Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 109 от 30.06.2026, Районен съд - Своге

Съд
Районен съд - Своге
Дело
Гражданско дело 927/2025
Вид
Решение № 109
Подписан
30.06.2026
Състав
Румен Атанасов Стойнов

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за общинската собственост
  • чл. 115 · Закон за собствеността
  • чл. 10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 19 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. **********, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Т.а Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20251880100927 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от В. Р. Л. от гр. Н., ул. „...“ № , ЕГН **********, чрез пълномощник, против Община Своге, представлявана от кмета. В нея се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на с. Ц., общ. С., представляващ земя с площ от 1892 кв.м. и едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 35 кв.м. Същият е индивидуализиран в приложената към исковата молба комбинирана скица, като се застъпва с :

1) поземлен имот ***, област София, община С., с. Ц., м. В., вид собственост – стопанисвано от общината, вид територия – земеделска, категория 8, начин на трайно ползване – ливада, площ 1618 кв.м., като по комбинираната скица е отразено застъпване с площ от 1032 кв.м. ;

2) поземлен имот ***, област София, община С., с. Ц., м. В., вид собственост – стопанисвано от общината, вид територия – земеделска, категория 8, начин на трайно ползване – изоставена ливада, площ 62428 кв.м., като по комбинираната скица е отразено застъпване с площ от 321 кв.м. ;

3) поземлен имот ***, област София, община С., с. Ц., м. В., вид собственост – стопанисвано от общината, вид територия – земеделска, категория 9, начин на трайно ползване – изоставена ливада, площ 43984 кв.м., като по комбинираната скица е отразено застъпване с площ от 443 кв.м.

В допълнителна молба, подадена във връзка с дадени от съда указания, пълномощникът на ищеца твърди, че имотът е бил собственост на бащата на В. Л., който го е владял от 1930 г. до 1968 г. и е придобил правото на собственост по давност, а в условията на евентуалност се твърди, че ищецът е 1 придобил правото на собственост по давност – за периода от 1968 г. до днес.

При така описаните фактически обстоятелства се иска от съда да приеме за установено спрямо ответната община, че В. Л. е собственик на горепосочените застъпвания по точки 1, 2 и 3, с обща площ от 1796 кв.м. В подкрепа на твърденията са представени писмени доказателства, поискан е разпит на двама свидетели, които да установят владението върху имота, неговата продължителност и начин на осъществяване, както и назначаването на съдебно-техническа експертиза.

Предявен e положителен установителен иск за собственост и условие за допустимост е наличието на правен интерес от завеждането му. В случая такъв интерес спрямо ответника Община Своге е налице, тъй като видно от приложените към исковата молба писмени доказателства имотът, на който ищецът твърди, че е собственик се застъпва с имоти, които са отразени в кадастралната карта и регистри като общински.

От ответната страна е подаден писмен отговор, чрез пълномощник на кмета. Твърди се нередовност на исковата молба, евентуално неоснователност на предявените искове, ако съдът приеме, че е налице редовна искова молба.

По същество на спора в отговора се оспорват фактическите твърдения и правните съждения изложени в исковата молба, като се посочва, че имотите са общинска собственост. Възразява се срещу твърденията, че имотите са били собственост на бащата на ищеца, евентуално са негова собственост, тъй като същите са недоказани. Според пълномощника Община Своге е придобила правото на собственост по силата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС), във връзка с чл. 25, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). В тази връзка се иска от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

В производството са събрани писмени доказателства, представени от страните и неоспорени от тях, поради което съдът ги възприема като автентични и верни. Разпитани са двама свидетели, показанията на които съдът кредитира като обективни, логични, последователни, непротиворечиви, допълващи се взаимно и убедителни, а и липсват данни, които да ги оборват.

Назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която не е оспорена от страните и съдът възприема като обективна и компетентно изготвена.

В открито съдебно заседание пълномощниците на страните поддържат съображенията изложени в исковата молба и в отговора.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки приетите по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното :

От показанията на разпитаните по делото свидетели и от писмените доказателства се установява, че процесните застъпвания, като част от поголям имот, съществуват на място, оградени са и в последните повече от шестдесет години са били във владение на Л., както и на баща му. През целия този период от време никой не е оспорвал владението им, като то е било непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя. Няма данни имотът да е обобществяван, нито правно, нито 2 фактически. Напротив, през целия този период, както и преди това, имотът се е ползвал от ищеца и от неговите праводатели. В случая се касае за застроено дворно място, извън строителните граници на населеното място, а не за земеделска територия. Точните граници на застъпването са посочени в комбинираната скица.

Съдът, като взе предвид установеното от фактическа страна, приема от правна страна, че бащата на Л. е придобил правото на собственост по давност.

След смъртта му през ... г. правото на собственост е преминало върху наследника. Обстоятелството, че има и други наследници, както и отношенията на ищеца с тях са извън предмета на настоящото дело, тъй като съдебното решение, което ще бъде постановено, поражда действие само между страните.

Както е посочено в доклада по делото, в тежест на Община Своге, чрез лицата които я представляват, беше да докажат наличието на предпоставките по чл. 19 ЗСПЗЗ. Такива доказателства не бяха представени. В приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ подадат само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване, в предвидения в закона срок и в този смисъл са останали след възстановяване правото на собственост, т.е. земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДСЗ или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ. В случая този текст е неприложим, тъй като имотът в частта на застъпването няма земеделски характер, не е бил обобществяван, съответно не е бил и възстановяван, като не се касае за земеделска земя, останала след възстановяване правата на собствениците. Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост на соченото основание. При това положение искът следва да се уважи изцяло.

Ищецът не претендира разноски за производството, поради което такива не следва да му бъдат присъждани, макар да има право на това, с оглед изхода на делото (арг. от чл. 6, ал. 2 ГПК).

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът РЕШИ:

Приема за установено по иска с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК, предявен от В. Р. Л. от гр. Н., ул. „...“ № , ЕГН ********** , срещу Община Своге, гр. Своге, ***, представлявана от кмета, че В. Р. Л. е собственик на част от поземлен имот ***, на част от поземлен имот *** и на част от поземлен имот ***, всичките имоти находящи се в област София, община С., с. Ц., м. В., като въпросните части на застъпване са с обща площ от 1796 кв.м. и са заключени между цифрите и числата : 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 15, 14, 10, 11, 12 и 1 на Комбинирана скица (Приложение 1 към СТЕ) на вещото лице инж. Л. М., приподписана от председателя на съдебния състав на 29.06.2026 г. и представляваща неразделна част от настоящото решение.

3

На основание чл. 115 от Закона за собствеността влязлото в законна сила решение подлежи на вписване.

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 4