Присъда № 2 от 01.07.2021, Районен съд - Златоград

МОТИВИ

ПО ПРИСЪДА № 2/01.07.2021 г. по

НОХД № 118 по описа за 2020 г. на РС - Златоград

Подсъдимите Л. К. Д. , ЕГН **********, и А. Л. П., ЕГН ********** – и двамата от гр. З., обл.С. са предадени на съд по обвинение в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл. I-во, във вр. с чл.130, ал.2, във вр. с чл.20, ал.2 НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и предлага на подсъдимия Д. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ около 9 месеца, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален „строг“ режим, а на подсъдимия П. – „Лишаване от свобода“ за срок около 4-5 месеца, с приложение на чл. 66, ал. 1 НК. Предлага на осн. чл. 25, ал.1 във вр.с чл. 23, ал.1 НК, съдът да кумулира наложено наказание „Лишаване от свобода“ по настоящото дело с това по Споразумение № 80/30.03.2020 г., по НОХД № 32/2020 г., на РС – Златоград - „Лишаване от свобода“ за срок от една година, като на подсъдимия се определи по-тежкото.

По отношение на предявените граждански искове, да бъдат уважени по справедливост и по преценка на съда.

Гражданският ищец и частен обвинител, чрез А.У. моли да се уважат предявените граждански искове изцяло, като по отношение на наказанието, предоставя на съда да прецени по справедливост.

Подсъдимият Л.Д., чрез пълномощника си А.Д., моли да бъде оправдан и да се отхвърлят предявените срещу подзащитния му Д. граждански искове.

Подсъдимият А.П., моли да бъде оправдан.

Като взе предвид изложеното в обвинителния акт, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Вечерта на 22.12.2018 г. св. Б.Т., живущ в гр. М., обл. К., заедно със свои близки, роднини и приятели, между които съпругата му - св. В.Б., сина му - св. Б.Б., св. Й.А., св. Е.В. и лицата М.Ч. и А.Ч., били на сватба в гр. З., обл. С., която се състояла в ресторант „К.“. Около 00,30 ч. на 23.12.2018 г. групата се преместила от ресторанта в дискотека „А.“, където били настанени на едно сепаре на горното ниво на същата. В близост до тях, на друго сепаре, имало компания от около 10-12 човека, между които и подсъдимите Л.Д. и А.П.. Самата дискотека била пълна с посетители, като и на дансинга имало много хора, които танцували.

Подсъдимите Д. и П. не се познавали с Б.Т., нито с хора от неговата компания.

1

Около 02,00 ч. на 23.12.2018 г. момиче от масата на подсъдимите, а именно приятелката на Л.Д., а именно П.А., разговаряла със св. А.Ч., като в един момент Л.Д. се втурнал към А.Ч., хванал го за врата и започнал да му обяснява, да не си помисля нищо и да не поглежда приятелката му П.. Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите, сочени от Л.Д., а именно: К., А.С., Р.К. и П.А., с чиито показания се прави опит да се установи по делото, че П. е била пипана по задните части от А.Ч., че той намигал и пращал въздушни целувки. Повод, за да не се дава вяра на техните показания е обстоятелството, че те влизат в противоречие с показанията на останалите разпитани свидетели по делото, със заключението на вещото лице Д., който не установява подобни действия. Най-изявено е противоречието между показанията на тези свидетели и показанията на св. Т.П., който в съдебно заседание заявява, че Д. му е споделил, че е ударил Б.Т. при самозащита с два удара от ММА-боеве. В същото време никой от свидетелите не твърди, че Д. е ударил пострадалия.

