Решение № 617 от 21.07.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 617 гр. Хасково, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20255640102652 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1, във връзка с чл.415, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 558, ал. 7, вр. чл.

557, ал.1, т.2, б.„а“ от Кодекса за застраховането /КЗ/, вр. чл.45 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от Гаранционен фонд – София, БУЛСТАТ:

121446665, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 против А. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: ************.

За претендираните суми е издадена заповед № 425 от 11.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 639 по описа за 2025 г. на Районен съд – Хасково.

Ищецът твърди, че на основание чл.557 ал.1 т.2 б."а" от Кодекса за застраховане изплатил по щета № 23110027/27.01.2023 г. обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 809,70 лв., от които 686,70 лв. обезщетение за имуществени вреди и 123 лв.- обичайни ликвидационни разходи по обработка на претенцията за увредената при ПТП, настъпило на ****, еластична преграда /мантинела/, собственост на Община Хасково.

Виновен за катастрофата бил ответникът А. Д. Г., който на ****, около 01:30 часа в гр. **********, при управление на лек автомобил марка **** модел 1

****", с рег. № ******, поради движение с несъобразена скорост, губи контрол над управлението на автомобила, излиза от пътното платно в ляво на посоката си на движение и се удря в еластична преграда /мантинела/ като напуска местопроизшествието. Вследствие на инцидента били нанесени следните увреждания на еластична преграда /мантинела/: 10 метра мантинела и 8 броя метални колчета за мантинела. В нарушение на чл. 461, във връзка с чл. 483 КЗ, ответникът управлявал увреждащото МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност", към датата и часа на ПТП. Ответникът бил поканен да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но към датата на депозиране на исковата молба, той не погасил задълженията си.

Във връзка с получено Разпореждане на съда срещу издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.г.д № 639/2025 г. по описа на РС - Хасково, на основание чл. 422 ал. 1, във вр. с чл. 415 ал. 4 и чл.

415 ал. 1 т. 1 ГПК, в законоустановения срок, Гаранционен фонд предявява установителен иск, като иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, на основание чл.558 ал.7 КЗ, съществуване на вземане в размер на 809,70 лева, представляващо изплатеното от Гаранционен фонд по щета № 23110027/27.01.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 10.03.2025 г., до окончателното й изплащане.

Претендират се направените в заповедното и в настоящото производство съдебни разноски, за което е представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът, призован при условията на чл.47 ал.6, вр. ал.5 ГПК, не представя отговор на исковата молба по чл.131 ГПК в законоустановения едномесечен срок. Такъв отговор представя назначения му на същото основание особен представител, в указания му срок. Счита предявения иск за допустим, но неоснователен.

Посочено е в отговора, че от съпоставката на обстоятелствената част на исковата молба със Справка от база данни на Информационен център към Гаранционен фонд, на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /ГОА/ и „Злополука" на пътниците / ГОА+ЗП/ по регистрационен номер ****, се 2 извеждал въпроса дали може да се ангажира отговорността на водач на МПС, в случая ответникът по делото, за това, че управлява същото без да знае за служебно прекратената задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключена от собственика на МПС и без собственика да е уведомен за това от застрахователя, от Гаранционен фонд и от органите на Пътна полиция при ОДМВР към деня на ПТП - ****, съгласно чл. 574, ал.10 и ал.11 КЗ. На таблицата от Справката от база данни на Информационен център на ГФ било видно, че на 09.05.2022 г. е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от собственика на МПС - А. А. Г., ул. „ *****" № *, гр. ***********, с рег. № *********** за срок от една година, с начало 10.05.2022 г. до 09.05.2023 г. На същата таблица в графа „Прекратена" е била отбелязана дата 26.11.2022 г. от 00.00 часа.

Особеният представител на ответника прави възражение, с което оспорва това прекратяване, тъй като застрахователят не спазил условията на чл. 368, ал.2, и ал.3 КЗ. Посочена била само дата 26.11.2022 г. за прекратяване на застрахователната полица, но не се сочело кога е бил падежът на вноската по полицата и от коя дата не е платена от застрахования, за да се проследи посочения от законодателя срок за прекратяване на застрахователната полица не по рано от 15 дни от датата, на която застрахования е получил писмено уведомление от страна на застрахователя. Застрахованият не бил уведомен нито от застрахователя за предстоящото прекратяване на застрахователния договор, за да може да предприеме съответни действия в тази насока, нито от Гаранционен фонд за прекратената застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от 26.11.2022 г., съгласно чл. 574, ал.10 КЗ, според която:

„Информационният център уведомява собствениците на МПС, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок от 14 дни от датата на изпращането на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка", нито от органите на Пътна полиция при ОДМВР- Хасково, съгласно чл. 574, ал.11, изр. 2-ро КЗ, според което: „Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органите по ал.1, т.1 да прекратят регистрацията на превозното средство". Прекратяване регистрацията на 3 превозното средство се извършва служебно, за което е получено съобщение от Гаранционния фонд по чл. 574, ал.11 КЗ и се уведомява собственика на пътното превозно средство. По делото ищецът не представил и не ангажирал никакви доказателства в това отношение.

