Решение № 192 от 01.07.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. София , 01.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20201110212343 по описа за 2020 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Арабеск Наргиле“ ЕООД, ЕИК 204798334, представлявано от С. Т. М. – управител чрез неговия упълномощен процесуален представител – адв. Л.Д. от САК срещу наказателно постановление № 23-002892/01.09.2020 г., издадено от инж. Е. И.

А. –директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София област /ДИТСО/, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ, обн. в ДВ бр. 26 от 01.04.1986 г. и бр. 27 от 04.04.1986 г. / на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000,00 /три хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ.

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за несъответствие на възприетите от административните органи фактически положения с обективната действителност, довели до некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен, а в условията на евентуалност – за редуциране на наложената „имуществена санкция“ до предвидения от законодател минимален размер.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от упълномощения си процесуален представител - адв. Л.Д.

1 от САК, който поддържа жалбата и изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – ст. юрк. Ивайло Иванов, с пълномощно по делото. Последният пледира за неоснователност на въззивната жалба и за пълна доказаност на неизпълненото правно задължение. Моли за цялостно потвърждаване на оспореното наказателно постановление, в каквато насока изтъква конкретни аргументи.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Във връзка с изготвен план за противодействие на разпространението на акцизни стоки без заплатен акциз, на 30.06.2020 г., около 14:20 ч., полицейски служители при СДВР, отдел „Икономическа полиция“ извършили проверка в обект – бар „Картел“, находящ се в гр.

София, ж.к. „Люлин“, бл. 961, стопанисван от дружеството-жалбоподател „Арабеск Наргиле“ ЕООД. Видно от изготвената докладна записка от инсп.

И. С. и останалите материали, приобщени при процесната проверка, след влизането на полицейските органи в заведението и легитимирането им, управителят на обекта В. Х. се приближил до лице от мъжки пол в работно облекло, казал му нещо и отворил вратата на служебния вход, като неустановеният към този момент мъж побягнал. В близост до бл. 961 лицето 2 било задържано и представило лична карта, от която било изяснено, че това е свидетелят Л.А.. При проведена беседа с органите на МВР същият споделил, че „няма трудов договор, управителят на заведението му е прошепнал да бяга и той се изплашил и първоначално е побягнал, а после в процеса на гонитбата не е спрял, защото е мислел, че ще успее да избяга“.

В снетото от инсп. М. М. писмено сведение, Лазаров съобщава следната информация: „…Днес 30.06.2020 г. дойдох към 10 ч….На място М. ми каза естеството за работа, което е в кухнята, да работя 2 на 2…по 12 часа.

Като ми пуснат договор заплащането е на ден – 70 лв…Веднага след идването ми на работа аз започнах да работя в кухнята, като бях наставляван от М.К. какво да извършвам. Днес, следобяд, докато извършвам работа…в кухнята нахълта барманът В.…започна да ми вика да бягам през задния служебен вход на заведението, като ме избута с ръце…“. Полицейските органи снели и писмено сведение от свидетеля М.К., който също се намирал в обекта към момента на проверката, представяйки се за „готвач“, като посоченото лице споделило: „...Извиках Л.А. да работи при мен също на позиция „готвач“. На 30.06.2020 г. двамата започнахме работа в 12 ч., като задълженията на Лъчезар бяха да работи в кухнята с мен…“.

Във връзка с данните за работещо лице без наличието на сключен писмен трудов договор, служителите на СДВР поискали съдействие от инспектори при ДИТСО. На място в обекта пристигнали контролни органи, които предоставили на свидетеля Л.А. писмена декларация /трудова справка/.

Същият саморъчно вписал, че считано от 30.06.2020 г. изпълнява длъжността „работник кухня“ в „Арабеск Наргиле“ ЕООД с работно време от 10:00 ч. до 22:00 ч., по график – 2 работни и 2 почивни дни, с едночасова почивка в работния ден, както и с дневно възнаграждение – 80,00 лв. Изрично е отбелязано, че посоченото лице не разполага със сключен трудов договор.