Когато Д. държал А.Ч. за врата, това било забелязано от Б.Т., който тръгнал по стълбите надолу, за да предотврати разрастване на конфликт между Л.Д. и А.Ч.. Тъй като съдът не дава вяра на показанията на свидетелите, посочени от Д., а също и на обясненията на двамата подсъдими, съдът не приема, че е имало умишлен удар - ритник от Б.Т. върху кръста или слабините на Д.. Контакт обаче е имало между двамата и съдът приема версията, че повлиян от алкохола и стъпвайки на криво, Б.Т. е залитнал и е блъснал Л.Д. (в тази насока са и неговите показания в съдебно заседание на 02.02.2021 г.). Усещайки това блъскане, Д. се обърнал и ударил с юмрук в лицето Т., който паднал на земята. Докато още бил на земята, Т. получил от Д. удар в лицето с ритник. Получил и ритник в корема. При направения опит от Б.Т. да се изправи, той получил удар с ритник в главата си от А.П.. А.П. му нанася и удар с юмрук в областта на лицето. В този момент пристигнал охранителя Т.П., хванал А.П. и го извел навън. Л.Д. същата вечер бил облечен със синя тениска и имал татуировки по ръцете (които се забелязват и в съдебно заседание), а А.П. бил с бяла риза. Свидетелят Т.П. видял падането назад по гръб на Б.Т., видял и как А. го рита в лицето при опита на Бисер да се изправи. Видял и удара с юмрук на А. с лява ръка, който удар попаднал в лицето на Бисер.

Пострадалият Т. говори само за един удар, който получил с ритник от А. П. и явно не помни удара с юмрук от П., който е попаднал в лицето му.

Всички свидетели, които са видели удари от Л.Д. по отношение на Б.Т. го разпознават по татуировките на ръцете, а А.П. - по бялата риза.

От показанията на св. Т.П. се установява, че компанията на Б.Т. е била проблемна и затова тази компания е изкарана от дискотеката след инцидента.

За слабото момче от компанията, Т.П. пояснява, че едвам го е спасил от себе си, т.е. да не го набие.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Б.Т., А.В., Б.Б., Т.П., Е.В., Антония Папучарова.

2

Когато ударите върху Б.Т. приключили, охранителите го извели навън пред заведението, като имал кръв по лицето и ризата. Той бил превъзбуден и се заканвал на лицата, които са му нанесли ударите.

След случая св.Т. посетил РУ - З., където депозирал жалба и обяснения, след което в около 03,05 ч. посетил ФСМП - З., където му е оказана първа медицинска помощ. Същият ден той се явил на преглед при съдебен лекар в болницата в гр. К., за което му е издадено Съдебномедицинско удостоверение № 310/2018 г.

На 27.12.2020 г. отговорникът по поддръжка на видеокамерите в дискотека „А.“ предал доброволно диск със записани три броя файла от охранителните камери в заведението, касаещи вечерта на 22/23.12.2018 г.

По делото е назначена и изпълнена СМЕ от д-р Т. С. Д..

Съдът приема заключението на вещото лице като обективно, компетентно и пълно.

От медицинската документация и заключението по извършената съдебномедицинска експертиза се установява, че при инцидента на 23.12.2018 г. на св.Т. е било причинено оток, кръвонасядане и охлузване на кожата на главата и лицето, като тези увреждания са получени при действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет и по време и начин е възможно да са възникнали по гореописания начин. С това на св.Т. е причинена болка и страдание, без разстройство на здравето. По своите медико-биологични признаци тези телесни увреждания се характеризират като лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.

СМЕ е назначена на 13.03.2019 г., но на 23.12.2018 г. в 10,10 ч. пострадалият Б.Т. е прегледан от д-р Н.М., който е издал съдебномедицинско удостоверение, в което е описал състоянието на лицето на Т. няколко часа след като последният е инкасирал удари от двамата подсъдими.

Съдът приема за установено описаното в това удостоверение, тъй като то не се опровергава от никакви други доказателства. Съдът приема, че по долния клепач на лявото око, в областта на лявата скула и долната част на лявата слепоочна област е имало синкаво-мораво-червено кръвонасядане с размери 9/5 см. Кожата на това място е била умерено оточна. В дясната слепоочна област на главата, д-р М. е установил синкаво-мораво-червено кръвоснабдяване с размери 6/5 см. В областта, непосредствено под дясната долночелюстна става д-р М. е установил охлузване на кожата с размери 0,5/0,5 см, покрито от тъмночервена корица, разположена на нивото на околната здрава кожа.

Без видими следи от външни увреждания са шията, гръдният кош, коремът и крайниците.

По делото (в ДП) е назначена и изпълнена видео-техническа експертиза от в.л. С.Д..

Съдът приема заключението на вещото лице, като обективно, компетентно и пълно.