На стр. 2-ра от Справката от база данни от Информационен център към Гаранционен фонд, озаглавена: История на промените по данни на МВР за регистрирани ПС, за въпросното МПС с рег. № ****** в графа: „от Дата създаване/ промяна" била вписана дата 06.01.2023 г.; в графа „Статус“ било записано: „Служебно прекратено поради липса на ЗГО" и в графа: „дата служебно прекратено липса на ЗГО" била вписана дата 05.01.2023 г. Тези данни показвали, че промените в регистрацията на МПС са били извършени след датата на ПТП - **** и потвърждавали това, че застрахованият не е бил уведомен за прекратената застрахователна полица по предвидения ред и пътното превозно средство, в случая л.а. с рег. № *****, не е било дерегистрирано от органите на ПП при ОДМВР- Хасково.

След като собственикът на л.а. с рег. № ****** не е бил уведомен по предвидения от закон ред за прекратената застрахователна полица по служебен път, нямало как водачът му, в случая ответникът, да знае, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е прекратена, след като лекият автомобил не е бил дерегистриран от органите на пътна полиция при ОДМВР - Хасково.

При тези факти ответникът не можел да бъде отговорен за изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение на Община Хасково за увредени пътни мантинели и колчета в гр. Хасково, за това че е управлявал лекия автомобил без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което обуславяло неоснователност на предявения спрямо него иск. Този извод се обуславял и от факта, че в писмо на Община Хасково с рег. индекс: 48-935/24.01.2023 г. до Гаранционен фонд, гр. София било посочено като основание на претенцията за обезщетение - напускане мястото на произшествието от ответника, причинил ПТП на **** и че същият управлявал превозното средство с отнето свидетелство за управление. Законодателят в разпоредбата на чл. 519 КЗ не бил предвидил отговорност на Гаранционен фонд за изплащане на имуществени обезщетения на посочените от Община Хасково основания.

4

Искът се оспорва по основание и размер. Обезщетението в размер на 686,70 лева за причинени имуществени вреди не било доказано и се намирало в противоречие с протокол № 1 от м.01.2023 г., изготвен от ОП „Екопрогрес“ Хасково, чиято стойност възлизала на 635,84 лева, потвърдена и със заключението на наетото от Община Хасково вещо лице Р.С.. И при двете стойности на имуществените вреди, определени от Гаранционен фонд и от ОП „Екопрогрес“ - Хасково, не била взета предвид сумата, която би се получила от предаването на увредените мантинели - 10 метра и 8 броя колчета във Вторични суровини, с която търсената сума от иска щяла да се намали чувствително. Това налагало към задачите на вещото лице да се постави такава, която да определи сумата, която би се получила от предаване на увредените мантинели - 10 метра и 8 броя колчета във Вторични суровини, получени от ПТП, предизвикано от ответника по делото на **** в гр. Хасково, с която сума следвало да се намали иска за имуществени вреди в размер на 686,70 лева.

Оспорва се размера на обичайните ликвидационни разходи в размер на 123 лева при обработка на претенцията. Не се сочел закон или подзаконов нормативен акт, който да определя такъв размер на ликвидационни разходи.

Ако тази сума произтичала от вътрешни правила, то те не били задължителни за трети лица /ответника/, тъй като противоречали на добрите нрави и не можело да породят търсените от ищеца правни последици. Ако съществували такива вътрешни правила за определяне на ликвидационни разходи при обработка на претенцията, е формулирано искане ищецът да ги представи.

В обстоятелствената част на исковата молба се сочело, че ищецът поканил ответника да възстанови изплатеното от него обезщетение за причинени имуществени вреди при ПТП на ****, но той не погасил задълженията си. Премълчавал се факта, че ответникът не бил получил регресната покана на ищеца, въпреки че върху нея било отразено, че е изпратена с обратна разписка. Такава липсвала приложена към материалите по делото. След като ответникът бил в неведение относно претенцията на Гаранционен фонд, нямало как да плати нещо за което не знае, че съществува.

По изложените съображения се иска от съда да постанови решение, с което предявеният иск на Гаранционен фонд против ответника да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

5

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От материалите, съдържащи се в ч.гр.д. № 639 по описа за 202 5 г. на Районен съд – Хасково, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 4341/10.03.2025 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед № 425 от 11.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК за процесната сума от общо 809,70 лева, от които 686,70 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по претенция № 23110027/27.01.2023 г. за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП на **** с участието на лек автомобил марка **** модел ****", с рег. № ******, управляван от А. Д. Г., без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност" и 123,00 лева - разходи за определяне и изплащане на обезщетението, ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението – 10.03.2025 г. до окончателното му изплащане, както и направените в производството разноски, от които 25,00 лева – за държавна такса и 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение, в размер определен от съда. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с Разпореждане № 2752 от 12.09.2025 г., връчено на ищеца на 29.09.2025 г., е указано, че може да предяви иск за установяване на вземанията си в едномесечен срок от съобщението като последният е сторил това.