Определение № 1549 от 23.05.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1549 гр. София, 22.05.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Даниела Талева

Яна Ем. Владимирова като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно дело № 20231100602458 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.249, ал.3 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК вр. глава ХХІІ от НПК.

С определение, постановено в открито съдебно заседание на 13.03.2023г., съдът е констатирал, че на досъдебното производство не са били допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, ограничили правото на защита на обвиняемите, които да налагат прекратяване на съдебното производство по НОХД №831/23г. по описа на СРС, НО, 6-ти състав.

Срещу определението на първоинстанционния съд, в законоустановения срок, са постъпили частни жалби от подсъдимия И. Н. К. и от защитника му адв.Х.Х..

В жалбата, подадена от подсъдимия К., се излагат твърдения, че първоинстанционният съд неправилно не е прекратил съдебното производство по делото, тъй като в досъдебното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, които са накърнили правото на защита на подсъдимия. Като такива се изтъква воденото на разследването от следовател при СО-СГП, който по мнение на подсъдимия, е предубеден и заинтересован от изхода на делото; неизпълнение на указания, дадени от СГС с определение №2394/31.10.2022г.; недопускането от страна на наблюдаващия прокурор при СРП до разпит на свидетели, посочени от подсъдимия; непроизнасянето на съдебния състав, разглеждащ делото, по доказателствени искания, направени от страна на защитата; упражнено полицейско насилие спрямо подсъдимия К. по време на инкриминирания инцидент. Посочва се още в жалбата на подсъдимия, че по време на разследването по настоящето дело са извършени нарушения от длъжностни 1 лица, изрично посочени в жалбата, с характер на престъпления. По всички тези съображения се иска прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП.

В жалбата на адв. Х. се изтъква, че в хода на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в непризоваване на подсъдимия К. и защитника му за разпита на свидетелите, въпреки изрично заявеното от тях желание в тази насока. Като съществено процесуално нарушение се сочи и непроизнасянето на съда в разпоредително заседание по направени доказателствени искания от страна на защитата. Иска се отмяна на атакуваното определение.

Частните жалби са процесуално допустими, подадени са в законоустановения седмодневен срок от произнасяне на определението, от лица, които имат право на жалба – подсъдим по делото и упълномощения му защитник, подадени са срещу акт, подлежащ на проверка в производство по въззивен съдебен контрол.

След като извърши преценка на твърденията, изложени в жалбите и служебно извърши цялостна проверка за наличието на допуснати в досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, по същество въззивният съд намери следното:

Въз основа на обвинителен акт, внесен от СРП на 02.12.2021г., е било образувано НОХД №16786/21г. по описа на СРС, НО, 6-ти състав, с който обвинителен акт е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК срещу подсъдимите И. Н. К., Р.Х.К. и В.Д.Р..

В разпоредително заседание, проведено на

06.06.2022г., първоинстанционният съд е постановил определение, с което е приел, че на досъдебното производство не е било допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение, с което да е било ограничено правото на защита на подсъдимите.

Това определение е било атакувано от защитника на подсъдимия И. К. и по негова жалба е било образувано ВНЧД №2994/2022г. по описа на СГС, НО, III въззивен състав. По цитираното дело е било постановено определение №2394/31.10.2022г., с което въз зивният съд е отменил обжалваното определение на СРС, като е приел, че твърденията на подсъдимия К. за нанесен му побой по време на задържането му в 05 РУ-СДВР следва да се приемат за правдиви с оглед представеното по делото медицинско удостоверение, издадено от съдебен лекар, поради което е намерил, че са налице основателни съмнения за обективността на органа, който е провел разследването по досъдебното производство, доколкото това е бил разследващ полицай от 05 РУ-СДВР. По тези съображения въззивният съд е отменил определението на районната инстанция, постановено в разпоредително заседание и е върнал делото на СРП с указания, че разследването по делото е необходимо да се проведе от друг независим разследващ орган, който да не може да се третира като предубеден и 2 пристрастен по отношение крайния изход от делото, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.2 НПК.

Тези указания на въззивния съд са били изпълнени, като наблюдаващият прокурор е изпратил делото на СГП с предложение разследването да бъде възложено на следовател при СО на СГП. Това предложение е било уважено от административния ръководител на СГП, който е възложил разследването на следовател при СО на СГП.

На случаен принцип, с протокол за случайно разпределение, е бил определен да проведе разследването по делото Г.Д.Б., следовател при СО на СГП.

С оглед посоченото, не може да се преценят като основателни упреците, отправени от подсъдимия с въззивната жалба, че така определеният следовател, провел второто по ред разследване по делото, е бил предубеден при извършване на ПСД, с което не са спазени указанията, дадени от СГС с определение №2394/31.10.2022г., постановено по ВНЧД №2994/2022г. по описа на СГС, НО, III въззивен състав. Това е така, защото с цитираното определение въззивният съд изрично е посочил, че доколкото са налице данни за упражнено над подсъдимия К. полицейско насилие от служители при 05 РУ-СДВР, то и разследването, проведено от разследващ полицай при същото полицейско управление, не може да се приеме за обективно и безпристрастно, което е наложило второто разследване да бъде проведено от орган, който не е свързан с посоченото полицейско управление. В случая е бил определен да извърши разследването следовател при СО на СГП, който не само, че не е свързан с 05 РУ-СДВР, но и не е в системата на МВР изобщо.