3

От същото съдът приема за установено, че върху видео-записите, съдържащи се в оптичния носител няма следи от манипулация. Движенията следват естествения си ход, без да са налице обичайните прекъсвания, смущения, размествания или изменения на области от изображението, т.е. видео-записите са автентични. От видео-файловете, вещото лице е създало фотоалбум. Вещото лице установява, че в кадър първо се появява Лице № 1, а след това се появява Лице № 2, което стига до Лице № 1 и последното се обръща. След това Лице № 1 нанася удар върху Лице № 2, което Лице № 2 залита назад и излиза от обсега на камерата. След това се появява Лице № 3 и извършва действия, наподобяващи ритане с крак и удряне, но към Лице № 1.

Появява се и Лице № 4, което нанася удар, като не се вижда върху какво или кого. По-късно се вижда Лице № 1, как отново нанася удар, но не се вижда върху какво или кого. Вещото лице уточнява, че на изображенията е невъзможно да се видят образите на лицата, заради отдалечеността на камерата и ниската резолюция.

Описаното от вещото лице потвърждава механизма на насасяне на телесни повреди, като действията на Лице № 1 - наподобяват действията на подсъдимия Д., а действията на Лице № 4 - наподобяват действията на подсъдимия П.. Анализирани обаче, гласните доказателства, писмените (медицински документи) и експертизите на вещото лице Д. доказват обвинителната теза и механизма на нанасяне на уврежданията.

В съдебно заседание в.л. Д. е извършил допълнителна видеотехническа експертиза, като съдът приема и това негово заключение като обективно, компетентно и пълно.

От заключението на вещото лице, съдът приема за установено, че при направеното от него изследване не се установяват посочените действия от подсъдимия Д., а именно, удар, който той е получил в областта на кръста или хващане за ръката и пращане на целувки от едно към друго лице. Вещото лице приема и че е възможно това да се е случило, но не се наблюдава в записа.

В съдебно заседание прави уточнение, че при свалянето на информация от охранителните камери е възможно да има интервал в записа, когато този запис трае няколко часа. Това е така, защото информацията се записва на няколко файла. Промеждутъкът, за който говори в заключението е между два поредни файла и това е нормално.

От приложените по делото справки за съдимост се установява, че подсъдимият Л.Д. е осъждан пет пъти, като с присъда от 2015 г., влязла в сила на 27.01.2016 г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което е постановено да се изтърпи реално и същият го е изтърпял.

Подсъдимият А. Л. П. е осъден с одобрено споразумение, в сила от 30.03.2020 г., но деянието по това споразумение и настоящото деяние са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях.

Като взе предвид установеното съдът направи следните правни 4 изводи:

Безспорно се установява, че с деянията си, от обективна и субективна страна, подсъдимите Д. и П. са осъществили състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, предл. I-во във вр. с чл.130, ал.2 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 23.12.2018 г., около 02,00 ч., в Дискотека „А.“, гр. З., обл. С., подсъдимите в съучастие, като извършители, по хулигански подбуди, са причинили на Б. Б. Т. от гр. М., обл. К., лека телесна повреда, изразяваща се в оток, кръвонасядане и охлузване на кожата на главата и лицето, което е довело до болка и страдание без разстройство на здравето.

Телесните повреди на Т. са такива извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.

С действията си на 23.12.2018 г. подсъдимите Л.Д. и А.П. са причинили на пострадалия Б.Т. посочените по-горе леки телесни повреди.

Съгласно т.18 от Постановление № 3/27.09.1979 г. на Пленум на ВС, когато с едно деяние деецът причини на едно лице еднакви по характер телесни увреждания, се касае до причиняването на една повреда. В случая следва да се приеме, че е налице една лека телесна повреда. С това постановление ВС е уточнил обаче, че наличието на няколко еднакви увреждания е от значение за наказанието, но не и за квалификация на деянието.

По безсъмнен начин се установява от гласните доказателства, които съдът кредитира, а също и от експертизите по делото и писмените доказателства, че и двамата подсъдими, нанасяйки удари в главата на пострадалия Б.Т. са му причинили лека телесна повреда. Налице е причинна връзка между нанесените удари и описаното състояние на пострадалия (неговото лице), вследствие на тези удари. В тази насока е заключението вещото лице Д. по назначената и изпълнена СМЕ.

Разпечатката съдържа 47 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/73f89a0e-2831-476d-b594-422b656edd75