С акт за установяване на административно нарушение № 23002892/06.07.2020 г., съставен от АЛ. П. Г. – гл. инспектор при ДИТСО и в присъствието на свидетеля И. Г. И. е констатирано, че при извършена на 30.06.2020 г. проверка по спазване на трудовото законодателство на място в обект – бар „Картел“, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 961, стопанисван от търговско дружество „Арабеск Наргиле“ ЕООД е установено, 3 че дружество-жалбоподател, в качеството си работодател по смисъла на § 1, т.

1 ДР на КТ, не е уредило като трудови отношенията при предоставяне на работна сила с лицето Л. Д. АНГ., като сключи трудов договор в писмена форма преди постъпването му на работа.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ, като в деня на съставянето му препис от същия е връчен на представляващия дружеството-жалбоподател.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 23-002892/01.09.2020 г. от инж. Е. И. А. – директор на ДИТСО, с което на основание чл. 414, ал. 3 КТ, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на търговско дружество „Арабеск Наргиле“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000,00 /три хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1 КТ.

Препис от оспореното НП е връчено на служител на дружествотовъззивник на 03.09.2020 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 7-дневен срок чрез наказващия орган на 10.09.2020 г., видно от отбелязването в нея.

При проведения непосредствен разпит на свидетеля А.Г. съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения.

Показанията на посоченото лице са подробни, задълбочени, вътрешно балансирани и отразяват адекватно личните му възприятия, като събитията са пресъздадени устойчиво с присъщата на утвърден спомен логична последователност. Ето защо, същите следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин от приобщените по надлежния ред писмени доказателства и писмени доказателствени средства, изготвени при извършената проверка от органите на СДВР и ДИТСО.

На различна плоскост следва да бъдат разгледани разказите на свидетелите Л.А. и М.К. на етапа на съдебното следствие, които се намират в 4 крещящо противоречие с останалата доказателствена съвкупност.

Твърденията им, че А. не е престирал труд в обекта към момента на проверката се опровергават от споделената информация от посоченото лице пред служителите на СДВР, участвали в задържането му, снетите писмени сведения от органите на МВР и попълнената от него декларация пред инспекторите от ДИТСО, в която е отразил всички елементи на съществуващо трудово правоотношение. В тази връзка, твърде показателно е и поведението на самия А., който е бил с работно облекло и след легитимацията на полицейските органи в заведението, се е опитал да избяга и да осуети установяването на самоличността му, именно поради липсата на сключен трудов договор. До извод в противната насока не би могло да се достигне и въз основа на представената постфактум декларация от А., с която отрича да е работил в заведението, имайки предвид, че при първоначалния си разпит пред съда същият заявява недвусмислено: „…Там в заведението имаше едно момче, което играеше ролята на барман или управител и той я донесе готова декларацията, за да я подпиша. Това не беше същия ден, стана след около десетина дена…видяхме се извън заведението на „Ломско шосе“…Там я подписах въпросната декларация…“ т.е. касае се за целенасочено съставен документ от представител на въззивника, чието съдържание не изхожда от лицето, положило подписа си. Ето защо, този съдебен състав отказва да използва обсъдените гласни доказателствени средства при формиране на вътрешното си убеждение по фактите, доколкото с показанията си А. и К. предприемат неуспешен опит за изграждане на защитна теза в полза на санкционираното дружество.

По отношение на останалите инкорпорирани по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, съдът намира същите за единни, непротиворечиви и взаимодопълващи, а това обезпредметява тяхното отделно обсъждане.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и 5 юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото писмени доказателства, относими към назначаването и оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на неизпълненото правно задължение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 –месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на юридическата отговорност на дружеството-жалбоподател от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

6

Имуществената отговорност на въззивника „Арабеск Наргиле“ ЕООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 КТ, като на основание чл. 414, ал. 3 КТ му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3 000,00 /три хиляди/ лева.