Решение № 114 от 27.03.2024, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Благоевград, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Николова при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно наказателно дело № 20231210201626 по описа за 2023 година Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН .

Образувано е по жалба на С.

В. Я. от с.К , Община-С ,

НП№2310200217/09.10.2023г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/-Благоевград, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00лв., във връзка с административно нарушение по чл. 108, ал.3, вр. с чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ и чл.50, ал.6 и чл. 61 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваният административен акт. Твърди се, че НП е издадено в нарушение на редица правила по ЗАНН и се иска неговата отмяна.

Административно-наказващият орган, чрез своят процесуален представител оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и поддържа обжалваното НП, което иска от съда да се потвърди.

Районна прокуратура, надлежно призовани, не ангажират становище по жалбата и процесуален представител по делото.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира 1 за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП, като то е сторило това и в срока по чл.59, ал.1 от ЗАНН. /НП е връчено лично на жалбоподателя с известие за доставяне на 13.10.2023г., а жалбата срещу него е подадена на 23.10.2023г./

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна . Аргументи:

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по един несъмнен и категоричен начин, че на 21.08.2023г., длъжностно лице при РДГ-Б /св.С. Г./, в присъствието на колегите си–св.В Ж. и св.М. Г., е съставил на жалбоподателя АУАН№001008, за това, че при извършена проверка на място на 01.08.2023г., на територията на ТП ДГС-С , землище на с.О , местност“С “ и горски отдел 265е, е констатирано, че като лице, вписано в регистъра по чл. 235 от ЗГ и на чието име е издадено и получено позволително за сеч №0730134/17.07.2023г., до 01.08.2023г., С. Я. не е изпълнил задължението си по ЗГ и Наредба №8/05.08.2011г. , като не упражнил контрол и не е взел мерки за предотвратяване извършването на дърводобивна дейност в този отдел, а именно при извършена сеч на 10/десет/ броя дървета от бял бор. Тези констатации на контролните органи при проверката на място са квалифицирани с АУАН като административно нарушение на жалбоподателя по чл. 108, ал.3, вр. с чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ и чл.50, ал.6 и чл. 61 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите.

За проверката на 01.08.2023г. е изготвен и нарочен Констативен протокол с тази дата, от който се установява, че тя е извършена на място от свидетелите В Ж. и М. Г., в присъствието на св.Г. . След което са направени и три последващи проверки, през м.08.2023г., за които също са изготвени констативни протоколи от контролните органи за констатирани нарушения по ЗГ при дърводобив в процесният горски отдел с непосочен извършител .

След изготвянето му, АУАН е предоставен за връчване на жалбоподателя на 24.08.2023г., но последният е отказал да го получи и този му отказ е удостоверен с имената, адреса и подписа на св.Г..

Въз основа на този Акт за установяване на нарушение, на 09.10.2023г., Директорът на РДГ-Б , е издал обжалваното НП№2310200217, с което за описаното в Акта нарушение, на основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите, е наложил на жалбоподателя за описаното в акта административно 2 нарушение, санкция „Глоба“ в размер на 300.00лв. С НП е пояснено, че незаконната дейност, спрямо която жалбоподателят не е упражнил контрол в релевантния период и на посоченото място в АУАН, е свързана с липса на контрол и непредприети мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия при осъществяване на дърводобивна дейност в процесният отдел, а именно : сеч на 10 броя дървета от бял бор, немаркирани с контролна горска марка. НП е връчено лично на жалбоподателя с известие за доставяне на 13.10.2023г.

Изложените в АУАН фактически констатации на проверяващите лица на процесната дата и място, се потвърждават напълно при разпита на свидетелите в процеса: Ж., Г. и Г. . От тях свидетелите Ж. и Г. сочат, че лично установили на процесното място извършеното нарушение от жалбоподателя в качеството му на лицензиран лесовъд и вписан такъв в разрешителното за процесната сеч, след като възприели отрязани без контролна горска марка 10 бр. дървета бял бор . Свидетелите са категорични, че такава горска марка се слага в дънера на дървото от св.Г., но за отрязаните дървета нямало следа от подобно маркиране в дънера. Гръдната марка, каквато имали някои от дърветата, не се поставяла по закон, а за ориентиране на секачите и тя не замества липсата на контролна горска марка. Заради това , свидетелите приели, че се касае за незаконна сеч и отсечени дървета, които не са по позволителното за такава. Такова маркиране следва да е направени преди сечта както за сухи, така и за суровите дървета, установяват също свидетелите от процесната проверка. При отиване на място проверяващите констатирали, че в горския отдел все още има отсечени и неизвозени дървета именно за това приели, че сечта не е приключила и посочили като крайна дата на извършване на констатираното нарушение именно датата на проверката 01.08.2023г. Актосъставителят Г. на свой ред установява, че участвал и в последваща проверка в процесният горски отдел на 18.08.2023г., когато сечта била приключила и отсечените дървета извозени от мястото. На жалбоподателя били издадени и други актове за нарушения r в други горски отдели под контрола на РДГ, а при издаването на процесният АУАН, освен констативния протокол от процесната проверка, св.Г. съобразил и издаденото на позволително за сеч, в което като лицензиран лесовъд и орган по контрола на сечта бил вписан именно жалбоподателя Я. .

В процеса бе разпитан и св.Г., който е следвало да постави контролните 3 горски марки на дърветата в процесният горски отдел преди сечта. Той също е категоричен, че контролната горска марка се поставя именно в дънера на дърветата за сеч , независимо дали са сухи или сурови. Св.Г. твърди, че в констативен протокол по случая пишело, че „няма намерени немаркирани дървета“, което обаче не отговаря на съдържанието на процесният констативен протокол от извършената проверка на свидетелите Ж и Г., нито пък кореспондира с техните показания по случая.

