследствие на травмата, което води до допълнителни болки и страдания. Жалбоподателят се позовава на размера на застрахователните лимити.

Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната от него част и да постанови друго, с което да присъди още 20 000лв. като обезщетение за неимуществени вреди

Ответникът „ЗД Евроинс“ АД в депозиран писмен отговор оспорва жалбата. Счита първоинстанционното решение за правилно. Установените увреди по своя медико-биологичен характер представляват средни телесни повреди, причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота на ищеца. Приетата комплексна медицинска експертиза е посочила, че измененията в шийния отдел на гръбначния стълб са се развили през годините и касаят хроничен процес, предшествал травмата. Процесното произшествието може и да е катализирало клиничната им проява, но не инцидента е пряката причина за първичното им възникване.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба и молбата уточнение, депозирана пред САС, ищецът М. Х. твърди, че на 26.07.2018г. около 10.05 ч. в гр. София е пътувала като пътник на предна дясна седалка в лек автомобил „Ситорен Ц4 Пикасо“ с рег. № СА 5226 РС, управлявано от Б.

С. Х.. Това МПС е било спряло на бул. „Цариградско шосе“ в колона като отзад го е ударил лек автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № ********, управляван от Й. С. С.. При този удар лекият автомобил, в който е пътувала ищецът, се е ударил в спрелия пред него товарен автомобил с рег. № ********. След инцидента М. Х. е откарана в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, гр. София, където е прегледана. На 27.07.2018г. е прегледана от д-р В. М.- невролог, поради оплаквания от болки и ограничена подвижност в шийната част на гръбнака, изтръпване към двете рамена и тила, гадене без повръщане. При прегледа е установено, че има ограничени и болезнени активни движения в шийната област. Поставена е й е диагноза контузия на шията. На 30.07.2018г. й е направена лицева рентегенография на гръден кош и 2

МРТ на цервикалния отдел на гръбначния стълб.

Заключението е магнитнорезонансната находка отговаря на деформация на прешленото тяло на С6 поради начален колапс на краниалната фасета. Субдискален костномозъчен едем в телата на С5 и С6. Дегенеративни промени в цервикалния отдел на гръбначния стълб с дискови протрузии и пролапси на дисталните две нива, клинично значим и с неврални компресии на ниво С5С6. На 01.08.2018г. ищецът е била в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ , където е била прегледана от неврохирург и е било назначено медикаментозно лечение.

След ПТП е посетила психиатър, който е поставил диагноза „Разстройство на адаптацията“. Назначена й е терапия. На 08.08.2018г. М. Х. е постъпила в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“ ЕООД с оплаквания от задух и сърцебиене, болки в гърба и гърдите. Поставена й е диагноза Травма на торакалната част на аортата. На 16.08.2018г. й е направено МРИ на торакален отдел на гръбначния стълб и на лумбалния отдел на гръбначния стълб. Като заключение е посочено, че има данни за дегенеративни промени в торакалния и лумбалния отдел на гръбначния стълб, с дискови протрузии. Към датата на инцидента за лек автомобил „Дачия Дъстър“ е имало сключена валидна застраховка

„Гражданска отговорност“ за периода 05.04.2018г. до 04.04.2019г. при ответното дружество. Освен претърпените болки и страдания е извършила и имуществени разходи във връзка с лечението си в размер на 1365, 40лв. На 13.05.2017г. е предявила претенция пред застрахователя като й е определено и изплатено обезщетение от 4900 лв. за неимуществени вреди и 1276 лв. за имуществени вреди. Счита, че това обезщетение е недостатъчно да репарира болките и страданият й. Затова ищецът М. Х. моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., в едно със законната лихва, считано от 26.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК заявява, че оспорва иска по размер. Не оспорва механизма на произшествието, както и наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ за водача на лек автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № ********.

Не оспорва, че е заплатил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от 4 900лв. Оспорва, че посочените в исковата молба травматични увреждания са в пряка причинно- следствена връзка с ПТП. Прави възражение за 3 съпричиняване, тъй като ищецът е била без поставен предпазен колан.

Безспорно е, че на 26.07.2018г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП. За него е съставен констативен протокол за ПТП.

Безспорно е, че при произшествието е пострадал ищецът.

Не се спори, че за лек автомобил „Дачия Дъстър“ с рег. № ******** е имало застраховка „Гражданска отговорност“ валидна към датата на произшествието при ответника.

