Решение № 54 от 06.07.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Русе , 05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Йордан Дамаскинов

Палма Тараланска

Боян Войков като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно търговско дело № 20214501000157 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Г. П., ЕГН **********, от гр. Русе чрез адв. А.Б. – АК гр. Русе против Решение № 260261/16.03.2021 г., постановено по гр.д. № 123 по описа за 2020 г. на Районен съд Русе, с което е признато за установено, че дължи на У. със седалище и адрес на управление:

С., ЕИК ****, представлявано от изпълнителните директори Т.А.П. и Е.М. сумите от 13 200,00 лв, представляваща неплатена главница по Договор за револвиращ банков кредит № 0071/601/11.08.2015 г. и 9 бр. Анекси към него, със законната лихва върху нея, считано от 18.09.2019 г. до окончателното плащане; сумата от 1 412,11 лв - договорна лихва за забава върху главницата за периода 20.12.2018 г. - 17.09.2019 г., присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 2685/19.09.2019 г. по ч. гр. дело № 5572/2019 г. по описа на РРС. В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на формираните изводи относно правно релевантните факти по спора. Акцентира се върху обстоятелството, че с подписването на Анекс № 9/21.11.2018 г. е прекратено качеството на П. като 1 солидарен длъжник и уговорката за освобождаването му като солидарен длъжник по процесния договор е правопогасяващ факт за търсенето на солидарна отговорност. Същият в отговора на исковата молба погрешно е изписан като Анекс № 8/21.11.2018 г. Моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение и бъде постановено друго такова, с което заявената срещу П. претенция да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Въззиваемата страна по жалбата У. счита същата за неоснователна, а решението на РРС за правилно и законосъобразно и моли то да бъде потвърдено. Развива съображения за това, че не следва да се приема за грешка посочването в отговора на исковата молба като основание за освобождаването от отговорност договореното в §5, т.2 от Анекс № 8/21.11.2018 г. вместо §5, т.2 от Анекс № 9/21.11.2018 г., като счита, че позоваването на правилния анекс № 9/21.11.2018 г. вече е преклудирано.

Моли решението на РРС да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени направените в производството пред РОС разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество – същата е основателна.

Решението на първоинстанционният съд, в обжалваната част, с което е прието за установено, че М. Г. П., ЕГН ********** от гр. Русе дължи на У. претендираните суми от 13 200,00 лв, представляваща неплатена главница по Договор за револвиращ банков кредит № 0071/601/11.08.2015 г. и 9 бр.

Анекси към него, със законната лихва върху нея, считано от 18.09.2019 г. до окончателното плащане; както и 1 412,11 лв - договорна лихва за забава върху главницата за периода 20.12.2018 г. - 17.09.2019 г., присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК №

2685/19.09.2019 г. по ч. гр. дело № 5572/2019 г. по описа на РРС е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

Видно от приложения по делото Анекс № 9/21.11.2018 г. към Договор за револвиращ банков кредит № 0071/601/11.08.2015 г., с кредитор „У. гр. Софи и кредитополучал по който е трето неучастващо в производството лице – Д гр. Русе, а солидарен длъжник жалбоподателят 2

М.П., в § 5, т.2 от същия изрично е уговорено, че страните се съгласяват, че задълженията на М. Г. П., ЕГН: **********, в качеството му на солидарен длъжник се прекратяват с подписването на процесния анекс, като кредиторът запазва правата си срещу останалите солидарни длъжници и задължението на последните не се намалява с частта на освободения солидарен длъжник /л.6162 от гр.д. № 123/2020 г. на РРС/.

Изписването в отговора на исковата молба на номер 8 на анекса, с който в § 5, т.2 се освобождава П. от отговорност вместо номер 9 не дават основание да бъде ангажирана неговата отговорност, както е сторил първоинстанционният съд. Още повече, че Анекс № 8 е с дата от 23.10.2018 г., а този с № 9 е от 21.11.2018 г., като в отговора на исковата молба е посочена именно датата – 21.11.2018 г. като начална на освобождаването от отговорност на солидарния длъжник М. Г. П., когато е подписан анекс № 9.

Буди недоумение обстоятелството, че в съдебното решение навсякъде е изписан Анекс № 8 от 21.11.2018 г., което е комбинация от номера и датата на сключването на двата анекса и се зачита единствено Анекс № 8/23.10.2018 г./изписан като Анекс № 8/21.11.2018 г./ без да се коментира Анекс № 9/21.11.2018 г., приложен по делото и съдържащ цитираната уговорка в § 5, т.2 от същия.

С оглед на изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него бъде постановено друго, с което претенцията на У. бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати направените по настоящето производство разноски в размер на 1205,24 лв, както и тези пред РРС по гр.д. № 123/2020 г. в размер на 913,00 лв за заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представените справки по чл. 80 ГПК.

Съгласно т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Доколкото доказателства за извършването им от страна на М.П. няма представени, такива не се присъждат.

3

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 260261/16.03.2021 г., постановено по гр.д.

№ 123 по описа за 2020 г. на Районен съд Русе, с което е признато за установено, че М. Г. П., ЕГН **********, от гр. Русе дължи на У. със седалище и адрес на управление: С., ЕИК ****, представлявано от изпълнителните директори Т.А.П. и Е.М. сумите от 13 200,00 лв, представляваща неплатена главница по Договор за револвиращ банков кредит № 0071/601/11.08.2015 г. и 9 бр. Анекси към него, със законната лихва върху нея, считано от 18.09.2019 г. до окончателното плащане; сумата от 1 412,11 лв - договорна лихва за забава върху главницата за периода 20.12.2018 г. 17.09.2019 г., присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 2685/19.09.2019 г. по ч. гр. дело № 5572/2019 г. по описа на РРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от У. със седалище и адрес на управление: С., ЕИК ****, представлявано от изпълнителните директори Т.А.П. и Е.М. иск против М. Г. П., ЕГН **********, от гр. Русе за признаване за установено, че последният дължи на дружеството сумите от 13 200,00 лв, представляваща неплатена главница по Договор за револвиращ банков кредит № 0071/601/11.08.2015 г. и 9 бр. Анекси към него, със законната лихва върху нея, считано от 18.09.2019 г. до окончателното плащане; сумата от 1 412,11 лв - договорна лихва за забава върху главницата за периода 20.12.2018 г. 17.09.2019 г., присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 2685/19.09.2019 г. по ч. гр. дело № 5572/2019 г. по описа на РРС като неоснователен.

ОСЪЖДА У. със седалище и адрес на управление: С., ЕИК ****, представлявано от изпълнителните директори Т.А.П. и Е.М. ДА ЗАПЛАТИ на М. Г. П., ЕГН **********, от гр. Русе сумата от 1205,24 лв за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение по В.търг.дело № 157/2021 г. по описа на РОС и сумата от 913,00 лв за заплатено адвокатско възнаграждение по гр.д. № № 123/2020 г. по описа на РРС.

4

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5