Решение № 14 от 25.01.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Враца, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Т.

Пенка П. Петрова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Въззивно гражданско дело № 20221400500502 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.

№ 6860 от 22.11.2022г., подадена от В. Т. З., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. ***, против решение № 175/22.07.2022г., постановено по гр. дело № 20221440100002 по описа за 2022 година на Районен съд - Козлодуй, с което е осъден да заплати на Н. Н. Ц. - К., ЕГН **********, с постоянен адрес град ***, сумата 2500 евро - невърната заемна сума, дадена на 23-25.03.2020г. с падеж 23-25.06.2020г. и сумата 500 евро невърната заемна сума, дадена на 2325.03.2020г. с падеж 31.12.2020г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба 04.10.2021г., до окончателното им изплащане, както и сумата 838,00 лв. разноски в първоинстанционното производство, от които 600 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение и 238, 00 лв. - държавна такса за образуване на делото.

Жалбоподателят твърди, че не е доволен от решението на Районен съд – Козлодуй и моли съда да го отмени, като необосновано и поради това незаконосъобразно, като вместо него постанови ново решение по същество на спора, с което отхвърли предявения от Н. Н. Ц. иск. Счита, че районният съд е кредитирал като законосъобразни свидетелски показания, които са недопустими, съгласно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, тъй като касаят установяване на договор над 5000 лв. Поддържа, че в решението не са изложени мотиви защо съдът приема за достоверни и кредитира тези свидетелски показания, при условие, че в съдебно заседание е установено, че 1 липсват подобни възприятия у ищцата, които да й дават увереност, че е възприела подобни факти, които са й преразказани/втълпени от ищцата.

Посочва, че никога не е получавал от ищцата сумата 3000 евро и не й дължи връщането на такава сума, както и че не е признавал подобно задължение от 3000 евро, така както е заявил пред нотариус М., и че дължимата от него сума е 2000 лв.

В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна Н. Н. Ц. - К., ЕГН **********, чрез упълномощения й адвокат Н. А. от АК-Видин, е постъпил писмен отговор, с който оспорва като неоснователна и недоказана въззивната жалба. Поддържа, че е незаконосъобразно твърдението на жалбоподателя за недопустимост на свидетелски показания, съгласно чл.164, ал.1, т.3 от ГПК /за установяване на договор на стойност над 5 000 лева/, тъй като между страните по делото са сключени два договора за заем - първият за сумата 2500 евро, а вторият за сумата 500 евро, поради което районния съд не е допуснал нарушение като е допуснал свидетели до разпит. Посочва също, че жалбоподателят, в качеството му на ответник, не е подал отговор на исковата молба и не е направил възражение, че исковата претенция се отнася до един договор за заем от 3000 евро, поради което, на основание чл.133 от ГПК, е загубил правото да прави това възражение като преклудирано и направено за първи път във въззивната жалба. Наред с това изтъква, че не е допуснато нарушение на чл.164, ал.3 от ГПК при постановяване на обжалваното решение, тъй като свидетелите са допуснати и разпитани не само за факта на предаване на сумите по заемите, но и за признанието на ответника, че дължи парите. Поддържа, че не е доказано твърдението във въззивната жалба за липсата на признание от жалбоподателя за задължение от общо 3000 евро, тъй като същият нееднократно по телефона лично на нея е признавал размера на задължението си от общо 3000 евро и е обещавал да й върне сумата. По делото липсват доказателства жалбоподателят да е върнал на ответницата паричните си задължения, поради което искът по чл.240, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД е основателен, а за допуснатата забава и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД жалбоподателят дължи обезщетение в размер на законната лихва от датата на поискване - с предявяване на иска до окончателното плащане. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното решение и да й присъди направените разноски по производството пред въззивната инстанция.

В съдебното заседание жалбоподателят лично, а въззиваемата, чрез процесуалния си представител, поддържат изразените във въззивната жалба и отговора становища и искания.

Във въззивната инстация не са събирани доказателства.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищцата.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Районен съд - Козлодуй е образувано въз основа на искова молба, подадена от Н. Н. Ц. от гр.Видин срещу В. Т. З. от с. ***, общ. Козлодуй, обл. Враца за заплащане на сумата от общо 3000.00 евро 2 дължима по два договора за заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба ищцата Н. Н. Ц. твърди, че се е запознала с ответника В. Т. З. чрез негов колега международен шофьор. Поддържа, че ответникът споделил с нея, че прави ремонт на къщата си в с.*** и има нужда от пари, за да плати на майсторите. Тъй като се отнасяла с доверие към ответника се съгласила да му услужи с пари на заем, за което взела на заем от своя приятелка 2 500 евро, които да даде на ответника. Посочва, че съгласно уговорка с ответника, на 23-25 март 2020г. следобяд около 15 часа го чакала с колата си и с друга приятелка на края на град Кула в посока Видин, тъй като тогава ответникът влизал в страната с товарния си автомобил през граничен пункт Връшка чука. Изтъква, че при срещата им предала на заем на ответника сумата 2500 евро в банкноти по 50 евро, той ги преброил и заявил, че ще й ги върне до три месеца, т.е. до 23-25 юни 2020 година. След като провели разговор известно време, ответникът помислил и казал, че тези 2500 евро няма да са му достатъчни и я попитал дали не може да му даде още пари назаем; тя се съгласила и му дала на заем свои още 500 евро. Ответникът заявил, че тези пари ще ги върне до шест месеца, т.е. до 23-25 октомври 2020 година. Твърди, че след първия падеж на 23-25 юни 2020 година започнала да иска от ответника връщане на първата сума от 2500 евро; в разговори по телефона той й обещавал, че ще ги върне, но заявявал, че няма пари в момента, казвал й, че е точен и сериозен човек и ще й върне парите с лихви.