Със Заявление от 15.06.2022г., жалбоподателят е поискал от санкционния орган да му предостави в качеството на лицензиран лесовъд, един брой кочан актове и един брой кочан за констативен протокол . В отговор на това Заявление на жалбоподателя, по делото е представено Писмо от 21.06.2022г. на санкционният орган, изпратено до Я. , в което му е отказано предоставянето на поисканите кочани с документи защото към заявлението си не е представил договор , сключен между него и собственици на гори за възлагане изпълнението на горскостопанска дейност. В процесната преписка обаче е приложено Позволително за сеч №0730134 от 17.07.2023г., издадено на фирма „Г “ЕООД, в което жалбоподателя е отразен като регистриран лесовъд по чл.235 от ЗГ, във връзка с извършване на дърводобив в отдел №265, подотдел „е“, находящ се в землище на с.Д , Община-С , собственост-„общинска горска територия . В позволителното е записано, че дърветата за дърводобив следва да се маркират с контролна горска марка от св.Г./синя боя/, к ато очакваният добив на дървета е от 19.0 плътни куб.м лежаща маса, която по категории е както следва: бял бор -18 куб.м/едра строителна дървесина/ и бял бор -1 куб.м./дърва/. Като срок за провеждане на сечта е посочен 20.07.2023г.-30.09.2023г. и срок за извозване на материалите от сечището в същия период. Като временен склад за материалите в позволителното е посочено „Ч “

Съдът е приел като доказателство по делото Заповед №РД49199/16.05.2011г. на министъра на земеделието и храните, с която на директорите на регионалните дирекции по горите са делегирани правомощия за издаване на НП при констатирани нарушения по ЗГ.

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление, законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за

4 административно нарушение по чл. 108, ал.3, вр. с чл. 257, ал.1, т.1 и чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ и чл.50, ал.6 и чл. 61 от Наредба №8/05.08.2011г. за сечите в горите.

НП е издадено от компетентен орган и в тази насока е представена като доказателство за материална компетентност на процесният издател Заповед №РД49-199/16.05.2011г. на министъра на земеделието и храните. Наред с това, АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени на жалбоподателя. От тях НП е връчено лично на жалбоподателя с известие за доставяне, а АУАН е връчен по реда на чл.43, ал.2 от ЗАНН и след направен отказ от страна на жалбоподателя да го получи, този му отказ е надлежно удостоверен с трите имена, адреса и подписа на св.Г. . Ето защо възраженията на защитата за невръчване на АУАН съдът приема за неоснователни.

АУАН и НП съдържат и всички задължителни и изискуеми се реквизити по чл. 42 и чл.57 от ЗАНН, в това число : дата и място на съставянето му, орган , който ги съставя, дата и място на констатиране на нарушението и период на извършването му, обстоятелства, при които е извършено твърдяното нарушение, правна квалификация на последното и доказателства, с които се обосновава. В НП е посочена изрично и санкционната норма, която обосновава наложената „Глоба“ на жалбоподателя в този казус. Ето защо всички възражения на жалбоподателя в обратна насока, съдът намира за неоснователни.

Не е налице и твърдяната неяснота и противоречие относно изпълнителното деяние на вменяваното нарушение, тъй като и в АУАН и в НП изрично е посочено, че нарушението на жалбоподателя, според контролните органи в този казус, се изразява в неупражнен контрол от негова страна, в качеството му на регистриран и лицензиран лесовъд при извършвана дърводобивна дейност в процесният период и горски отдел /сеч на 10бр.дървета от бял бор/, като този неизвършен контрол се изразява в невзети от негова страна мерки за предотвратяване и спиране на незаконните действия при този дърводобив. С НП е пояснено, че въпросните незаконни действия при дърводобива в процесният горски отдел са се изразили в сеч на посочените 10бр. дървета, които са били немаркирани с контролна горска марка. Това пояснение според съда не 5 нарушава правото на защита, а даже подпомага въпросното право, защото ограничава посочената незаконна дърводобивна дейност изначално и с АУАН , само до едно такова незаконно действие /сеч на немаркирани с контролна горска марка дървета -10бр. бял бор./ Освен това, макар и непосочена словесно в АУАН въпросната липса на контролна горска марка на отсечените дървета, тя е пояснена с нормата от ЗГ, която забранява сечта на дървета, които не са маркирани с контролна горска марка-чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ, което е още един аргумент, че не е налице противоречие в съдържанието на АУАН и НП, а поясняване на акта с НП в тази му част за улесняване правото на защита, а не препятстване на това право .

Посочената фактическа обстановка се обосновава с цитираните гласни и писмени доказателства, които без показанията на св.Г. касателно маркирането на процесната дървесина и дървета, напълно кореспондират по между си и са безпротиворечиви, заради което съдът ги кредитира като годни и достоверни за изясняване на обективната истина. Не кредитира като достоверни показанията на св.Г., че при процесната дърводобивна дейност до датата на проверката 01.08.2023г. и на тази дата, на процесното място и в провереният горски отдел, нямало немаркирани дървета с контролна горска марка, защото това противоречи на съдържанието на Констативния протокол от тази проверка, подписан и от самият св.Г без възражения, както и на показанията на очевидците на тази липса на маркировка –св.Ж и Г.. Ето защо, съдът не прие показанията на св.Г. в тази им част като достоверни за изясняване на обективната истина и не обоснова с тях своите фактически изводи.