Следователите и прокурорите са в системата на съдебната власт и по никакъв начин не са подчинени на МВР. С определянето на следовател, който да проведе досъдебното производство, са изпълнени указанията на въззивния съд, дадени в цитираното определение.

Не са обосновани и оплакванията, изложени в жалбата на подсъдимия К. и на защитника му, че следователят е бил предубеден поради обстоятелството, че не е призовал подсъдимия и адв. Х. за разпитите на свидетелите, въпреки изричното искане в тази посока. Следва да се спомене, че при възлагането на разследването на следовател, извършените преди това ПСД не е имало как да бъдат ценени, т.е. все едно не е било извършено разследване до момента. Това е наложило всички действия, извършени в предходното досъдебно производство, да бъдат извършени отново. При това положение, преди да бъдат събрани отново доказателствата по делото, следователят няма как да извърши преценка дали са налице основания за привличането на конкретни лица в качеството на обвиняеми. Тази преценка разследващият орган може да направи, едва след като е събрал съответните доказателства. В случая подсъдимият К. и останалите подсъдими, са били привлечени в качеството на обвиняеми след разпита на свидетелите, който пък е бил необходим на органа по разследването, за да прецени дали са 3 налице доказателства за извършено престъпление и за авторството му. Ето защо не е имало законово основание подсъдимият К. и защитникът му да бъдат призовани за разпитите на свидетелите, които са били проведени преди подсъдимите да придобият качеството на обвиняеми, а НПК не предвижда призоваването на други лица, които нямат съответното процесуално качество.

Тук е мястото да се посочи, че в НПК изрично са предвидени действията по разследването, които изискват присъствието на обвиняемия, като в останалите случаи това може да стане с разрешение на органа на досъдебното производство, но само, ако това няма да затрудни разследването. Разпитите на свидетелите, като действие по разследването, не предвиждат присъствието на обвиняемия, единствено се изисква обвиняемият и неговият защитник да бъдат уведомени, когато се провежда разпит пред съдия по реда на чл.223 от НПК. В конкретиката на фактите по делото, не е допуснато съществено процесуално нарушение от страна на следователя, провел досъдебното производство, първо, защото свидетелите са били разпитани преди К. и другите двама подсъдими да са придобили качеството на обвиняеми и второ, поради обстоятелството, че тяхното присъствие при разпита на свидетели не е задължително според нормите на процесуалния закон. Това по никакъв начин не е нарушило правото на защита на обвиняемите и правата на техните защитници, тъй като в съдебната фаза на наказателното производство подсъдимите могат да упражняват правата си да задават въпроси и да участват при разпита на свидетелите в пълен обем, защото съдебният състав събра устно и непосредствено всички доказателства по делото, когато то се разглежда по общия ред.

Не е допуснато съществено процесуално нарушение и от наблюдаващия прокурор, с отказа му да разпита определени свидетели, посочени от обвиняемия и защитника му, защото досъдебната фаза на наказателното производство е подготвителна, а съдебната фаза е централна, пред съда могат да бъдат направени същите доказателствени искания, които са били отправени към наблюдаващия прокурор, могат да се правят и нови искания за събиране на доказателства, т.е. отказа да бъдат събрани определени доказателства във фазата на досъдебното производство не ограничава правото на защита на обвиняемия, тъй като тези доказателства могат да бъдат събрани от съда, съответно този отказ не представлява съществено процесуално нарушение.

Необходимо е да се упомене още, че в разпоредителното заседание не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства (чл.248, ал.4 НПК), а основните възражения, направени от подсъдимия К. и адв. Х. са именно такива – отказ на органите на досъдебното производство да съберат определени доказателства, поискани от тях, който отказ е определен като съществено отстранимо процесуално нарушение, каквото всъщност той не е по съображенията, изложени по-горе.

Съдебният състав, провел разпоредителното заседание, също не е 4 допуснал съществено процесуално нарушение, като не се е произнесъл по исканията на защитата за събиране на доказателства. Макар и един от въпросите, предвиден в чл.248, ал.1, т.7 от НПК, да е свързан именно с исканията за събиране на доказателства, непроизнасянето на съда по тези искания не е съществено процесуално нарушение, защото с провеждане на разпоредителното заседание не се преклудират правата на страните да правят искания за събиране на доказателства. Такива искания страните могат да правят до приключване на съдебното следствие, а дори и след приключването му, като поискат възобновяване на съдебното следствие, ако намерят, че определени доказателства може да спомогнат за изясняване на обстоятелствата, които не са били в достатъчна степен изяснени с проведеното до този момент съдебно следствие. Разбира се, непроизнасянето на съда по направени доказателствени искания в разпоредително заседание е неправилно и не следва да бъде толерирано, но то не е с характер на допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на определението по чл.248, ал.6 НПК.

За пълнота на изложеното и с оглед задължението на въззивния съд да извърши цялостна проверка на акта на първата инстанция, нужно е да се укаже на първостепенния съд, че жалбите срещу определението по чл.248, ал.6 НПК са частни жалби и те се разглеждат по Глава ХХ II НПК, която не предвижда изпращането на съобщение на страните за постъпила частна жалба. Според чл.342, ал.2 от НПК, за постъпилия частен протест се съобщава на подсъдимия, който в 7-дневен срок може да направи възражение.