Безспорно е, че ищецът е отправила извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди като същият й е изплатил такова от 4 900лв. За това обстоятелство към отговора на исковата молба е приложено преводно нареждане от 22.07.2019г.

По делото не се спори относно механизма на пътния инцидент, вината на водача на лек автомобил „Дачия Дъстър“.

С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представил медицински документи- епикризи, изходящи от „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“, от НМТБ „ Цар Борис III“, амбулаторни листа и болнични листа за ползван отпуск по болест, документи от проведените образни изследвания.

В хода на съдебното дирене е допусната комплексна медицинска експертиза, изготвена от вещо лице неврохирург, невролог и специалист съдебна медицина. Тя е установила травматичните увреждания, получени от ищеца: травма на шийния отдел на гръбначния стълб, изразяваща се в множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб- Дисторзио коли. Контузия на шийния сегмент на гръбначния стълб. Травма на гръдния кош, състояща се от счупване на девето и десето ребро в дорзалните сегменти вляво без дислокация на фрагменти. По своя медико- биологичен характер увредите са причинили временно разстройство на здравето неоспасно за живота. Вещите лица са посочили начина на възникване на контузията на шийята, а именно при камшичести увреждания. При този удар глава първо отива назад, а след това напред. Според вещите лица фрактурата на ребрата отзад говори, че ищецът е била без поставен предпазен колан. Вещите лица , след преглед на представени от ищеца образни изследвания са направили извод, че 4 описаните в изследването промени не са в резултат на инцидента. Травмата не може да причини дегенеративни промени. Те не са получени при инцидента. Той може да има катализираща роля за изява на оплаквания.

Възможно е травмата да ускори наличния дегенеративен процес в шийния сегмент на гръбначния стълб. До инцидента дегенеративния процес е протичал безсимптномно. В съдебно заседание вещите лица са допълнили експертизата.

В хода на съдебното дирене е допусната психиатрична експертиза.

Според нея ищецът е получила разстройство на адаптацията. Няма данни тя да страда от психично заболяване.

По делото е допуснато ретгенологична експертиза, която категорично е отхвърлила наличието на счупване на девето и десето ребро.

Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани и безпристрастни, основаващи се на научните правила и професионалния опит на експертите.

В хода на процеса са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Х. е съпруг на ищеца и желае да свидетелства. Заявява, че на 26.07. около 10 ч. е бил спрял от алея Яворов към Орлов мост поради задръстване преди светофара. Имало е колона от автомобили. Бил е спрял в лентата до тази за автобусите. Ограничението на скоростта е 60 км/ч.

Автомобилът му е бил в покой. Тогава отзад ги е ударил друг автомобил и ги е отхвърлил и са се ударили в спрелия пред тях бял пикап. Свидетелят описва повредите по автомобила, който е управлявал. Дошли са полицаи и линейка, която е отвела съпругата му и майка й в болница ИСУЛ.

Прегледали са я и са й казали, че нищо й няма. Вечерта на същия ден съпругата му се е оплакала от болка отзад във врата в дясно, сълзене на очите и главоболие. На другия ден са отишли на лекар и са направили ЯМР на врата. Установена е травма на С6 прешлен, който е бил смачкан и че има гръбначно- мозъчен едем между два прешлена. На рентген е установено, че има счупени две ребра- 9то и 10то. Ходили са при неврохирург като са им препоръчали операция. В резултат от стреса ищецът е имала невродермит, не е можела да спи добре от болките. Ходили са в психодиспансера на ул.

„Искър“, където психиатър й е предписал лекарства, които е пила около месец. Правила е вливания за болката, които заради пандемията е 5 преустановила. Сега ищецът се оплаква от болки, не може да върши домакинска работа, понякога свидетелят й помага да стане от леглото, а друг път децата им. Приема непрекъснато обезболяващи. Била е в отпуск по болест шест месеца и се е върнала на работа. Носела е твърда шийна яка около 7-8 месеца. В момента не носи такава. Изпуска предмети с дясната ръка.

Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага. Преценява ги при условията на чл.172 от ГПК поради близките взаимоотношения между свидетеля и ищеца, но ги счита за достоверни и убедителни.

При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000лв., от които е приспаднал доброволно платеното от ответника. Решението е влязло в сила в частта, в която искът за неимуществени вреди е отхвърлен над 25100лв. до пълния предявен размер, както и в частта, в която е уважен за сумата от 5 100лв.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Първонстанционното решение е валидно и допустимо.