Същият отговор получила и през месец октомври 2020 година, когато поискала ответникът да й върне и сумата от 500 евро, както и сумата от 2500 евро по първия заем. Поддържа, че разтревожена, че ответникът няма да й върне парите, заедно със своя позната на 21.12.2020г. отишли в дома на ответника в с.***, но той не е бил в къщи, поради което разговаряла със съпругата му. Последната не знаела за двата заема, взети от мъжа й, поради което му се обадила по телефона, при който разговор ответникът признал пред жена си, пред нея и пред придружаващата я нейна позната, че е взел парите от нея и ги дължи. Съпругата му дала телефона на нея и при разговора помежду им ответникът й обещал да й върне парите. Посочва, че и след този разговор ответникът не й върнал парите, поради което със своя приятелка отново посетила дома на ответника в с.*** на 21.07.2021 г., за да си иска парите. Ответникът отново не бил вкъщи, но съпругата му я уверила, че той ще й върне парите. Въпреки това, ответникът не се издължил, поради което му изпратила нотариална покана рег. № 7674/21.07.2021 г., чрез нотариус В.

М. рег. № *** на НК и район на действие PC Козлодуй, а на 23.08.2021 г. бил съставен констативен протокол от нотариуса, в който е отразено, че ответникът признава за получени от нея 2000 лева, които не е върнал. Моли съда, да осъди ответника да й заплати сумата 2500 евро, представляваща даден на 23-25 март 2020 година заем с падеж 23-25 юни 2020 година и сумата 500 евро, представляваща даден на 23-25 март 2020 година заем с падеж 31.12.2020 година, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на предявяване на иска до окончателното издължаване, както и направените разноски по производството.

Ответникът В. Т. З., ЕГН ********** с постоянен адрес с. ***, общ.

Козлодуй, обл. Враца, в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не е депозирал отговор. В съдебното заседание пред районния съд ответникът признава иска в размер 3

2000 лв., в останалата част го оспорва като заявява, че ищцата не му е давала евро. Твърди, че не е искал пари от ищцата, а тя му дала 2000 лв. като аванс за извършване на превоз на мебели от Виена до България. Поддържа, че дните, в които ищцата твърди, че му е дала парите, е бил в Испания. Посочва, че за получените пари не са подписвали писмен договор, че предложил на ищцата да направят декларация, но тя отказала, както и че при предаването на парите са били само двамата в колата и не са присъствали свидетели. Това се случило на лозето.

По делото от първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни доказателства, ангажирани от ищцовата страна.

Свидетелката В. И. твърди, че познава Н., а ответника само го е чувала в разговорите по телефона, на които е присъствала. Същата установява, че в края на месец март 2020г. ищцата дошла при нея и я помолила да й даде 2500 евро, за да ги даде на ответника за ремонт на къщата му в с.***, тъй като нямала време да тегли пари. Твърди, че й е дала в заем 2500 евро в банкноти по 50 евро, а впоследствие ищцата й казала, че е дала на ответника още 500 евро и че до два или три месеца ще й върне тези 2500 евро, а за другите 500 евро до края на 2020г. щял да ги върне. Според свидетелката след два-три месеца Н. започнала да си иска парите от ответника като му се обаждала по телефона в нейно присъствие; ответникът й казвал, че ще ги върне, но в момента не може. Свидетелката твърди, че е присъствала поне на пет техни разговора по телефона. Свидетелката установи също, че на 21.12.2020г. двете с ищцата отишли заедно в с.***, за да си иска парите лично; Н. разговаряла с жената на ответника като й казала, че е дала на нейният мъж 3000 евро, един път 2500 и в последствие още 500; жената се учудила, защото явно не знаела за никакви пари, ремонт на къщата нямало. След това жената на В. разговаряла с него по телефона, но не се чувало какво говорят, защото свидетелката и ищцата били на улицата; после ответникът разговарял с Н. по телефона като я обиждал, питал я защо го търси там, казвал й, че това било между тях и че жена му е болна. Той казал също: „аз ще ти върна парите, но нямам в момента”. След време Н. пак търсила ответника по телефона, за да си иска парите, но той казвал, че няма. Свидетелката установи също и второ тяхно посещение в дома на ответника - на 21.07.2021г. Отново Н. разговаряла с жената на ответника и тя й казала, че те ще върнат парите, че те имат две дъщери, едната е в Англия и тя щяла да им помогне да върнат парите, но отново не върнали парите.

Свидетелят В. В. твърди в показанията си, че познава Н. и не е познавал ответника. За пръв път го е видял, когато ищцата му е дала парите в колата.

Същият твърди, че е наел Н. да го закара до гр.Видин, за да си купи лекарства, тъй като е инвалид и тя му казала, че на връщане трябва да мине през гр.Кула, защото имала уговорка с ответника да му даде пари на заем за ремонт на къщата. Свидетелят твърди също, че е бил в колата на Н. и тя пред очите му дала на ответника 2500 евро; след малко Н. се върнала в колата, бръкнала в чантата си и дала на ответника още 500 евро; по 50 евро били банкнотите. Според свидетеля ответникът дошъл с кола, с тир, бил сам и видимо притеснен; двамата били на 2-3 метра от колата на Н.. След това ищцата и ответника си разменили няколко приказки и се разделили.